Пол Роджърс: Не се вижда краят на войната в Близкия изток
В пета седмица навлиза войната в Близкия изток сред Израел и " Хамас ", която терористичната организация от линията Газа стартира на 7 октомври с избиването на над 1400 души в южната част на Израел.
След невиждани по мащаб бомбардировки на палестинския анклав и поетапно сухопътно нахлуване там с към този момент над 9000 жертви тази седмица израелската войска обсади град Газа и влезе в пердах с " Хамас " измежду руините от въздушните удари.
В този миг Съединените щати усилиха натиска върху израелския министър председател Нетаняху да се съгласи на краткотрайни филантропични паузи на бойните дейности. Той обаче съобщи, че това може да стане единствено когато " Хамас " освободи 240-те заложници, които бяха отвлечени на 7 октомври.
Единственият компромис, който Израел е направил до момента, е да разреши евакуацията през Египет на задгранични жители от линията Газа. До през вчерашния ден към 700 бяха минали през граничния пункт " Рафах ", измежду тях 36-има български жители и членове на техните фамилии.
Междувременно ливанската проиранска терористична формация " Хизбула " ескалира презграничните престрелки с израелската войска и завчера заяви, че е атакувала с дронове 19 военни обекта. Израел отвърна с проява на военновъздушна мощност на ливанска територия.
Други подвластни на Иран групировки пък нападнаха над 20 пъти за две седмици американски военни в Ирак и в Сирия.
В основно послание към почитателите си през вчерашния ден главатарят на " Хизбула " Сайед Хасан Насъралла се въздържа от оповестяване на война на Израел. Само заплаши, в това число Съединените щати, че така наречен Ос на съпротивата - иранските марионетки в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен - е подготвена когато и да е да отвори координирано още няколко фронта против израелците. А и против бойните кораби на Съединените щати в района.
Израел отвърна също със опасност - " Хизбула " да не тества по какъв начин би реагирал - тъй като тогава Ливан ще се върне в каменната епоха. Вашингтон обаче даже не пожела да влиза във война на думи с терористите - държавният секретар Блинкън, който още веднъж е в района, ясно съобщи, че Съединените щати не желаят нито втори, нито трети фронт на тази война.
Опасността от такова разсрастване разяснява в изявление за професорът по интернационална сигурност в университета в Брадфорд Пол Роджърс .
Смятам, че рискът сега произтича основно от това, което се случва на Западния бряг. Израелците стягат доста мощно обръча към палестинците там в интерес на заселниците. А това способства в допълнение за напрежението в района. С напредването на Израел в линията Газа мисля, че Западният бряг ще стане по-голям, и то много скоро, и " Хизбула " може да се реши на по-мащабна интервенция.
" Хизбула " най-малко видимо не желае пълномащабна война, само че обстановката е такава, че изралеците могат да реагират с несъразмерна мощ даже на дребни нападения от тази формация. Не бива да изпускаме от очи и Йемен, тъй като хусите там към този момент стреляха с ракети против Израел, които са в положение да доближат целите си. Трудно е да се гадае дали ще има разгръщане, само че е ясно, че не се задава завършек на войната. Израел наподобява твърдо решен да продължи с огромен обсег.
Знаем какви са " алените линии " на някои от огромните играчи в района за възможна тяхна интервенция. Иран, да вземем за пример, съобщи, че Израел към този момент е минал " алената линия " с дейностите си в Газа и това може да принуди всеки да предприеме ответни ограничения. Каква обаче е " алената линия " за американския президент Джо Байдън, тъй като, несъмнено, Съединените щати са решителен фактор в рецесията.
Аз мисля, че Байдън към този момент се намесва. Защото той се сблъсква с огромен проблем. Трябва да се опита да предотврати ескалация на тази война, а това значи, че би трябвало да принуди израелците да бъдат по-сдържани в дейностите си. Но в това време би трябвало да се занимае и с изначалния проблем, който е извънредно сложен за решение. Настоящото израелско държавно управление е доста нападателно в метода си. Шокът от случилото се на 7 октомври беше необикновен. То в действителност " уцели в сърцето " чувството у израелците за сигурност. В резултат на това Нетаняху счита, че неговото държавно управление би трябвало да отговори доста твърдо.
Проблемът на Байдън е, че поради това публичните настройки в световен проект ще се обръщат от ден на ден и повече против Израел. За 4 седмици война към този момент има над 9000 убити и 30 000 ранени палестинци и американският президент прави всичко допустимо да накара израелското държавно управление да прояви повече въздържаност. Появиха се към този момент признаци на непълен триумф в тази посока - с отварянето, въпреки и отчасти, на граничния пункт " Рафах " към Египет. Но това надалеч не е задоволително и сложното занапред следва.
Има доста американски бойци в региона, най-много в Ирак и Сирия. Какво вършат в действителност те там?
Американците са обезпокоени от " Ислямска страна " и желаят да управляват това, което последва след " Ислямска страна ". Хората не помнят, че там към момента се води война. Съединените щати много постоянно подлагат на въздушни удари остатъчни детайли от " Ислямска страна " и " Ал Кайда " в Сирия и в Ирак, каквито има и в Сахел и в Северна Африка.
Тази заплаха не е отшумяла и по тази причина американците имат няколко хиляди бойци в Ирак и полупостоянна база в Източна Сирия. Тези бойци са изложени на засилващ се напън и това е още една причина американците да желаят израелците да поуспокоят нещата. Това е детайл от цялостната картина, който е много по-голям, в сравнение с доста хора си дават сметка.
Споменахте към този момент " Хизбула ". Много наблюдаващи считат ролята на подкрепяната от Иран военизирана формация, основана в Ливан, като основна за бъдещето на спора.
Известно е, че " Хизбула " разполага с огромни количества ракети с друг обхват, които може да употребява против Израел. Проблемът е, че предходния път, когато Израел изпрати сухопътни елементи в Ливан - през 2006 година - те изпитаха огромни компликации, понесоха тежки загуби, което в последна сметка докара до потребление на голяма военновъздушна мощ в Ливан. Унищожена беше по-голямата част от инфраструктурата на страната.
И явно в този момент " Хизбула " желае да избегне повтаряне на тази съсипия, тъй като групировката е и част от политическия живот на Ливан. От друга страна обаче иранците могат да подложат " Хизбула " на мощен напън да разшири интервенциите си против Израел. Това прави обстановката изцяло непредвидима и в никакъв случай не може да се каже дали няма да настане неочакван и неочакван поврат в следствие даже просто на някакво неразбирателство.
Можем ли да кажем освен това състояние, че " Хизбула " е доста подвластна от Иран формация?
Не зная доколко " Хизбулла " е подвластна от Иран. Очевидно Иран е основният снабдител на оръжия за групировката. Но тя евентуално се въоръжава и от други места.
Споменахте по-рано и хусите в Йемен, които в действителност изстреляха ракети към Израел предходната седмица. Американците и саудитците наподобяват изключително загрижени от техните дейности.
Да, тези удари пристигнаха от не толкоз предстояща посока. Подозирам, че това по-скоро беше проява на качества от страна на хусите, в сравнение с начало на някаква огромна интервенция. Колкото до американците, те възприемат случилото се като израз на насторенията в огромна част на района - комплициран проблем, също както изменящите се настройки в Европа и в Обединеното кралство и деянията на антисемитизъм тук.
Саудитска Арабия всекидневно наподобява " невъзмутим състезател " в Близкия изток, само че в този момент виждаме, че престолонаследникът Мохамед бин Салман е съществено угрижен от рисковете за по-мащабна война в района. Анализатори споделят, че тактиката на Бин Салман е да окаже напън върху американците да окажат напън върху израелците. Американците пък от тяхна страна се надяват, че Саудитска Арабия, Катар и даже Китай могат да убедят Иран за заплахите от ескалация и потребността от възпиране. Какво мислите по този въпрос?
Мисля, че саудитците с съображение се тормозят и че методът им е понятен. Проблемът е, че американците нямат толкоз огромно въздействие върху израелците, колкото биха желали. Израелците, като се има поради какво изпитаха на 7 октомври, както и характерът на настоящето държавно управление, работят изкючително твърдо.
Няма да скрия, че в този раздиран от спорове свят нормално се пробвам да приключвам интервютата си с оптимистична нотка, в случай че това е допустимо, несъмнено. Вие с изключение на всичко друго сте и оръжеен специалист, тъй че последният ми въпрос е много банален и евентуално доверчив ненапълно. Но по какъв начин смятате, дали в Близкия изток има задоволително оръжия и технологии и в това време незадоволително предпочитание за взаимни отстъпки, с цел да бъде светът угрижен за задаващ се апокалипсис?
Това, което може да се каже сигурно, е, че оръжейната конкуренция в района набира мощ. И по тази причина тук ще се съглася с вас - че това е фактор за увеличена заплаха. Ако нещата ескалират, може да стане в действителност доста рисково. И намаляването на напрежението - по какъвто и да е метод - е от огромно значение.
След невиждани по мащаб бомбардировки на палестинския анклав и поетапно сухопътно нахлуване там с към този момент над 9000 жертви тази седмица израелската войска обсади град Газа и влезе в пердах с " Хамас " измежду руините от въздушните удари.
В този миг Съединените щати усилиха натиска върху израелския министър председател Нетаняху да се съгласи на краткотрайни филантропични паузи на бойните дейности. Той обаче съобщи, че това може да стане единствено когато " Хамас " освободи 240-те заложници, които бяха отвлечени на 7 октомври.
Единственият компромис, който Израел е направил до момента, е да разреши евакуацията през Египет на задгранични жители от линията Газа. До през вчерашния ден към 700 бяха минали през граничния пункт " Рафах ", измежду тях 36-има български жители и членове на техните фамилии.
Междувременно ливанската проиранска терористична формация " Хизбула " ескалира презграничните престрелки с израелската войска и завчера заяви, че е атакувала с дронове 19 военни обекта. Израел отвърна с проява на военновъздушна мощност на ливанска територия.
Други подвластни на Иран групировки пък нападнаха над 20 пъти за две седмици американски военни в Ирак и в Сирия.
В основно послание към почитателите си през вчерашния ден главатарят на " Хизбула " Сайед Хасан Насъралла се въздържа от оповестяване на война на Израел. Само заплаши, в това число Съединените щати, че така наречен Ос на съпротивата - иранските марионетки в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен - е подготвена когато и да е да отвори координирано още няколко фронта против израелците. А и против бойните кораби на Съединените щати в района.
Израел отвърна също със опасност - " Хизбула " да не тества по какъв начин би реагирал - тъй като тогава Ливан ще се върне в каменната епоха. Вашингтон обаче даже не пожела да влиза във война на думи с терористите - държавният секретар Блинкън, който още веднъж е в района, ясно съобщи, че Съединените щати не желаят нито втори, нито трети фронт на тази война.
Опасността от такова разсрастване разяснява в изявление за професорът по интернационална сигурност в университета в Брадфорд Пол Роджърс .
Смятам, че рискът сега произтича основно от това, което се случва на Западния бряг. Израелците стягат доста мощно обръча към палестинците там в интерес на заселниците. А това способства в допълнение за напрежението в района. С напредването на Израел в линията Газа мисля, че Западният бряг ще стане по-голям, и то много скоро, и " Хизбула " може да се реши на по-мащабна интервенция.
" Хизбула " най-малко видимо не желае пълномащабна война, само че обстановката е такава, че изралеците могат да реагират с несъразмерна мощ даже на дребни нападения от тази формация. Не бива да изпускаме от очи и Йемен, тъй като хусите там към този момент стреляха с ракети против Израел, които са в положение да доближат целите си. Трудно е да се гадае дали ще има разгръщане, само че е ясно, че не се задава завършек на войната. Израел наподобява твърдо решен да продължи с огромен обсег.
Знаем какви са " алените линии " на някои от огромните играчи в района за възможна тяхна интервенция. Иран, да вземем за пример, съобщи, че Израел към този момент е минал " алената линия " с дейностите си в Газа и това може да принуди всеки да предприеме ответни ограничения. Каква обаче е " алената линия " за американския президент Джо Байдън, тъй като, несъмнено, Съединените щати са решителен фактор в рецесията.
Аз мисля, че Байдън към този момент се намесва. Защото той се сблъсква с огромен проблем. Трябва да се опита да предотврати ескалация на тази война, а това значи, че би трябвало да принуди израелците да бъдат по-сдържани в дейностите си. Но в това време би трябвало да се занимае и с изначалния проблем, който е извънредно сложен за решение. Настоящото израелско държавно управление е доста нападателно в метода си. Шокът от случилото се на 7 октомври беше необикновен. То в действителност " уцели в сърцето " чувството у израелците за сигурност. В резултат на това Нетаняху счита, че неговото държавно управление би трябвало да отговори доста твърдо.
Проблемът на Байдън е, че поради това публичните настройки в световен проект ще се обръщат от ден на ден и повече против Израел. За 4 седмици война към този момент има над 9000 убити и 30 000 ранени палестинци и американският президент прави всичко допустимо да накара израелското държавно управление да прояви повече въздържаност. Появиха се към този момент признаци на непълен триумф в тази посока - с отварянето, въпреки и отчасти, на граничния пункт " Рафах " към Египет. Но това надалеч не е задоволително и сложното занапред следва.
Има доста американски бойци в региона, най-много в Ирак и Сирия. Какво вършат в действителност те там?
Американците са обезпокоени от " Ислямска страна " и желаят да управляват това, което последва след " Ислямска страна ". Хората не помнят, че там към момента се води война. Съединените щати много постоянно подлагат на въздушни удари остатъчни детайли от " Ислямска страна " и " Ал Кайда " в Сирия и в Ирак, каквито има и в Сахел и в Северна Африка.
Тази заплаха не е отшумяла и по тази причина американците имат няколко хиляди бойци в Ирак и полупостоянна база в Източна Сирия. Тези бойци са изложени на засилващ се напън и това е още една причина американците да желаят израелците да поуспокоят нещата. Това е детайл от цялостната картина, който е много по-голям, в сравнение с доста хора си дават сметка.
Споменахте към този момент " Хизбула ". Много наблюдаващи считат ролята на подкрепяната от Иран военизирана формация, основана в Ливан, като основна за бъдещето на спора.
Известно е, че " Хизбула " разполага с огромни количества ракети с друг обхват, които може да употребява против Израел. Проблемът е, че предходния път, когато Израел изпрати сухопътни елементи в Ливан - през 2006 година - те изпитаха огромни компликации, понесоха тежки загуби, което в последна сметка докара до потребление на голяма военновъздушна мощ в Ливан. Унищожена беше по-голямата част от инфраструктурата на страната.
И явно в този момент " Хизбула " желае да избегне повтаряне на тази съсипия, тъй като групировката е и част от политическия живот на Ливан. От друга страна обаче иранците могат да подложат " Хизбула " на мощен напън да разшири интервенциите си против Израел. Това прави обстановката изцяло непредвидима и в никакъв случай не може да се каже дали няма да настане неочакван и неочакван поврат в следствие даже просто на някакво неразбирателство.
Можем ли да кажем освен това състояние, че " Хизбула " е доста подвластна от Иран формация?
Не зная доколко " Хизбулла " е подвластна от Иран. Очевидно Иран е основният снабдител на оръжия за групировката. Но тя евентуално се въоръжава и от други места.
Споменахте по-рано и хусите в Йемен, които в действителност изстреляха ракети към Израел предходната седмица. Американците и саудитците наподобяват изключително загрижени от техните дейности.
Да, тези удари пристигнаха от не толкоз предстояща посока. Подозирам, че това по-скоро беше проява на качества от страна на хусите, в сравнение с начало на някаква огромна интервенция. Колкото до американците, те възприемат случилото се като израз на насторенията в огромна част на района - комплициран проблем, също както изменящите се настройки в Европа и в Обединеното кралство и деянията на антисемитизъм тук.
Саудитска Арабия всекидневно наподобява " невъзмутим състезател " в Близкия изток, само че в този момент виждаме, че престолонаследникът Мохамед бин Салман е съществено угрижен от рисковете за по-мащабна война в района. Анализатори споделят, че тактиката на Бин Салман е да окаже напън върху американците да окажат напън върху израелците. Американците пък от тяхна страна се надяват, че Саудитска Арабия, Катар и даже Китай могат да убедят Иран за заплахите от ескалация и потребността от възпиране. Какво мислите по този въпрос?
Мисля, че саудитците с съображение се тормозят и че методът им е понятен. Проблемът е, че американците нямат толкоз огромно въздействие върху израелците, колкото биха желали. Израелците, като се има поради какво изпитаха на 7 октомври, както и характерът на настоящето държавно управление, работят изкючително твърдо.
Няма да скрия, че в този раздиран от спорове свят нормално се пробвам да приключвам интервютата си с оптимистична нотка, в случай че това е допустимо, несъмнено. Вие с изключение на всичко друго сте и оръжеен специалист, тъй че последният ми въпрос е много банален и евентуално доверчив ненапълно. Но по какъв начин смятате, дали в Близкия изток има задоволително оръжия и технологии и в това време незадоволително предпочитание за взаимни отстъпки, с цел да бъде светът угрижен за задаващ се апокалипсис?
Това, което може да се каже сигурно, е, че оръжейната конкуренция в района набира мощ. И по тази причина тук ще се съглася с вас - че това е фактор за увеличена заплаха. Ако нещата ескалират, може да стане в действителност доста рисково. И намаляването на напрежението - по какъвто и да е метод - е от огромно значение.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ