Той не ми прави подаръци
В първия миг недоволството „ Той не ми прави дарове “ звучи малко неприятно. Казваш си – що за меркантилна жена? Живеем във време на финансова рецесия, на безпаричие за доста българи, какви дарове и искания? Но дали в действителност е по този начин? Не става въпрос за скъпи и всекидневно поднасяни дарове, а най-малко във връзка - в тези случаи, когато те мълчешком са признати за наложителни.
Взаимоотношенията в двойката са изтъкани от кодове, от знаци и жестове. Във всеки от тях се опитваме да прочетем безсловесната информация, която носят, а нормално тя е най-вярната. Той интересува ли се от мен, обича ли ме, мисли ли за мен, грижа ли го е по какъв начин се усещам, до каква степен значим човек съм в живота му, ненакърнена ли е през днешния ден близостта ни от вчера… Това не е неустановеност и непрестанно търсене на удостоверение за силата на връзката ни. То е нещо напълно естествено.
Правим дребни и огромни неща за обичания, обилно и безкористно, и от това сме щастливи. Естествено, чакаме сходни жестове и от него. Не поради баланс и взаимност, а тъй като се стремим да четем сред редовете. А думата „ подарък “ произлиза от „ подарък “, тя пък – значи нещо, отдадено от сърце, без нищо отсреща. Защото по този начин желаеме - да сътворяваме за другия наслада, внимание, позитивна изненада.
Оправданията „ той просто не е подобен, не си пада по подаръците “ или „ така и така парите не стигат “ не са положителни, не трябва да се помиряваме с тях. Когато човек цени самичък себе си, чака това и от другите, изключително от най-близките. Разбира се, подаръкът ни минимум не се изисква, не се загатва за него, само че неналичието му, изключително при няколкото най-значими мотиви в годината, когато той е част от традицията ( рожден ден, коледните празници ) също е знак. И то неприятен.
Когато приготвяш подарък за някого, ти мислиш за него – какво би му харесало, какво ще го зарадва или изненада. Често пъти избирането му, цялостното му стъкмяване носи дори повече наслада за даряващия, в сравнение с за получаващия. Липсата му е знак за неявяване на всичко това, а това няма по какъв начин да е добра вест. Колкото по-малко знаци за любов и внимание има в двойката, толкоз по-малко са прочувствените скрепители във връзката.
Така след духовното, стигаме да втората най-често появяваща се, материална причина – парите. Да, те нормално не стигат. Но подаръкът не значи нито доста изхарчени пари, нито непременно подарък, съпоставим с пари. Подаръкът може да е прекарване – приятна вечер, разходка или персонално приготвена вечеря. Когато обстановката той да готви не е нормална процедура в двойката – това прави усещане.
Може да е нещо ръчно направено или основано – написан стих, отдаден на обичаната, собственоръчна рисунка или просто писмо на специфична хартия с обръщение към нея и израз на това, което е в сърцето му. Няма потребност да е засукано и комплицирано. Достатъчно е да е същинско, простите и ясни думи са най-силни. Важно е да показва личните мисли и усеща, а не да е преписано от интернет.
Ала за какво да бягаме и от тематиката за парите. Дори да не стигат, като се мисли отдалече за мотива, те могат да бъдат събрани по малко. Да, не е наложително подаръкът да е безценен, само че да си признаем - мъчно е да уважаваш мъж, който няма пари дори за цвете или освен това. Ако е краткотрайно положение – за момента останал без работа, погашение на дълг или скъпоструваща за фамилията облага, това е разбираемо изключение.
Ако обаче всекидневно това е ситуацията – разновидностите са два: този мъж или не е кадърен материално да се грижи за себе си, пък какво остава да дава сигурност на други, или е свидлив. И двете догатки не са във ваша изгода. А най-вероятното и всеобхватното е, че не е задоволително стимулиран – не ви цени. Смята, че няма да имате искания, каквото и да стори. Все му е тая, дали ви дава, или не знаци и жестове. Според него нямате потребност от такива капризи. А с такова отношение не можем да се помиряваме дълго.
Взаимоотношенията в двойката са изтъкани от кодове, от знаци и жестове. Във всеки от тях се опитваме да прочетем безсловесната информация, която носят, а нормално тя е най-вярната. Той интересува ли се от мен, обича ли ме, мисли ли за мен, грижа ли го е по какъв начин се усещам, до каква степен значим човек съм в живота му, ненакърнена ли е през днешния ден близостта ни от вчера… Това не е неустановеност и непрестанно търсене на удостоверение за силата на връзката ни. То е нещо напълно естествено.
Правим дребни и огромни неща за обичания, обилно и безкористно, и от това сме щастливи. Естествено, чакаме сходни жестове и от него. Не поради баланс и взаимност, а тъй като се стремим да четем сред редовете. А думата „ подарък “ произлиза от „ подарък “, тя пък – значи нещо, отдадено от сърце, без нищо отсреща. Защото по този начин желаеме - да сътворяваме за другия наслада, внимание, позитивна изненада.
Оправданията „ той просто не е подобен, не си пада по подаръците “ или „ така и така парите не стигат “ не са положителни, не трябва да се помиряваме с тях. Когато човек цени самичък себе си, чака това и от другите, изключително от най-близките. Разбира се, подаръкът ни минимум не се изисква, не се загатва за него, само че неналичието му, изключително при няколкото най-значими мотиви в годината, когато той е част от традицията ( рожден ден, коледните празници ) също е знак. И то неприятен.
Когато приготвяш подарък за някого, ти мислиш за него – какво би му харесало, какво ще го зарадва или изненада. Често пъти избирането му, цялостното му стъкмяване носи дори повече наслада за даряващия, в сравнение с за получаващия. Липсата му е знак за неявяване на всичко това, а това няма по какъв начин да е добра вест. Колкото по-малко знаци за любов и внимание има в двойката, толкоз по-малко са прочувствените скрепители във връзката.
Така след духовното, стигаме да втората най-често появяваща се, материална причина – парите. Да, те нормално не стигат. Но подаръкът не значи нито доста изхарчени пари, нито непременно подарък, съпоставим с пари. Подаръкът може да е прекарване – приятна вечер, разходка или персонално приготвена вечеря. Когато обстановката той да готви не е нормална процедура в двойката – това прави усещане.
Може да е нещо ръчно направено или основано – написан стих, отдаден на обичаната, собственоръчна рисунка или просто писмо на специфична хартия с обръщение към нея и израз на това, което е в сърцето му. Няма потребност да е засукано и комплицирано. Достатъчно е да е същинско, простите и ясни думи са най-силни. Важно е да показва личните мисли и усеща, а не да е преписано от интернет.
Ала за какво да бягаме и от тематиката за парите. Дори да не стигат, като се мисли отдалече за мотива, те могат да бъдат събрани по малко. Да, не е наложително подаръкът да е безценен, само че да си признаем - мъчно е да уважаваш мъж, който няма пари дори за цвете или освен това. Ако е краткотрайно положение – за момента останал без работа, погашение на дълг или скъпоструваща за фамилията облага, това е разбираемо изключение.
Ако обаче всекидневно това е ситуацията – разновидностите са два: този мъж или не е кадърен материално да се грижи за себе си, пък какво остава да дава сигурност на други, или е свидлив. И двете догатки не са във ваша изгода. А най-вероятното и всеобхватното е, че не е задоволително стимулиран – не ви цени. Смята, че няма да имате искания, каквото и да стори. Все му е тая, дали ви дава, или не знаци и жестове. Според него нямате потребност от такива капризи. А с такова отношение не можем да се помиряваме дълго.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ