Проучване: Страхът доминира в отношението на българите към Русия
В отношението на българите към Русия господства не любовта, а страхът. Това демонстрират данни от национално представително изследване на тематика: " Войната в Украйна и познаването на историческите обстоятелства в връзките България – Русия ", направено от организация ЕСТАТ по поръчка на Фондация „ Работилница за цивилен инициативи”.
42,2% от интервюираните дефинират съветската политика към България като „ користна”, 54,3% от запитаните се опасяват „ доста, малко и донякъде” от окупиране на България от Русия, 62,2 от ракетни и бомбени удари по наши обекти, а 75,2% се притесняват от приложимост на нуклеарно оръжие. Това значително изяснява склонността да се търси неутралитет, „ снишаване” и отбягване на безапелационни позиции във връзка с войната в Украйна, пишат от Фондация „ Работилница за цивилен инициативи”.
Само 10% от българите са безапелационни, че познават историята на българо-руските връзки. Останалите над 80% не се усещат уверени в знанията си.
Независимо, че последователите на участието ни в НАТО имат лек превес – 41,2% против 33,3 % срещу, болшинството от българите - 50,3% чакат поддръжка от НАТО при положение на експанзия против страната ни.
Зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в огромните градове и тези с положителни приходи, както и десните гласоподаватели.
" Тезите, че оказването на военна помощ от България на Украйна значи да бъдем въвлечени във военни дейности, по тази причина би трябвало да сме неутрални, са изцяло несъстоятелни и плод на целенасочена съветска агитация. Положителното, което виждаме в това изследване е, че все пак съветската агитация не е толкоз сполучлива ", счита проф. Тодор Тагарев, боен специалист и някогашен министър на защитата.
Повече от половината интервюирани познават българо-руските връзки от учебниците преди 90-та година, което на процедура значи, че знанията им са плод на руската интерпретация на събитията. С оглед на обстоятелството, че и след 90 година учебниците не са претърпели коренни промени, резултатите от изследването ясно обрисуват нуждата от фундаментално нов метод при проучването на този аспект на историята ни, считат от Фондация „ Работилница за цивилен инициативи”.
Проучването е направено по метода „ лице в лице” измежду 1002 пълнолетни жители в интервала 16 – 28 април 2022 година
Вижте цялото изследване
42,2% от интервюираните дефинират съветската политика към България като „ користна”, 54,3% от запитаните се опасяват „ доста, малко и донякъде” от окупиране на България от Русия, 62,2 от ракетни и бомбени удари по наши обекти, а 75,2% се притесняват от приложимост на нуклеарно оръжие. Това значително изяснява склонността да се търси неутралитет, „ снишаване” и отбягване на безапелационни позиции във връзка с войната в Украйна, пишат от Фондация „ Работилница за цивилен инициативи”.
Само 10% от българите са безапелационни, че познават историята на българо-руските връзки. Останалите над 80% не се усещат уверени в знанията си.
Независимо, че последователите на участието ни в НАТО имат лек превес – 41,2% против 33,3 % срещу, болшинството от българите - 50,3% чакат поддръжка от НАТО при положение на експанзия против страната ни.
Зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в огромните градове и тези с положителни приходи, както и десните гласоподаватели.
" Тезите, че оказването на военна помощ от България на Украйна значи да бъдем въвлечени във военни дейности, по тази причина би трябвало да сме неутрални, са изцяло несъстоятелни и плод на целенасочена съветска агитация. Положителното, което виждаме в това изследване е, че все пак съветската агитация не е толкоз сполучлива ", счита проф. Тодор Тагарев, боен специалист и някогашен министър на защитата.
Повече от половината интервюирани познават българо-руските връзки от учебниците преди 90-та година, което на процедура значи, че знанията им са плод на руската интерпретация на събитията. С оглед на обстоятелството, че и след 90 година учебниците не са претърпели коренни промени, резултатите от изследването ясно обрисуват нуждата от фундаментално нов метод при проучването на този аспект на историята ни, считат от Фондация „ Работилница за цивилен инициативи”.
Проучването е направено по метода „ лице в лице” измежду 1002 пълнолетни жители в интервала 16 – 28 април 2022 година
Вижте цялото изследване
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ