Хиляди тонове боклук от Италия е изчезнал от българските отчети
В отчитането на вноса на рискови боклуци у нас царува рисков безпорядък. На фона на шумните кавги през миналата година и неналичието на изясненост какво точно се внася, в мъгла тънат и изготвяните от България интернационалните отчети за надзор на рисковите боклуци.
Така хиляди тонове отпадък, регистриран като изнесен от Италия за България през 2016 година, изчезва от българските документи за вноса. Според формалните данни, подавани от българските управляващи, в страната ни през 2016 г. не е внасян изобщо боклук за горене или RDF от Италия с код 19 12 10. В същото време съгласно италианския отчет за износа към страната ни са изпратени общо 22 871 тона RDF.
Министерство на околната среда и водите не отхвърли разминаването в данните, само че твърди, че това се дължи на пропуски в италианските отчети за износа.
Това демонстрира анализът на предоставяните от България наложителни национални отчети, подавани по силата на Базелската спогодба за надзор на трансграничното придвижване на рискови боклуци и тяхното неутрализиране. Страните по конвенцията поддват годишни отчети с отчитане на вноса и износа на рисковите и други боклуци, подлежащи на надзор по силата на конвенцията.
Според отчета на България за 2016 година в страната ни въобще не е внасян отпадък с код 19 12 10 - горими боклуци. В италианския отчет за 2016 година обаче България попада с четири записа с код 19 12 10 - регистриран е експорт на надлежно 2833, 2491, 15 437 и 2110 тона горим отпадък (общо 22 871 тона RDF).
Този отпадък не се появява на хартия през 2017 година, в случай че предположим, че е пратен в края на 2016 и е дошъл през 2017. За 2017 година България заявява импорт от Италия в размер на 27 868 тона, а Италия афишира експорт за България в размер на 28 492 - малко повече. Боклукът от 2016 година не се появява и в статистиката за 2018 година - Италия заявява на три пъти експорт към България на боклуци с код 19 12 10 - на 5310, 22 372 и 14 934 тона, а България регистрира тъкмо същия импорт - на 14 934, 22 372 и 5310 тона.
През същата 2016 година от отчета на България за импорт на боклуци отсъстват и други крупни количества отпадък, заявен като импортиран от Италия, само че с различен код - 19 12 12 (други боклуци, в това число смеси от материали, от механично отнасяне на боклуци, разнообразни от упоменатите в 19 12 11). Италия афишира експорт на 14 400 тона и повторно - на 9995 тона. И тези количества не излизат година по-късно, в случай че пращането им е било през декември.
Според отговорите на министерство на околната среда и водите разминаването през 2016 година се дължи на пропуски в докладването, направени от Италия. Неслучайно италианските отчети за експорт на RDF към България не са валидирани при приемането им, тъй като липсва посочен код на отпадъците, настояват от екоминистерството. Оттам допълват, че докладването на вноса на RDF по този начин или другояче не е задъжително, тъй като този боклук по формулировка не е рисков. Обявяването на количествата почнало през 2017-а година поради нараснал публичен интерес.
И двете пояснения единствено пораждат спомагателни въпроси. Почти целият италиански експорт на RDF - освен за България, а и за други страни, не е валидиран и за 2017, и за 2018 година поради неналичието на кодове, само че това не е попречило изнесените количества да бъдат включени в насрещните български отчети за вноса. И през 2017 година, и през 2018 година в таблиците ни за импорт на същия този невадилиран италиански RDF e посочен съответен код - Y46. Така едни и същи количества отпадък, които при износа са с неразбираем юридически статут, при вноса се оказват ясни. И двата отчета на България за вноса за 2017 и 2018 година са валидирани, макар че италианските за износа не са.
Странно е и обяснението на екоминистерството, че декларирането на RDF-а не е наложително, тъй като не се явява рисков боклук. Справка в други валидирани отчети демонстрира, че в случай че RDF-ът е получен от боклуци от семействата, предстои на наложително обявление. Справка във валидирания отчет на Англия от 2017 година да вземем за пример демонстрира голям брой записи за експорт на RDF. В графата с кодове е посочен код Y46 - отпадъци, събрани от семействата. Същият код е посочен в насрещните български отчети за вноса от Италия.
Министерство на околната среда и водите не дава отговор дали заявеният експорт от Италия през 2016 година, валидиран или не при доклада, е влезнал в България, както се е случило с невалидираните боклуци през 2017 и 2018 година. " Дупката " в регистрирания от България импорт на боклуци през 2016 година изяснява и рекордния ръст, който страната ни отбелязва по линия на вноса на рискови боклуци в идната 2017 година. Поддържаната от секретариата на Базелската спогодба статистика демонстрира, че общото количество рискови и други подлежащи на надзор боклуци, импортирани в България през 2016 година са били 20 665 тона. Година по-късно България регистрира импорт на рискови и рискови боклуци в размер на 150 206 тона., като главното нарастване е точно по линия на импорт на RDF.
Хаосът в декларирането е придружен и от следващ безпорядък при осъществяването на инспекции и неналичието на изясненост какво тъкмо се внася у нас. Такъв бе казусът със хванатите 147 контейнера боклуци в Бургас и Варна, импортирани за компания " Блацион ", които прокуратурата проверява. Според компанията във типа на боклука няма нищо притеснително, съгласно държавното обвиняване вместо пластмаси и каучук, пратката съдържа текстилни, стъклени и дървени боклуци.
Така хиляди тонове отпадък, регистриран като изнесен от Италия за България през 2016 година, изчезва от българските документи за вноса. Според формалните данни, подавани от българските управляващи, в страната ни през 2016 г. не е внасян изобщо боклук за горене или RDF от Италия с код 19 12 10. В същото време съгласно италианския отчет за износа към страната ни са изпратени общо 22 871 тона RDF.
Министерство на околната среда и водите не отхвърли разминаването в данните, само че твърди, че това се дължи на пропуски в италианските отчети за износа.
Това демонстрира анализът на предоставяните от България наложителни национални отчети, подавани по силата на Базелската спогодба за надзор на трансграничното придвижване на рискови боклуци и тяхното неутрализиране. Страните по конвенцията поддват годишни отчети с отчитане на вноса и износа на рисковите и други боклуци, подлежащи на надзор по силата на конвенцията.
Според отчета на България за 2016 година в страната ни въобще не е внасян отпадък с код 19 12 10 - горими боклуци. В италианския отчет за 2016 година обаче България попада с четири записа с код 19 12 10 - регистриран е експорт на надлежно 2833, 2491, 15 437 и 2110 тона горим отпадък (общо 22 871 тона RDF).
Този отпадък не се появява на хартия през 2017 година, в случай че предположим, че е пратен в края на 2016 и е дошъл през 2017. За 2017 година България заявява импорт от Италия в размер на 27 868 тона, а Италия афишира експорт за България в размер на 28 492 - малко повече. Боклукът от 2016 година не се появява и в статистиката за 2018 година - Италия заявява на три пъти експорт към България на боклуци с код 19 12 10 - на 5310, 22 372 и 14 934 тона, а България регистрира тъкмо същия импорт - на 14 934, 22 372 и 5310 тона.
През същата 2016 година от отчета на България за импорт на боклуци отсъстват и други крупни количества отпадък, заявен като импортиран от Италия, само че с различен код - 19 12 12 (други боклуци, в това число смеси от материали, от механично отнасяне на боклуци, разнообразни от упоменатите в 19 12 11). Италия афишира експорт на 14 400 тона и повторно - на 9995 тона. И тези количества не излизат година по-късно, в случай че пращането им е било през декември.
Според отговорите на министерство на околната среда и водите разминаването през 2016 година се дължи на пропуски в докладването, направени от Италия. Неслучайно италианските отчети за експорт на RDF към България не са валидирани при приемането им, тъй като липсва посочен код на отпадъците, настояват от екоминистерството. Оттам допълват, че докладването на вноса на RDF по този начин или другояче не е задъжително, тъй като този боклук по формулировка не е рисков. Обявяването на количествата почнало през 2017-а година поради нараснал публичен интерес.
И двете пояснения единствено пораждат спомагателни въпроси. Почти целият италиански експорт на RDF - освен за България, а и за други страни, не е валидиран и за 2017, и за 2018 година поради неналичието на кодове, само че това не е попречило изнесените количества да бъдат включени в насрещните български отчети за вноса. И през 2017 година, и през 2018 година в таблиците ни за импорт на същия този невадилиран италиански RDF e посочен съответен код - Y46. Така едни и същи количества отпадък, които при износа са с неразбираем юридически статут, при вноса се оказват ясни. И двата отчета на България за вноса за 2017 и 2018 година са валидирани, макар че италианските за износа не са.
Странно е и обяснението на екоминистерството, че декларирането на RDF-а не е наложително, тъй като не се явява рисков боклук. Справка в други валидирани отчети демонстрира, че в случай че RDF-ът е получен от боклуци от семействата, предстои на наложително обявление. Справка във валидирания отчет на Англия от 2017 година да вземем за пример демонстрира голям брой записи за експорт на RDF. В графата с кодове е посочен код Y46 - отпадъци, събрани от семействата. Същият код е посочен в насрещните български отчети за вноса от Италия.
Министерство на околната среда и водите не дава отговор дали заявеният експорт от Италия през 2016 година, валидиран или не при доклада, е влезнал в България, както се е случило с невалидираните боклуци през 2017 и 2018 година. " Дупката " в регистрирания от България импорт на боклуци през 2016 година изяснява и рекордния ръст, който страната ни отбелязва по линия на вноса на рискови боклуци в идната 2017 година. Поддържаната от секретариата на Базелската спогодба статистика демонстрира, че общото количество рискови и други подлежащи на надзор боклуци, импортирани в България през 2016 година са били 20 665 тона. Година по-късно България регистрира импорт на рискови и рискови боклуци в размер на 150 206 тона., като главното нарастване е точно по линия на импорт на RDF.
Хаосът в декларирането е придружен и от следващ безпорядък при осъществяването на инспекции и неналичието на изясненост какво тъкмо се внася у нас. Такъв бе казусът със хванатите 147 контейнера боклуци в Бургас и Варна, импортирани за компания " Блацион ", които прокуратурата проверява. Според компанията във типа на боклука няма нищо притеснително, съгласно държавното обвиняване вместо пластмаси и каучук, пратката съдържа текстилни, стъклени и дървени боклуци.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ