В основата на лечението на COVID-19 е управлението на имунния

В основата на лекуването на COVID-19 е ръководството на имунния отговор. Това съобщи в изявление за БГНЕС пулмологът доктор Александър Симидчиев, шеф на поделение в Министерство на вътрешните работи болница.

Ето и цялостния текст на изявлението с него:

- Д-р Симидчиев, остана ли още някой в България, който да не има вяра в COVID-19?
- Като виждам по какъв начин част от хората вървят и се натрупат в огромните търговски вериги, евентуално, има много, които считат, че няма вирус, или че са безсмъртни.

- В последно време медиите концентрират публичният интерес основно към имунизацията против COVID-19, а преди се говореше основно за лекуване и за лекарства, загатваха се фармацевтични артикули с техните генерични и търговски имена. Появяваха се като една вяра по-късно изчезваха безследно, отречени. Сега тематиката ваксина измести тематиката медикаменти.

Ще ви помолим да извършите един разбор въз основата на вашия клиничен опит, да нарисувате една картина на медикаментозната профилактика в случай че има такава, на медикаментозната терапия и на реконвалесценцията съгласно днешната лекарска практиката в България?
- Бих желал да обърна внимание на няколко съществени положения. Не бива да се опълчват ваксинопрофилактиката и лечението, тъй като медикаментите се употребяват за лекуване, което значи, че индивидът към този момент е инфектиран или се е разболял.

Профилактика се прави, когато подхождаме към здрави хора. Ваксинопрофилактиката е ориентирана към здравото население, до момента в който лечението е ориентирана към тези, които към този момент са инфектирани или боледуват. От тази позиция това са два изцяло самостоятелни въпроса и това, че медийният интерес циркулира сред разнообразни неща не значи, че едното е по-малко значимо от другото.

По отношение на лечението вторият значим въпрос е тя да бъде учредена на научни рекомендации. Всеки един от нас може да има разнообразни желания, само че когато като лекари изпращаме послания към обществото това, което приказваме би трябвало да бъде учредено на научни изявления. Когато приказваме за лекарствени средства, повлияващи инфекцията ще реферирам към неща, които са оповестени в интернационалната здравна литература.

За това доста постоянно от мен ще чуете репликата: „ Съжалявам, само че нямам задоволително данни, с цел да дам мнение по този въпрос “. Не постоянно нямам мнение, само че не бих го споделил в публичното пространство, в случай че не съм в положение да го поддържа със сигурни резултати, оповестени в здравната литература.

- Във връзка с това ще ви помолим да коментирате една таблица, която се разхожда из лекарските среди. Тя е оповестена от Източния медицински университет на щата Вирджиния, Съединени американски щати. В протокола за лекуване на COVID-19, публично признат и утвърден на 3 ноември 2020 година, попада една забавна таблица за лекуване на заболяването в другите й етапи.
- Това, което мога да кажа във връзка с таблицата е, че тя е направена по интернационалните правила на актуалната здравна просвета по тази тематика.

Да се спрем на кортикостероидите. Първоначално те бяха изцяло неразрешени освен това заболяване, тъй като те потискат мощно имунитета. Ако ние потиснем своя имунен отговор, вирусът може да се развъди доста в човешкия организъм.

По тази причина те бяха изцяло неразрешени. По-късно бяха направени изследвания в Англия, които потвърдиха, че един съответен кортикостероиден препарат понижава с 40% смъртността при заболели, които са в интензивно поделение, или са на механична вентилация, или следва да бъдат на такава.

Толкова сполучлив резултат досега не беше постиган, заради което въз основата на това изследване кортикостероидите бяха включени в протоколите за лекуване, само че единствено за лекуване на тежко заболели.

Така смъртността беше понижена с към 40%. Оказа се също, че когато си ползват при по-леко заболели отвън болнично заведение, наклонността е при тези хора да няма никакъв резултат, което е еднакво на щета. В медицината имаме една приказка: в случай че не е показано, е противопоказано.

Кортикостероидите прилагани в интервала, когато болестта към момента не е тежко водеха до това, че заболяването протичаше в по-дълго време, тъй като посредством угнетяване на имунитета се даваше по-голяма опция на вируса да продължи да се развъжда. Балансът сред имунитета и вируса би трябвало да бъде реализиран съответно.

Включването на кортикостероиден препарат би трябвало да бъде прецизирано извънредно тъкмо, с цел да не бъде прибавен прекомерно рано, тъй като бихме могли да имаме щета, и да не бъде включен прекомерно късно, тъй като бихме пропуснали изгодата.

- Таблицата, която разясняваме прави усещане е, че тя е отвесно разграничена на три елементи. В първата колона е прегледан инкубационният интервал на заболяването, във втората – симптоматичната фаза, а в третата е тежката белодробна фаза с белодробен инфекциозен развой.

Единственият лекарствен артикул, посочен от американските сътрудници в таблицата, който въздейства и в трите етапи от протичане на заболяването е лекарството ивермектин. Какво е вашето мнение за този лекарствен артикул, който в България е само позволен за потребление във ветеринарната медицина за лекуване на краста?
- Той е позволен в други страни и за хуманна приложимост. За ивермектин при COVID-19 стартира да се приказва след едно инвитро изследване, в което доста високи дози от препарата водеха до прекъсване на вируса. Това изследване осъществено върху животни в 50-кратно надвишаваща централизация на тази, която би могла да се ползва в случай, че медикаментът се приема през устата или венозно.

Това беше доста елегантно потвърдено с една научна обява на един от нашите видни фармаколози проф. Георги Момеков, който развенча мита, че това може изобщо да се употребява като медикамент. Но водени от желанието да бъде открит медикамент, от който да има някаква изгода, изследванията продължиха. Така на доста места се демонстрираха изследвания, които не са учредени на същински сериозната просвета, учредена на понятието контролна група от пациенти.

На пациенти с COVID-19 се дава този артикул и те оздравяват. Въпросът е дали те оздравяват, когато не дадем този медикамент. Това, че сме го дали, не значи, че пациентът се е оправил от него. Например, в случай че имаме човек с недоволства на 100% от простуда и те минават всекидневно за една седмица, и ние му дадем светена вода и след една седмица той е без недоволства, значи ли това, че светената вода го е излекувала.

Ако имаме контролна група, в която даваме и елементарна вода паралелно със светената, тогава бихме могли да забележим има ли разлика сред двете групи. Ако не използваме контролна група, няма по какъв начин да потвърдим дали светената вода или елементарната вода оказва помощ. За това и когато вършим изследванията за изгодата от ивермектина, а нямаме контролна група, не можем да сме сигурни дали той е оказал помощ или не.

Ивермектинът има антивирусно деяние, само че е значим моментът, в който би трябвало да бъде прибавен. Ако ще го прилагаме, би трябвало да го прилагаме тогава, когато вирусът се развъжда. Т.е. в ранна фаза при липса на признаци или при започване на симптоматичната фаза преди обаче имунитетът да се е присъединил солидно.

По принцип това заболяване протича в две етапи. Първата фаза е тогава, когато вирусът се развъжда в нашия организъм. Това е един доста забавен вирус – еволюционно е придобил няколко белтъка, които го крият от имунната ни система, които са кодирани в неговата РНК. Когато вирусът се развъди, той излъчва тези белтъци, с цел да блокират част от вродения ни имунитет.

Така той пречи на нашия имунен отговор, който не може да се включи и не може посредством интерферони да блокира вирусното размножаване. Така вирусът стартира гладко да се развъжда, само че когато той се развъди и се включи добитият имунитет – или антитялозависимият имунитет, тялото ни и ненадейно, че имаме толкоз доста вируси.

Тогава имунитетът се включва на цялостна скорост и провокира много бели. Т.е. свръх активирането на добития имунитет е повода толкоз тежко и толкоз разнородно да протича болестта в последната фаза. Изводът до който стигаме е, че би трябвало не толкоз да блокираме вирусното размножаване, едвам управляваме силата на имунния отговор, което става или с имуномодулатори или имуносупресори.

- Прекаралите заболяването COVID-19 живеят в боязън за следствията от тази болест. Това несъмнено е нещо напълно естествено. Затова апелирам ви да коментирате точно тези последици, които биха могли да зародят и до каква степен хората преболедували имат съображение за тези страхове и по-специално за микротромбозите в кръвоносната система и за фиброзите в тъканите на белия дроб?
- Микротромбозите са по-характери за интервала на острото боледуване, а фиброзите за откакто прекарваме. Между другото тук ще направя едно леко лирично отклоняване, ние доста постоянно приказваме за реконвалесценция, а действителният термин, който би трябвало да се употребява е конвалесценция. Конвалесценцията е изцеление от даденото заболяване. Реконвалесценция значи да се оправяме наново от обещано заболяване. Международно признатият термин е конвалесценция.

Микротромбозите са развой на формиране на кръвни съсиреци в най-малките кръвоносни съдове. Те се намират на няколко места в човешкото тяло – едно от тях е белият дроб. Когато вирусът засегне белия дроб се провокира положение наречено васкулит, т.е. инфектиране на кръвоносните съдове, което довежда до промени в тяхната вътрешна повърхнина, вследствие на което протичащата през тях кръв може да образува тромб.

Когато този развой стане всеобщ, кръвта, която протича през белия дроб, не може да поеме задоволително О2 от околната среда и се получава кислородна непълнота.

Микротромбозите се профилактират или с така наречен тромбоцитни антиагреганти – лекарства, които пречат на слепването на тромбоцитите, или с директни антикоагуланти, които пречат изобщо на съсирването в по-широк обсег. Това към този момент се извършва като общоприет протокол и по тази причина тромбоцитните затруднения са доста по-редки или изобщо липсват, в случай че този протокол се съблюдава.

Различно стои въпросът с фиброзите, които са нормално по-късни промени в белия дроб. Те настъпват вследствие на това, че в нежната конструкция на белия дроб при инфектиране се натрупват възпалителни кафези и в случай че образувалата се пневмония не бъде задоволително бързо изчистена, на тези места ще останат фиброцити.

Т.е. кафези, които ще заместят естествените кафези на белия дроб. Така се образува белодробната фиброза, сходна на съединителната тъкан, която се образува при укрепване на рана, когато сме се порязали. Така след преболедуване могат да останат белези в белия дроб. По-тежкото боледуване води до по-тежки промени. За да се оцени степента на тези промени на белия дроб, би трябвало да се направи проучване на белодробната функционалност.

В клиничната си процедура, с цел да оценя положението на един бял дроб постоянно виждам по какъв начин работи и по какъв начин наподобява. Той може да наподобява добре и да работи зле, или да наподобява извънредно и да работи добре. Затова би трябвало да се изследва и функционално, и ренгенологично, тъй като единствено по този начин може да бъде проучен пълноценно.

- Какво ви е мнението за плазмотерапията?
- Аз бях един от съучредителите на сдружението „ Лечение на COVID-19 с реконвалесцентна плазма “, тъй като този способ крие много благоприятни условия за биологично влияние, т.е. не за медикаментозно, разбирайте химично влияние върху вируса, а за биологично влияние, като прехвърляме от преболедували хора с високи равнища на антитела в плазмата си на хора, които сега боледуват, като по този метод пасивно прехвърляме и имунитет.

Все още има доста въпроси към това по кое време е най-подходящият миг да се приложи това лекуване и с каква дълготрайност, с какви концентрации и какъв брой пъти, защото човешкото тяло е една комплицирано уравновесена система и въвеждането еднократно на нещо не постоянно може да докара до изгода.

Има доста хора, които след преливане на плазма са имали забележителен, от време на време трагичен резултат, има и доста хора, при които използването не е имало позитивен резултат. Затова с цел да сме безапелационни в изказванията си, би трябвало да имаме задоволително научни данни, каквито за този способ към момента липсват.

- Това изявление няма да е същинско, в случай че не засегнем и един таен въпрос. Какво ви е мнението за тази РНК ваксина и има ли тя някаква връзка с генното инженерство на бъдещето?
- Тази ваксина е доста прецизно характерно настроена към разработване на имунитет. Не намирам никакво съображение за тайни теории в тази област.