В определението за Отворена наука се казва, че това е

...
В определението за Отворена наука се казва, че това е
Коментари Харесай

В България условията за Отворена наука тепърва прохождат



В определението за Отворена просвета се споделя, че това е обобщаващо разбиране за придвижването, което цели научните проучвания и резултати да станат налични за всички любознателни хора, дилетанти и експерти.

То обгръща публикуването на отворени научни проучвания, битката за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват работните си дневници и улеснението на научната работа и публикуването на научни познания като цяло.

Движението води началото си от XVII век с появяването на първите научни списания, когато публичната нужда от достъп до научни познания води до това групи от учени да стартират да споделят запаси и да работят групово.

Днес съществува спор по отношение на степента, до която научната информация би трябвало да се споделя. Конфликтът е сред желанието на учените да имат достъп до споделени запаси и желанието на обособени субекти да печелят, когато други субекти употребяват ресурсите им .

Въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни у нас е обвързвано с целите, заложени в национални стратегически документи за развиване на науката, проучванията, нововъведенията и разпространяването на научни достижения.

В Оперативния проект за осъществяване на първия стадий на Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България 2017 – 2030 и в националната идея за използване на правилото на отворен достъп до научна информация са оценени трендовете в развиването на отворената просвета и са заложени нужните стъпки, дейности и предпоставки за одобряване на самодейността за отворен достъп.

Създаването на Българския портал за отворен достъп до научна информация е значима стъпка в процеса на развиването на отворената просвета у нас.

По този метод ще се обезпечи допустимо най-широк достъп до научни изявления и това ще способства за развиването на науката и разпространяване на научните разработки и достижения измежду обществото.



Темата разяснява в “Законът и Темида “ проф. Венелин Терзиев .

“Процесите, свързани с науката и образованието са изключително значими. Най-малкото по две аргументи. Общественото развиване и обществените политики или изобщо социумът, следват науката и технологиите. “

“Знаем в исторически аспект, че всяко изобретение води напред публичните процеси. Затова законовата наредба или образуването на публичните връзки в тази област, в просвета и обучение, са изключително значими за развиването на обществото. “

“Може би те по някакъв чудноват метод остават настрана от политическите процеси. Говорим за такива не като политика, а като политики за развиването на обществото. Те са изключително значими, тъй като са оня бекграунд, който дава подтик на развиването на обществото. “

Това, което се случва в този момент в обществото и съответно в българското общество, европейското и в целия свят, ни споделя, че би трябвало да обърнем изключително внимание на тези два детайла – обучение и просвета . “

“Резултатите  от тези промени и трансформации са забележими след пет, 10, петнадесет и повече години, ние деликатно би трябвало да ги обсъждаме, проучваме, да взимаме съответни и верни решения. Дали тези решения са навременни, мисля че много закъсняхме. “

“Може би в интервалите, когато се преобразуваше просветителната система, ние я запазихме като самостоятелна. Академичната автономност даде опция тя да се запази в прехода на публичния ни строй – от социалистически към пазарна стопанска система. Но може би пристигна времето, в което тя би трябвало да бъде добре оценена, разисквана и огледана, с цел да може да се направи онази крачка за промяна, която да даде положителни резултати след време. “

Може би е значимо да представяме и демонстрираме науката пред обществото и хората. Защото сякаш елементарните хора одобряват науката като нещо нереално, което се случва отвън обществото, и то не е изключително потребно. Битува мнението, че едни пари отиват за развиването на науката, а тя на се вижда от хората, не се използва от тях . “

“Особено значимо в тази задача е споделеното познание. Ако го споделяме по подобаващ метод, който да способства било то за нашето държание, за нашата просвета, било то за нашето развиване, е значим и скъп даже той да е нищожен. “



Как подкрепят Отворената просвета основаните условия у нас?

“В България изискванията за Отворена просвета занапред прохождат. Ако сметнем, че платформите на обособените висши учебни заведения и университети, където се качват изявленията, сборниците с отчети от научни конференции, техните научни списания, са открити платформи. Да, това се прави от години. “
“Но би трябвало да кажем в този сериозен миг и това, че за част от тези списания ползавтелите са доста малко. 




Български портал за отворена просвета

“В България съществува към този момент портал за отворена просвета, различен е въпросът за нейната склонност за ползваемост от необятния консуматор. Част от научните проучвания, анализите, разработките на българските учени са написани на със жанр и метод, по който не могат да бъдат налични до елементарния консуматор. “

“Моето схващане за отворена просвета – с изключение на, че тя би трябвало да бъде с достъп до външната среда, а всички ние представляваме външната среда на онази вътрешна среда на научната общественост. Да могат преведени на един задоволително добър и допустим теоретичен език да бъдат разбираеми за необятна общественост от хора. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР