Рената Тебалди – певицата с „най-съвършения човешки глас“
В оперната вечер на стратегия „ Христо Ботев “ означаваме 100 години от рождението на Рената Тебалди, която е считана от мнозина за един от най-ярките сопрани на XX век. За нея Монсерат Кабайе споделя в изявление: „ Тя беше нашата Аида, нашата Травиата, нашата Манон Леско. Тя беше всички функции и притежаваше най-съвършения човешки глас, който бяхме чували “.
Кариерата на Рената Тебалди стартира стремглаво в родната ѝ Италия, когато е на 22 години, и скоро креативният ѝ път я води в Америка. Веднага след дебюта ѝ в ролята на „ Аида “ в оперния спектакъл в Сан Франциско, певицата получава предложение за представления и в Ню Йорк от шефа на Метрополитън Рудолф Бинг, само че тя отхвърля, тъй като знае, че при сходно преждевременно решение в средата на сезона няма да е допустимо да се реализира задоволителна прокламация преди нейното идване. Категоричните думи, съпроводени от усмивката на певицата, въодушевяват Бинг след това да каже, че Тебалди има „ стоманени трапчинки “, които илюстрират освен неподражаемия ѝ глас, само че и силата на характера ѝ.
Реалния си дебют в Метрополитън Рената Тебалди реализира на 31 януари 1955 година в ролята на Дездемона от „ Отело “. Още от първата вечер певицата е наречена „ новата оперна сензация на Америка “, а публиката и критиците се влюбват в гласа и наличието ѝ.
Музикалният критик на „ Ню Йорк Таймс “ написа за нея: „ В началото можеше да се усети, че е обезпокоена и напрегнат, само че скоро гласът разкри хубостта си. Външният тип на Тебалди е омагьосващ: беше красива като антична флорентинска картина. Притежава превъзходна благозвучност, техника и изискана интерпретация. Нейното старание и невероятното ѝ прочувствено претворяване надълбоко ни впечатлиха “. В идващите двайсет години Метрополитън се трансформира в най-важния спектакъл в кариерата на Тебалди. Тя е в ролята на Леонора от „ Силата на ориста “ в нощта през 1960, когато баритонът Ленърд Уорън ненадейно умира на сцената. Тя е Адриана Лекуврьор, когато Пласидо Доминго триумфално дебютира в Метрополитън през 1968 година Последното присъединяване на Тебалди в оперно зрелище още веднъж е в Ню Йорк и то със същата роля, в която тя се е появила на тази сцена 18 години по-рано – Дездемона от „ Отело “.
Ето какво споделя певицата за отдръпването си в една от формалните си биографии: „ Спрях да пея, без да го осъзная и без умишлено да го искам. Не взех никакво решение. Един ден просто си споделих, че известно време няма да одобрявам повече задължения. Имах потребност от отмора... Беше необичайно и красиво чувство да се разсънвам без отговорностите на певческите задължения и потребността да се грижа за гласа си. Нямаше повече инхалации, хапчета, гаргари! Продължих с всекидневни вокални извършения, само че прекъснах работата си с корепетитор. Така един ден ми хрумна мисълта да не се разпявам. И стопирах. От този ден не съм изпяла нито нота. И не съм страдала по този въпрос. Даже бих споделила, че не ми липсва. Пеенето към този момент не е част от мен. Когато пеех, дадох всичко, което имах. Сега това е минало. Не скърбя за нищо. Без подозрение аз съм живяла за моето изкуство. Но явно моят живот не е бил единствено пеене, тъй като даже и без него аз не преставам да пребивавам. Нямам семейство; нямам и непосредствени артистични отговорности, само че все пак съм добре. Нямам комплекси, спокойна съм и съм в мир със себе си. Много от моите сътрудници нямат този шанс, тъй като не съумяват да се откъснат в точния момент и остават поробени от светлината на прожекторите. Измъчват себе си, когато почитателите им намалеят, или още по-лошо – ги изоставят. Благодарна съм, че в никакъв случай не съм била прекомерно увлечена по сцената “.
Може би огромна част от оперните фенове, когато чуят името на Рената Тебалди, се сещат за другата огромна прима на XX век – Мария Калас, и по-специално за враждата, която, подклаждана от пресата и публицистите, се развихря сред двете изпълнителки. Още от началото на 50-те години стартира да се приказва за съревнование сред Тебалди и Калас, а почитателите на двете певици влизат във безконечния за операта спор – дали хубостта на гласа е по-важна, или експресивността му. Началото е през 1951 година, когато двете имат общ рецитал в Рио де Жанейро. Смята се, че са се били разбрали да не извършват бисове, само че Тебалди все пак показва два, което разгневява Калас.
След тази преживелица враждата сред почитателите става изключително яростна и въпреки някои източници да упорстват, че двете певици са си разменяли остри реплики, съответни доказателства за сходни изказвания липсват. Всъщност в изявленията и двете взаимно признават качествата си и са на мнение, че гласовете им са толкоз разнообразни, че няма никакъв смисъл да бъдат сравнявани. След гибелта на Калас Тебалди споделя пред публицисти: „ Съперничеството беше построено от вестниците и почитателите. Но считам, че беше доста добре за нас, тъй като разгласата беше голяма и сътвори интерес към мен и Мария. Наистина не знам за какво беше належащо това съревнование – гласовете ни са толкоз разнообразни. Тя беше в действителност нещо неизмеримо. И си припомням, че като млада артистка постоянно стоях покрай радиото, когато знаех, че ще пуснат запис на Мария “.
По случай 100-годишнината от рождението на Рената Тебалди гласът на певицата ще звучи в оперната вечер на 5 февруари от 20 часа във фрагменти от „ Тоска “, „ Бохеми “, Реквием от Верди, „ Отело “, „ Дон Карлос “, „ Сестра Анджелика “, „ Аида “ и „ Травиата “, както и в повсеместен запис на операта „ Мадам Бътерфлай “ с присъединяване на легендата Карло Бергонци и под палката на великия Тулио Серафин.
Снимки: Wikimedia, Renata Tebaldi Our American Fans
Кариерата на Рената Тебалди стартира стремглаво в родната ѝ Италия, когато е на 22 години, и скоро креативният ѝ път я води в Америка. Веднага след дебюта ѝ в ролята на „ Аида “ в оперния спектакъл в Сан Франциско, певицата получава предложение за представления и в Ню Йорк от шефа на Метрополитън Рудолф Бинг, само че тя отхвърля, тъй като знае, че при сходно преждевременно решение в средата на сезона няма да е допустимо да се реализира задоволителна прокламация преди нейното идване. Категоричните думи, съпроводени от усмивката на певицата, въодушевяват Бинг след това да каже, че Тебалди има „ стоманени трапчинки “, които илюстрират освен неподражаемия ѝ глас, само че и силата на характера ѝ. Реалния си дебют в Метрополитън Рената Тебалди реализира на 31 януари 1955 година в ролята на Дездемона от „ Отело “. Още от първата вечер певицата е наречена „ новата оперна сензация на Америка “, а публиката и критиците се влюбват в гласа и наличието ѝ.
Музикалният критик на „ Ню Йорк Таймс “ написа за нея: „ В началото можеше да се усети, че е обезпокоена и напрегнат, само че скоро гласът разкри хубостта си. Външният тип на Тебалди е омагьосващ: беше красива като антична флорентинска картина. Притежава превъзходна благозвучност, техника и изискана интерпретация. Нейното старание и невероятното ѝ прочувствено претворяване надълбоко ни впечатлиха “. В идващите двайсет години Метрополитън се трансформира в най-важния спектакъл в кариерата на Тебалди. Тя е в ролята на Леонора от „ Силата на ориста “ в нощта през 1960, когато баритонът Ленърд Уорън ненадейно умира на сцената. Тя е Адриана Лекуврьор, когато Пласидо Доминго триумфално дебютира в Метрополитън през 1968 година Последното присъединяване на Тебалди в оперно зрелище още веднъж е в Ню Йорк и то със същата роля, в която тя се е появила на тази сцена 18 години по-рано – Дездемона от „ Отело “. Ето какво споделя певицата за отдръпването си в една от формалните си биографии: „ Спрях да пея, без да го осъзная и без умишлено да го искам. Не взех никакво решение. Един ден просто си споделих, че известно време няма да одобрявам повече задължения. Имах потребност от отмора... Беше необичайно и красиво чувство да се разсънвам без отговорностите на певческите задължения и потребността да се грижа за гласа си. Нямаше повече инхалации, хапчета, гаргари! Продължих с всекидневни вокални извършения, само че прекъснах работата си с корепетитор. Така един ден ми хрумна мисълта да не се разпявам. И стопирах. От този ден не съм изпяла нито нота. И не съм страдала по този въпрос. Даже бих споделила, че не ми липсва. Пеенето към този момент не е част от мен. Когато пеех, дадох всичко, което имах. Сега това е минало. Не скърбя за нищо. Без подозрение аз съм живяла за моето изкуство. Но явно моят живот не е бил единствено пеене, тъй като даже и без него аз не преставам да пребивавам. Нямам семейство; нямам и непосредствени артистични отговорности, само че все пак съм добре. Нямам комплекси, спокойна съм и съм в мир със себе си. Много от моите сътрудници нямат този шанс, тъй като не съумяват да се откъснат в точния момент и остават поробени от светлината на прожекторите. Измъчват себе си, когато почитателите им намалеят, или още по-лошо – ги изоставят. Благодарна съм, че в никакъв случай не съм била прекомерно увлечена по сцената “. Може би огромна част от оперните фенове, когато чуят името на Рената Тебалди, се сещат за другата огромна прима на XX век – Мария Калас, и по-специално за враждата, която, подклаждана от пресата и публицистите, се развихря сред двете изпълнителки. Още от началото на 50-те години стартира да се приказва за съревнование сред Тебалди и Калас, а почитателите на двете певици влизат във безконечния за операта спор – дали хубостта на гласа е по-важна, или експресивността му. Началото е през 1951 година, когато двете имат общ рецитал в Рио де Жанейро. Смята се, че са се били разбрали да не извършват бисове, само че Тебалди все пак показва два, което разгневява Калас. След тази преживелица враждата сред почитателите става изключително яростна и въпреки някои източници да упорстват, че двете певици са си разменяли остри реплики, съответни доказателства за сходни изказвания липсват. Всъщност в изявленията и двете взаимно признават качествата си и са на мнение, че гласовете им са толкоз разнообразни, че няма никакъв смисъл да бъдат сравнявани. След гибелта на Калас Тебалди споделя пред публицисти: „ Съперничеството беше построено от вестниците и почитателите. Но считам, че беше доста добре за нас, тъй като разгласата беше голяма и сътвори интерес към мен и Мария. Наистина не знам за какво беше належащо това съревнование – гласовете ни са толкоз разнообразни. Тя беше в действителност нещо неизмеримо. И си припомням, че като млада артистка постоянно стоях покрай радиото, когато знаех, че ще пуснат запис на Мария “. По случай 100-годишнината от рождението на Рената Тебалди гласът на певицата ще звучи в оперната вечер на 5 февруари от 20 часа във фрагменти от „ Тоска “, „ Бохеми “, Реквием от Верди, „ Отело “, „ Дон Карлос “, „ Сестра Анджелика “, „ Аида “ и „ Травиата “, както и в повсеместен запис на операта „ Мадам Бътерфлай “ с присъединяване на легендата Карло Бергонци и под палката на великия Тулио Серафин.
Снимки: Wikimedia, Renata Tebaldi Our American Fans
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ