В общи линии хората се лутаме в крайностите – или

В общи линии хората се лутаме в крайностите – или сме прекомерно навирили нос, пропускайки всичко към себе си, вглъбени в личното си его, или противоположното – не умеем да имаме вяра в личните си качества и се изтезаваме какъв брой безполезни сме на този свят...

Онези обаче, които са съумели някак да си повярват, постоянно биват сметнати за надути и високомерни, като че ли се движат в някакво въздушно пространство, недостижимо за останалите... и както можете да се досетите, „ там горе ” им е много самотно. Те постоянно остават неразбрани, поради обстоятелството, че не разрешават да бъдат потъпкани и държат на полезностите, които отстояват. Но по какъв начин да разпознаем дали някой е надут и надменен или просто извънредно държи на своята персона и нейните характерности?

Една бърза информация в тълковния речник може да хвърли лъч изясненост в посока на разрешаването на тази алтернатива. Според него думата „ надменност ” значи пренебрежително или надменно отношение към другите. Или казано с още по-прости думи, надменните хора се мислят за освен това от останалите. Те обичат само себе си и не пропущат мотив да се величаят, с цел да покажат с какво са „ над тях ”. Високомерието има доста лица – от парадирането с огромни финансови благоприятни условия, връзки и познанства, до персоналните достижения, които навираме в очите на другите, без нищо да го постанова...

Високомерните хора постоянно търсят почитатели – такива, които да им се възхищават. И, несъмнено, наложително е те да са доста равнища под тях, с цел да изпъкват още повече, като преобладаващи. Обкръжението им може да се състои от тайфа загубеняци, само че това е единствено от изгода за човек, който има непрекъсната потребност да се акцентира. Така той заравя в надменността надълбоко скритото си възприятие за непълноценност и комплекси, като се утешава, че въпреки всичко е по-добре от останалите. Дълбоко в себе си обаче продължава да се съмнява и търси нови и нови способи да се потвърди и да успокои несигурността и разтърсеното си самочувствие.

Изненада – надутите хора имат най-ниско самочувствие! Какво по-добро прикритие от това да нахлузиш маската на високомерието и да накараш всички да повярват какъв брой си популярен? Криейки се зад личните си достижения, ти отклоняваш вниманието от същинската си същина и не разрешаваш да доближат до тайните кътчета на разтърсената ти психика.

Истински вярващите в себе си персони нямат потребност от външна оценка. Те отлично знаят какъв брой тъкмо костват и не изпитват нужда да получават похвали и да се заобикалят с провалени хора. Увереността им не се разклаща при всеки неуспех, тъй като вътрешно са уверени в това какво могат, без значение кой какво мисли. И парадоксално, те будят доста повече благосклонности от високомерните, които рядко са добра компания. Просто тъй като никой не обича да бъде принизяван, без значение какъв брой провален е в живота си. Едва ли ще желае да е заобиколен от подобен, който всеки ден ще му го припомня.

Хармоничните и уверени персони будят почит, без да вирят носа си. Те също получават външна оценка, само че не се управляват от нея, а от вътрешния си нюх. Това им разрешава свободата да показват себе си без боязън от отменяне и неуспех. Успелите хора са подготвени и да се провалят, колкото пъти е нужно, и защото имат вяра във опциите си, знаят, че още веднъж ще се оправят и изправят.

Ето за какво могат да си разрешат и да падат понякога. И до момента в който тяхното поведение е доброволно, то високомерните хора наподобяват по този начин, като че ли извършват някаква театрална роля – свръхекспресивни и завладяни са, в общуването им има мощно театралничене и от главата до петите наподобяват изкуствени и основани по този начин, че да са в унисон с псевдоролята си на идоли. В общуването това натоварва и постоянно надменните остават сами, надалеч от „ простолюдието ”, не съумяват да се впишат в никакви компании и никой не ги избира за събеседници.

Има обаче една тънка граница сред това да си надут и да държиш на себе си и доста хора не съумяват да я доловят... и набеждават някого, че е надут, тъй като следва личните си възгледи, или тъй като не прекрачва правилата си. Не бъркайте едното с другото. Да си надут значи да не зачиташ никой различен, с изключение на себе си, а да си вярваш значи да си целенасочен и пореден в желанията и дейностите си без боязън и съмнения. Затова, въпреки и на пръв взор да си наподобяват, високомерните и уверените в себе си хора са две разнообразни категории и най-сигурният знак, по който можете да разберете кое от двете са те, е да прецените дали ги желаете в живота си.