В обър­ка­ния от пан­де­ми­я­та свят най-важ­но е за­кон­нос­тта да се

В обър­ка­ния от пан­де­ми­я­та свят най-важ­но е за­кон­нос­тта да се спаз­ва
 

" Са­ше, ма­ме, не ка­рай тро­ти­нет­ка­та си в нас­рещ­но­то, че ще ни гло­бят. Ми­ми, и ти не­дей да ти­чаш по але­я­та, ще ти­чаш, ка­то оти­дем в " Бил­ла ".

Ако се чу­ди­те кой и къ­де про­из­на­ся те­зи реп­ли­ки, ве­че тряб­ва да ви е яс­но, че е бъл­гар­ска май­ка в парк с ед­но­по­соч­но дви­же­ние, кар­та и джи­пи­ес, как­то и със ско­рос­то­мер за бър­зо прид­виж­ва­не, с цел да не за­дър­жа опаш­ка­та. Да, де­ца­та дъл­го ще пом­нят ап­рил 2020, ко­га­то ка­ра­ха ко­ле­ле­та и тро­ти­нет­ки с мас­ки и не им да­ва­ха да оти­дат до люл­ки­те под боязън от смър­тна зап­ла­ха. За щас­тие, ско­ро от­кри­ха скри­ти­те ал­тер­на­ти­ви - да ти­кат праз­ни ко­лич­ки из хи­пер­мар­ке­ти­те, с цел да из­раз­хо­дят енер­гия, да се­дят на ком­пю­тъ­ра по пет и по­ве­че ча­са дневно, сякаш с цел да си учат уро­ци­те, след ка­то пре­ди им раз­ре­ша­ва­ха са­мо два ча­са. И да се раз­ми­на­ват по тес­ни тро­то­а­ри с пар­ки­ра­ни ко­ли на по­ло­вин ме­тър раз­сто­я­ние от дру­ги хо­ра, за­що­то пар­кът е ло­ша ду­ма. Тро­то­а­рът пред нас за пър­ви път от мно­го вре­ме е раз­гра­фен за поз­на­та­та от дет­ство­то иг­ра на да­ма. Все не ус­пя­вам да ви­дя да­ли я иг­ра­ят с мас­ки и ча­кам с не­тър­пе­ние да ви­дя по какъв начин ня­кой под­ска­ча на " лас­тик ".

Де­ца­та на­у­чи­ха, че пра­ви­ла­та са, с цел да ги спаз­ваш, ма­кар че пра­ви­ла­та са стран­ни. Че ни­кой не ти об­яс­ня­ва пра­ви­ла­та, а пос­ле ги про­ме­ня, до­ка­то още не си раз­брал ста­ри­те. Та­ка че ня­ма сми­съл да спаз­ваш пра­ви­ла­та, за­що­то ще ги про­ме­нят.

По­рас­на­ха де­ца­та. И на­у­чи­ха от­ра­но, че тряб­ва да жер­тват сво­бо­да­та в име­то на оце­ля­ва­не­то. Мо­же би пре­ка­ле­но ра­но. Още пре­ди да са по­лу­чи­ли въз­мож­ност да про­че­тат ми­съл­та на Бен­джа­мин Фран­клин, че в случай че жер­тваш сво­бо­да­та за­ра­ди си­гур­нос­тта, нак­рая гу­биш и две­те. На­у­чи­ха се да гле­дат кад­ри с ков­че­зи, чу­ва­ли и ка­ра­щи се чич­ков­ци, ко­и­то ни съ­вет­ват да си сто­им у до­ма за на­ше доб­ро, още пре­ди да са про­че­ли " Дя­до­ва­та ръ­ка­вич­ка ". Не­от­дав­на ми раз­каз­ва­ха ре­ал­на ис­то­рия за де­тен­це, на ко­е­то че­тат " Спя­ща­та кра­са­ви­ца " и в мо­мен­та, в кой­то прин­цът я це­лу­ва, то каз­ва " Ами в случай че прин­цът е за­ра­зен? " Ни­що чуд­но ско­ро Хен­зел и Гре­тел ве­че да не мо­гат да оти­дат при ве­щи­ца­та, за­що­то тя е в рис­ко­ва гру­па. Как­то и за­що­то го­ра­та е " зат­во­ре­на " от чич­ков­ци­те по­ли­цаи.

И дру­го про­че­тох в со­ци­ал­ни­те мре­жи от по­е­та Ни­ко­лай Мил­чев - де­те, ко­е­то по­пи­та­ло по по­вод заб­ра­на­та за раз­ход­ки в пла­ни­на­та " Ма­мо, за­що по­ли­ци­я­та ни па­зи от слън­це­то? "

С ко­е­то не каз­вам, че мер­ки про­тив епи­де­ми­я­та не тряб­ва да има. Са­мо че те не тряб­ва­ше да бъ­дат взе­ма­ни на пар­че и тряб­ва­ше да бъ­дат ра­зум­но и ар­гу­мен­ти­ра­но об­яс­не­ни. Вмес­то то­ва ви­дях­ме: при два­ма за­ра­зе­ни - зат­во­ре­ни пар­ко­ве. При 50 за­ра­зе­ни - от­во­ре­ни, само че прид­виж­ва­не­то в тях при­ли­ча на пър­во­май­ски па­рад под очи­те на ми­ли­ци­о­нер, кой­то сле­ди да ня­ма от­кло­не­ния от ма­ни­фес­та­ци­я­та и да­ли мар­ши­ру­ваш пра­вил­но.

Как да ка­жеш на де­те, ко­е­то още не раз­би­ра сми­съ­ла на ста­ва­що­то, че не мо­же да оти­де на пър­зал­ка­та. По-доб­ре въ­об­ще да не го за­ве­деш в прос­ло­ву­тия парк, за чи­е­то от­ва­ря­не се под­гот­вях­ме, все ед­но Ле­нин­град из­ли­за от бло­ка­да­та. По­ли­цаи оби­ка­лят и на­пъл­но из­би­ра­тел­но или прос­то пра­вят за­бе­леж­ка, или гло­бя­ват за ся­да­не на пей­ка, ко­е­то ве­че се­ри­оз­но при­ли­ча на про­из­вол. Мъ­же­те, ко­и­то ос­та­на­ха без квар­тал­ни кръч­ми, се скуп­чват по пей­ки­те пред бло­ка с би­ри­те си, само че по­ли­ци­я­та не на­ми­на­ва там, за­що­то е пре­ка­ле­но за­е­та да сле­ди да­ли ня­кое де­те ня­ма да оти­де на пя­съч­ни­ка.

Мас­ки­те пър­во бя­ха за­дъл­жи­тел­ни, пос­ле не бя­ха, след то­ва отново ста­на­ха. Но ни­кой не пов­ди­га въп­ро­са кол­ко пъ­ти но­си чо­век мас­ка­та си за ед­нок­рат­на упот­ре­ба, за­що­то ина­че ку­пу­ва­не­то на мас­ки би му из­ляз­ло пре­ка­ле­но скъ­по. И да­ли има сми­съл от нея в та­къв слу­чай. По­ве­че­то хо­ра но­сят ня­ка­къв пар­цал под бра­дич­ки­те си, са­мо с цел да не бъ­дат гло­бе­ни - да­ли за­що­то не вяр­ват в мер­ки­те, или за­що­то прос­ло­ву­ти­ят наш ман­та­ли­тет е да из­лъ­жем влас­тта при все­ки удо­бен слу­чай. Или за­що­то в мо­мен­та ап­те­ки­те опит­ват да уда­рят кьо­ра­во­то, ка­то ни про­да­ват на де­се­тор­ни це­ни не­що, за ко­е­то пре­ди ня­ма­ше ни­как­во тър­се­не, а в съ­що­то вре­ме, в случай че се не лъ­жа, мас­ки­те тряб­ва­ше да бъ­дат оси­гу­ре­ни от дър­жа­ва­та.

Яс­но е, че све­тът е обър­кан от пан­де­ми­я­та, за ко­я­то на прак­ти­ка не знае ни­що. И въпреки всичко точ­но в та­ка­ва си­ту­а­ция е най-важ­но за­кон­нос­тта, ко­я­то ина­че у нас не е лю­би­ма ду­ма, да се спаз­ва. За­що­то ко­ро­на­ви­ру­сът един ден си­гур­но ще си оти­де, как­то всич­ки дру­ги чу­ми, само че ние ще ос­та­нем да жи­ве­ем със стра­ха, кой­то ве­че ни е от­нел всич­ко дру­го. И с мас­ки­те, ко­и­то спо­ред Ми­лен са, с цел да мъл­чим.