Нона Йотова: Аз съм влюбена, сгодена, изчезнала
В новата ми роля съм като Алиса в Страната на чудесата, споделя звездата: актриса, музикант, поетеса, народен представител
Нона Йотова е в стихията си: тя е Дагмар във „ Влюбена, сгодена, изчезнала “ – новата режисура на Театър 199 „ Валентин Стойчев “, чиято първа дата е 5 юли. Актрисата, певица, композитор, поетеса и народен представител от Българска социалистическа партия обилно раздава разножанровите си гении в самобитния моноспектакъл, в който участва и създателят – Деян Ангелов от Народния влиза в облика на драматурга. Пиесата на Щефан Фьогел е режисирана от Елена Панайотова - властелинка на завладяващите зрелища. Ето какво споделя Нона Йотова в навечерието на премиерата в сакралното мазе в сърцето на родния „ Бродуей “.
- Нона, що за провокация е новата ви роля?
- Отдавна мечтаех за толкоз мощно и разтърсващо прекарване. Текстът е от обичания ми драматург Щефан Фьогел. Играх в неговата „ Белла донна “ – безспорен шлагер в Сатирата, който беше свален при цялостен салон. Въобще Фьогел е създател, поставян из цяла Европа и много из България. Когато открих „ Влюбена, сгодена, изчезнала “, се оказа, че надали не е писана особено за мен. Героинята е жена на сходна възраст, която в сватбения си ден излиза от банята и намира бележката „ Не мога “. И се скрива в детската си къщурка на дървото в градината. За да показа смешни съждения за мъжете – базирайки се върху опита си със мощния пол.
- Ще пеете ли?
- Да. Фьогел е написал и песни – като доста дълги стихове, а по тях сътворих мои текстове, съобразени с тези на създателя. Първо е компилацията от части на Доли Партън и Саймън и Гарфанкъл, която извършвам сама с китарата. Втората е един от безконечните шлагери на „ Андрюс систърс “ – отдадена е на мъжките имена, само че сред тях съм присъединила и българските Любомир, Цветан, Явор, Петър, Лазар. Все отново би трябвало да приказват нещо на публиката. Третата е танго с Джордж Клуни. Музиката в целия театър е на Момчил Николов, аранжиментите са на Дани Милев. С Елена преднамерено се отказахме да използваме мои авторски композиции – опитахме, само че стартира да се получава нещо напълно друго. Хореографията я работим с съвършения Росен Михайлов. Представлението стартира с предисловието на създателя от неговата книга с пиеси за любовта. През цялото време той основава героинята – тя оживява, с цел да са дружно. С Додо си партнираме прелестно. Има и още една изненада
За първи път се опитвам и с кукли
Абсолютната комедия обаче изисква изключителна физическа и психическа централизация, зад които се крие безумен труд. А Елена е международен режисьор. Вече работих с нейни сътрудници от Европа – с Щефан Флеминг в „ Белла донна “ и с Жолт Пожгай в „ Джина и Фидел “ – тъй че мога да оценя високата й класа.
- Как е в " 199 "?
- Сбъднах още един собствен идеал. Винаги съм харесвала това островче в театралния живот на България. Тук в никакъв случай не се случват инцидентни неща, въпреки че всичко е допустимо. Трябваше да изчакаме цяла година – спектаклите са планувани напред във времето. Щастлива съм. Нищо, че преговарям до късно вечер и през лятото - което не е било в кариерата ми. Излиза малко нанагорно поради работата ми в Парламента. Особено когато се пренастройвам – от атмосферата в Народното събрание към атмосферата на творчеството. Някои депутати настояват, че в Парламента се прави спектакъл. Но театърът е прекомерно съществено изкуство, а тези, които се вършат на актьори в политиката, по никакъв начин не ги одобрявам. Затова държа нещата да бъдат изрично разграничени.
- Какво още разбрахте за любовта сред Жената и Мъжа около „ Влюбена, сгодена, изчезнала “?
- Че сред тях съществуват доста неща, само че хората се опасяват да ги изрекат. Че една жена на 50 изпада в безтегловност и желае да захвърли всичко, когато премине през илюзията за същинската обич и потъне в своя катарзис. Моята героиня поддържа връзка непосредствено с публиката – като в стенд ъп комедия. Тя е Алиса в Страната на чудесата, която се скрива в детството - в дребния свят, цялостен с огромни фантазии за принцове.
Моето детство беше прелестно
Но в този момент е болна тематика – тъй като родителите ми към този момент ги няма и те извънредно доста ми липсват. А в спектакъла няма никакъв битовизъм и това е вдъхновяващо. Името на Дагмар на български значи „ ден, светлина “. Нещо като Деница по нашенски. Има магическа действителност в цялата история. Неслучайно Дагмар открива рокличката си на принцеса, която внезапно й става.
- Извинете, че ви приземявам, само че дали в Парламента ще съумеете да извършите нещо за културата преди лятната почивка – имам пред тип всички депутати, освен персонално вие?
- Не ми се има вяра. И ми е доста тъжно. Обикновено постоянно има някакви скандални тематики, които пък пораждат, с цел да прикриват други кавги. Натрупват се един върху различен – и в никакъв случай няма време за изкуството. В момента страната сякаш е абдикирала от културата. Може и да настъпят по-добри времена, само че едва ли ще се случи освен това ръководство. Много рядко има диспути за просвета. Последният беше обвързван с големите софри на Ода Жон, откакто с сътрудника ми Александър Симов отправихме питане към Боил Банов: Нима всеки, който си заплати, може да прави каквото си желае в Националната изложба. И различен въпрос ме вълнува от много време: Защо този прославен закон за меценатството не може да сработи?
- Какво друго да чакаме към този момент персонално от вас?
- Албум по стихове на българските символисти – Яворов, Дебелянов, Лилиев, Христо Ясенов... Ще излезе дружно с книга. Това си е апостолска активност. Време е историята ни да бъде написана същински и да се знае, че
поетите ни са международни
Омръзна ми да чувам хиляди нелепости като от сорта на тези, че в България не е имало нито турско иго, нито фашизъм. Като човек на изкуството нося друга отговорност. А концепцията за албума ми пристигна, когато певачка направи извършения върху „ Прощално “ на Вапцаров – свиреп кючек. В момента записваме „ Ловци на бисери “ по стихотворението на Лилиев, като песента ще е по музика на Бизе от едноименната му опера.
- Синът ви към този момент май се отхвърли от сцената...
- Студент е в Софийския университет – учи философия. Мина през разнообразни съмнения – като всеки младеж. Днес търсенето на „ аз “-а продължава по-дълго. При мен всичко беше доста ясно – и театърът, и музиката пристигнаха по едно и също време. Усвоих първите акомпанименти на китара, когато бях на 15 – и започнах да изобретявам песни. А сцената е в гените ми. Моят татко е бил признат в Народния спектакъл – само че е трябвало да мине в конспиративност. Аз съм щерка на бунтовник, чиято първа фантазия е била да бъде актьор.
Нона Йотова е в стихията си: тя е Дагмар във „ Влюбена, сгодена, изчезнала “ – новата режисура на Театър 199 „ Валентин Стойчев “, чиято първа дата е 5 юли. Актрисата, певица, композитор, поетеса и народен представител от Българска социалистическа партия обилно раздава разножанровите си гении в самобитния моноспектакъл, в който участва и създателят – Деян Ангелов от Народния влиза в облика на драматурга. Пиесата на Щефан Фьогел е режисирана от Елена Панайотова - властелинка на завладяващите зрелища. Ето какво споделя Нона Йотова в навечерието на премиерата в сакралното мазе в сърцето на родния „ Бродуей “.
- Нона, що за провокация е новата ви роля?
- Отдавна мечтаех за толкоз мощно и разтърсващо прекарване. Текстът е от обичания ми драматург Щефан Фьогел. Играх в неговата „ Белла донна “ – безспорен шлагер в Сатирата, който беше свален при цялостен салон. Въобще Фьогел е създател, поставян из цяла Европа и много из България. Когато открих „ Влюбена, сгодена, изчезнала “, се оказа, че надали не е писана особено за мен. Героинята е жена на сходна възраст, която в сватбения си ден излиза от банята и намира бележката „ Не мога “. И се скрива в детската си къщурка на дървото в градината. За да показа смешни съждения за мъжете – базирайки се върху опита си със мощния пол.
- Ще пеете ли?
- Да. Фьогел е написал и песни – като доста дълги стихове, а по тях сътворих мои текстове, съобразени с тези на създателя. Първо е компилацията от части на Доли Партън и Саймън и Гарфанкъл, която извършвам сама с китарата. Втората е един от безконечните шлагери на „ Андрюс систърс “ – отдадена е на мъжките имена, само че сред тях съм присъединила и българските Любомир, Цветан, Явор, Петър, Лазар. Все отново би трябвало да приказват нещо на публиката. Третата е танго с Джордж Клуни. Музиката в целия театър е на Момчил Николов, аранжиментите са на Дани Милев. С Елена преднамерено се отказахме да използваме мои авторски композиции – опитахме, само че стартира да се получава нещо напълно друго. Хореографията я работим с съвършения Росен Михайлов. Представлението стартира с предисловието на създателя от неговата книга с пиеси за любовта. През цялото време той основава героинята – тя оживява, с цел да са дружно. С Додо си партнираме прелестно. Има и още една изненада
За първи път се опитвам и с кукли
Абсолютната комедия обаче изисква изключителна физическа и психическа централизация, зад които се крие безумен труд. А Елена е международен режисьор. Вече работих с нейни сътрудници от Европа – с Щефан Флеминг в „ Белла донна “ и с Жолт Пожгай в „ Джина и Фидел “ – тъй че мога да оценя високата й класа.
- Как е в " 199 "?
- Сбъднах още един собствен идеал. Винаги съм харесвала това островче в театралния живот на България. Тук в никакъв случай не се случват инцидентни неща, въпреки че всичко е допустимо. Трябваше да изчакаме цяла година – спектаклите са планувани напред във времето. Щастлива съм. Нищо, че преговарям до късно вечер и през лятото - което не е било в кариерата ми. Излиза малко нанагорно поради работата ми в Парламента. Особено когато се пренастройвам – от атмосферата в Народното събрание към атмосферата на творчеството. Някои депутати настояват, че в Парламента се прави спектакъл. Но театърът е прекомерно съществено изкуство, а тези, които се вършат на актьори в политиката, по никакъв начин не ги одобрявам. Затова държа нещата да бъдат изрично разграничени.
- Какво още разбрахте за любовта сред Жената и Мъжа около „ Влюбена, сгодена, изчезнала “?
- Че сред тях съществуват доста неща, само че хората се опасяват да ги изрекат. Че една жена на 50 изпада в безтегловност и желае да захвърли всичко, когато премине през илюзията за същинската обич и потъне в своя катарзис. Моята героиня поддържа връзка непосредствено с публиката – като в стенд ъп комедия. Тя е Алиса в Страната на чудесата, която се скрива в детството - в дребния свят, цялостен с огромни фантазии за принцове.
Моето детство беше прелестно
Но в този момент е болна тематика – тъй като родителите ми към този момент ги няма и те извънредно доста ми липсват. А в спектакъла няма никакъв битовизъм и това е вдъхновяващо. Името на Дагмар на български значи „ ден, светлина “. Нещо като Деница по нашенски. Има магическа действителност в цялата история. Неслучайно Дагмар открива рокличката си на принцеса, която внезапно й става.
- Извинете, че ви приземявам, само че дали в Парламента ще съумеете да извършите нещо за културата преди лятната почивка – имам пред тип всички депутати, освен персонално вие?
- Не ми се има вяра. И ми е доста тъжно. Обикновено постоянно има някакви скандални тематики, които пък пораждат, с цел да прикриват други кавги. Натрупват се един върху различен – и в никакъв случай няма време за изкуството. В момента страната сякаш е абдикирала от културата. Може и да настъпят по-добри времена, само че едва ли ще се случи освен това ръководство. Много рядко има диспути за просвета. Последният беше обвързван с големите софри на Ода Жон, откакто с сътрудника ми Александър Симов отправихме питане към Боил Банов: Нима всеки, който си заплати, може да прави каквото си желае в Националната изложба. И различен въпрос ме вълнува от много време: Защо този прославен закон за меценатството не може да сработи?
- Какво друго да чакаме към този момент персонално от вас?
- Албум по стихове на българските символисти – Яворов, Дебелянов, Лилиев, Христо Ясенов... Ще излезе дружно с книга. Това си е апостолска активност. Време е историята ни да бъде написана същински и да се знае, че
поетите ни са международни
Омръзна ми да чувам хиляди нелепости като от сорта на тези, че в България не е имало нито турско иго, нито фашизъм. Като човек на изкуството нося друга отговорност. А концепцията за албума ми пристигна, когато певачка направи извършения върху „ Прощално “ на Вапцаров – свиреп кючек. В момента записваме „ Ловци на бисери “ по стихотворението на Лилиев, като песента ще е по музика на Бизе от едноименната му опера.
- Синът ви към този момент май се отхвърли от сцената...
- Студент е в Софийския университет – учи философия. Мина през разнообразни съмнения – като всеки младеж. Днес търсенето на „ аз “-а продължава по-дълго. При мен всичко беше доста ясно – и театърът, и музиката пристигнаха по едно и също време. Усвоих първите акомпанименти на китара, когато бях на 15 – и започнах да изобретявам песни. А сцената е в гените ми. Моят татко е бил признат в Народния спектакъл – само че е трябвало да мине в конспиративност. Аз съм щерка на бунтовник, чиято първа фантазия е била да бъде актьор.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ