В нощта на 15 срещу 16 октомври 1946 година в

В нощта на 15 против 16 октомври 1946 година в Нюрнберг след присъда на трибунала били обесени висши нацистки нарушители.

Смъртно наказание 

Стремителното изстудяване на връзките сред довчерашните съдружници от антихитлеристката коалиция зародили измежду подсъдимите вяра, че процесът ще се срине, а те ще излязат на независимост.

Но държавите-победителки, без значение от всичко, имали политическата воля да завършат започнатото.

На 1 октомври 1946 година в залата за съвещания на трибунала бил огласен диспозитивът на решението: санкции за всеки обвиняем.

На гибел посредством обесване били осъдени  Херман Гьоринг, Йоахим декор Рибентроп, Вилхелм Кайтел, Ернст Калтенбрунер, Алфред Розенберг, Ханс Франк, Вилхелм Фрик, Юлиус Щрайхер, Артур Зайс-Инкварт, Фриц Заукел, Алфред Йодъл и Мартин Борман (задочно).

Трибуналът открил четиридневен период, в течение на който са могли да бъдат подадени молби за опрощение. От „ смъртниците “ от това право не се възползвал само Ернст Калтенбрунер, считайки сходна молба за безсмислена.

Даже юристът, представляващ ползите на Борман (чието местоположение оставало неизвестно), молил за състрадание.

Гьоринг, Йодъл и Кайтел съпроводили своите претенции също с молба за подмяна на обесването посредством разстрел при положение, че помилването им бъде отказано.

На 9-10 октомври 1946 година Контролният съвет в Германия, състоящ се от представители на съюзническите сили, разгледал петициите на наказаните и взел решение да ги отхвърли.

Ешафод в спортната зала 

Вечерта на 15 октомври на територията на Нюрнбергския затвор били позволени 8 публицисти, по двама от четирите съюзни страни: Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция.

На осем публицисти и формалният фотограф предстояло да станат очевидци на привеждането на смъртните присъди в деяние.

Освен двамата репортери, от всяка от четирите страни участвали също по този начин преводач, доктор и боен представител. В процедурата били задействани и офицер охранител, главорез и неговите помощници, медицински специалисти, духовник. Всички съставлявали към 40 индивида.

Място за осъществяване на присъдите станала спортната зала на пандиза, която преоборудвали безусловно за няколко дни.

В залата открили три бесилки: две да вземат участие в осъществяване на наказванията, третата изпълнявала ролята на запаса. За да ускорят процедурата, се предполагало бесилките да бъдат употребявани поред: до момента в който от едната сваляли натрупа на наказания, на втората подготвяли следващия „ покойник “.

Ешафодът имал 13 стъпала. Основата му била висока повече от два метра и била покрита с брезент. Под всяка бесилка имало отверстие с две половини, които се отваряли посредством натискане на лост. Осъденият падал в отверстието на дълбочина от 2 метра и 65 сантиметра.

Преди наказанията с помощта на чугунени отливки били тествани манилските въжета, които щели да изиграят основна роля в изтезанията.Опитът посочил, че въжетата устоят сполучливо тежест от 200 кг.

Десният ъгъл на помещението било оградено с брезент. Там предстояло да се складират телата на обесените.

„ Бягството на Гьоринг “

Докато течали приготовленията, началникът на пандиза, американският полковник Бъртън Андрюс, посетил всеки наказан и съобщил за отменяне на молбите за опрощение.

От този миг охранителите трябвало да следят за наказаните на гибел изключително деликатно. Но това не помогнало: към 22:45 Гьоринг завършил със себе си благодарение на ампула с отрова. Така Гьоринг удостоверил правотата на думите си: „ Фелдмарщалите не ги бесят “.

До през днешния ден има няколко версии за това кой е оказал помощ на Гьоринг да избегне примката. Никой различен от нацистите не съумял да прибегне до този трик.

В 23: 45 на 15 октомври събудили наказаните. Предложили им последна вечеря: наденички с картофена салата и палачинки с плодова салата по желание.

Процедурата почнала към един през нощта на 16 октомври. На наказаните още един път била прочетена присъдата, след което с белезници влизали в спортната зала. Тук те били в ръцете на двама палачи: американецът Джон Вудс и Джоузеф Малта. Старейшина се явявал Вудс, професионален главорез, който още преди войната привел в осъществяване към 350 присъди в Съединени американски щати.

Преди да качат наказания на ешафода, му осветявали лицето, с цел да се убедят в неговата идентичност.

„ Болшевики, и вас в миналото ще ви обесят “

Първите 13 стъпки преодолял някогашният външен министър на Третия райх Йоахим декор Рибентроп. Палачът хвърлил и стегнал примката към шията му. След което предложили на Рибрентроп да произнесе последни думи.

„ Всевишни, благослови Германия! Смили се над душата ми! “ – извикал някогашният министър. Джон Вудс поставил качулка върху главата му, свещеникът произнесъл молитва и след натискане на лоста Рибентроп полетял надолу.

Палачите и охранителите работели бързо и решително. Нацистите един по един изчезвали в зеещата пропаст на отвора на бесилката.

Между другото, Щрайхер бил единственият на който процесът в Нюрнберг бил втори. Известен с безпорядъчните си полови връзки и любовта си към порнографията, нацистът в миналото бил обвинен за блудничество с малолетни, само че бил оневинен.

„ Сега към Бога! Болшевики, и вас в миналото ще ви обесят. Адел, моя нещастна жено. Хайл Хитлер! “ – извикал Щрайхер преди изтезанието.

Последен бил обесен Артур Зайс-Инкварт – някогашен глава на Австрия.

Стоейки на ешафода, той произнесъл: „ Надявам се, че тази екзекуция ще бъде последната покруса на Втората международна война и че случилото се ще послужи за урок: мир и взаимно схващане би трябвало да съществува сред народите. Аз имам вяра в Германия “.

„ Пепелта им е скрито разпръсната по вятъра “

След това в залата внесли носилка с натрупа на Гьоринг, който алегорично сложили под бесилката.

После представилите на всички съдружници ги огледали и подписали смъртните актове. Били направени фотоси на всяко тяло, облечено и без облекла. След което труповете бил завивани дружно с последната дреха, която била на тях, и въжето, на което били обесени, и ги слагали в ковчег. Всички ковчези били запечатани.

В 4 часа сутринта на 16 октомври започвал нов стадий на интервенцията. Ковчезите били качвани в особено готови камиони и под съпровода на въоръжен ескорт се отправили към Мюнхен.

На разсъмване колоната пристигнала в разположения на края на града крематориум. Ръководството му било предизвестено за плануваната кремация на „ четиринадесет американски бойци “. Тази информация им била обявена, с цел да не се позволява теч на информация за това кои в действителност би трябвало да бъдат изгорени.

Крематориумът бил отцепен от военните, наоколо сложили танкове. Всеки, който влизал в постройката, бил заставен да остане там до края на деня.

Всеки ковчег се разпечатвал в наличието на четирима офицери: по един от Съединени американски щати, Англия, Франция и Съюз на съветските социалистически републики. Убеждавайки се, че тялото му не е сменено, трупът бил пращан за кремиране.

Процедурата продължавала през целия ден. Когато била завършена, в постройката влезнал автомобил, в който поставили пепелта.

Официалното официално съобщение, подписано от съдружниците, гласяло: Тялото на Херман Горинг дружно с телата на нарушителите, екзекутирани съгласно присъдата на Международия боен арбитражен съд на 16 октомври в Нюрнберг, са изгорени и пепелта им е скрито разпръсната по вятъра… “

Мястото на последната процедура подробно се скрила, с цел да не се трансформира от единомишленици на екзекутираните в „ светилище “.

Според една от версиите, пепелта от крематориума оставили в постройка, принадлежаща на американските войски.

Вечерта на 18 октомври американските бойци отделили местността към моста Мариенклаузен над река Изар и Изарския канал. Около среднощ край моста пристигнала кола, в която била кутия със смесената пепел на нацистите. Бавно я изсипали от моста в канала.

Впрочем, допустимо е това да е станало и на някое друго място. Така или другояче, историята на главатарите на Третия райх била завършена.