Един излишен конгрес
В неделя на 16 юни, в прелестен безоблачен ден, Българска социалистическа партия организира един непотребен конгрес. Конгрес, който не реши нито един значим и важен въпрос за партията и обществото. Конгрес, който българският гласоподавател скоро ще не помни. Даже казусът, по който беше призован, не се разиска, тъй като Корнелия Нинова отдръпна оставката си. Изниква законният въпрос - а тогава за какво я подаде? За да влезе в редиците на тези, които си подават оставката и остават. По мое мнение Нинова изобщо не трябваше да си подава оставката.
Наближават значимите локални избори и силите и силата трябваше да бъдат съсредоточени в тях. С недомислената си оставка Нинова хвърли в безпорядък и напрежение Българска социалистическа партия. Както самата тя призна: " Аз провокирах този безпорядък и напрежение, аз ще се оправя. " После вярно постъпи, като си отдръпна оставката, тъй като другото щеше да бъде протяжно безвремие, блокиращо активността на партията за огромен интервал от време. Всъщност с отдръпване на оставката конгресът завърши. Ето, по тази причина споделям, че беше непотребен, в случай че ситуацията беше преценена вярно и не се реагираше прочувствено.
Излишен или не, конгресът се състоя. За страдание нищо градивно и значително не произлезе от него. Работата му стартира с приемането на дневния ред. Приемаше се тъкмо два часа. В тези два часа се говореше защо ли не. Вместо да се разисква и гласоподава дневният ред, започнаха заявления в поддръжка на Нинова. Обсъждаха се и промени в устава, без да е признат дневен ред. Прозвучаха персонални нападки и обиди. Деница Златева не се оправи с управлението на съвещанието. Вместо да парира тези прояви, тя ги позволи, което докара до ненужно напрежение. Вместо градивна работа, изявления всъщност и решения превес взе битката сред " опозицията " в партията и " правоверните ". Тя, опозицията, по този начин и не откри сили да се опълчи и се съобщи безславно. Но тук поражда един доста значим въпрос - може ли Българска социалистическа партия да има триумфи с подобен вътрешнопартиен живот?
Та форумът завърши с отдръпването на оставката на Нинова. Делегатите започнаха да напущат залата и в нея останаха към една трета от състава на конгреса. Ръководството, като се изключи Деница Златева, също напусна. А трябваше да се прегледа Политическият отчет на Народно събрание на Българска социалистическа партия за резултатите от изборите за Европарламент и за дилемите на Българска социалистическа партия за присъединяване в идните избори за локална власт. Беше обидно отчетът да се чете пред празната зала. В него имаше единствено една страница, отдадена на идните локални избори. И тя беше изпълнена с клишета като " гарантиране на мощно локално самоуправление, обезпечаване на качествено обучение, налично опазване на здравето, обществена ангажираност ". По отчета имаше няколко несъществени, скучни и бледи изявления. Формалност и скука. Единственото политическо и идейно издържано беше изявлението на Ани Пиринска, само че и то потъна в атмосферата на негативизъм и безхаберие. В изявленията не се обърна задоволително внимание на аргументите, довели до резултата на изборите за Европейски парламент. Изтъкваха се външни аргументи - администрацията, държавната машина, пазаруването на гласове, раздаването на пари. Но всички тези проблеми ще ги има и в идващите избори.
Означава ли това, че и те ще бъдат изгубени? Как Българска социалистическа партия ще преодолее тази конюнктура? На конгреса не беше даден отговор има ли партията решение на тези проблеми. Не се организира полемика всъщност, по значимите проблеми, които стоят пред Българска социалистическа партия и България. Българска социалистическа партия е оживяла, печелила и ще печели, тъй като е идейна партия и тя не би трябвало да напуща терена на концепциите, тъй като това е нейната мощ. Партиите без хрумвания изчезват. Българска социалистическа партия не би трябвало да се плаши от другите отзиви, тъй като това, че имаш друго мнение по даден въпрос, не значи, че си срещу управлението. Богатство е да имаш разнообразни отзиви, хрумвания, които да се разискват в управителните органи. Само по този начин се стига до верни решения. Не са нужни кухи изречения за единение. Без обединяване върху хрумвания, правила, послания единение не може да съществува. Иначе то е видимо и ще съществува до идващия трус. И в този смисъл управлението би трябвало да основава атмосфера на доброжелателност, добър климат за работа, на свободни полемики и да умее да сплотява.
Българска социалистическа партия има проблем. И то огромен проблем. И той не е нито Корнелия Нинова, нито хората с друго мнение. А този проблем е, че партията не генерира доверие към себе си. Не може да убеди гласоподавателите, че е опция на ГЕРБ. Не се трансформира в привлекателен център за недоволните от ръководещите. Проблемът е по какъв начин да се убедят гласоподавателите да гласоподават за Българска социалистическа партия. Избори се печелят, когато си убедил хората в твоите хрумвания и стратегии и можеш да ги изпълниш, когато си на власт. Тук ми се желае да насочва апел към общинските организации, които на конгреса заявиха поддръжка на Нинова. Истинската поддръжка към нея е общинските организации да завоюват идните локални избори. И тогава тя ще получи самопризнание и доверие.
В този сериозен миг Българска социалистическа партия би трябвало да прояви мъдрост и разсъдък. Да остави настрани страстите, раздорите, персоналните нападки. Необходимо е да се прояви праволинейност, откровеност, да се вдъхне вяра на гласоподавателите и членовете на партията. Те са в тази партия не поради обособените персони, тъй като личностите идват и си отиват. Те са в тази партия, тъй като имат вяра в социалистическия блян. Да се получи обединяване на основата на правила, хрумвания и стратегия. Само по този начин може да се работи сплотено и заедно за идните локални избори.
Наближават значимите локални избори и силите и силата трябваше да бъдат съсредоточени в тях. С недомислената си оставка Нинова хвърли в безпорядък и напрежение Българска социалистическа партия. Както самата тя призна: " Аз провокирах този безпорядък и напрежение, аз ще се оправя. " После вярно постъпи, като си отдръпна оставката, тъй като другото щеше да бъде протяжно безвремие, блокиращо активността на партията за огромен интервал от време. Всъщност с отдръпване на оставката конгресът завърши. Ето, по тази причина споделям, че беше непотребен, в случай че ситуацията беше преценена вярно и не се реагираше прочувствено.
Излишен или не, конгресът се състоя. За страдание нищо градивно и значително не произлезе от него. Работата му стартира с приемането на дневния ред. Приемаше се тъкмо два часа. В тези два часа се говореше защо ли не. Вместо да се разисква и гласоподава дневният ред, започнаха заявления в поддръжка на Нинова. Обсъждаха се и промени в устава, без да е признат дневен ред. Прозвучаха персонални нападки и обиди. Деница Златева не се оправи с управлението на съвещанието. Вместо да парира тези прояви, тя ги позволи, което докара до ненужно напрежение. Вместо градивна работа, изявления всъщност и решения превес взе битката сред " опозицията " в партията и " правоверните ". Тя, опозицията, по този начин и не откри сили да се опълчи и се съобщи безславно. Но тук поражда един доста значим въпрос - може ли Българска социалистическа партия да има триумфи с подобен вътрешнопартиен живот?
Та форумът завърши с отдръпването на оставката на Нинова. Делегатите започнаха да напущат залата и в нея останаха към една трета от състава на конгреса. Ръководството, като се изключи Деница Златева, също напусна. А трябваше да се прегледа Политическият отчет на Народно събрание на Българска социалистическа партия за резултатите от изборите за Европарламент и за дилемите на Българска социалистическа партия за присъединяване в идните избори за локална власт. Беше обидно отчетът да се чете пред празната зала. В него имаше единствено една страница, отдадена на идните локални избори. И тя беше изпълнена с клишета като " гарантиране на мощно локално самоуправление, обезпечаване на качествено обучение, налично опазване на здравето, обществена ангажираност ". По отчета имаше няколко несъществени, скучни и бледи изявления. Формалност и скука. Единственото политическо и идейно издържано беше изявлението на Ани Пиринска, само че и то потъна в атмосферата на негативизъм и безхаберие. В изявленията не се обърна задоволително внимание на аргументите, довели до резултата на изборите за Европейски парламент. Изтъкваха се външни аргументи - администрацията, държавната машина, пазаруването на гласове, раздаването на пари. Но всички тези проблеми ще ги има и в идващите избори.
Означава ли това, че и те ще бъдат изгубени? Как Българска социалистическа партия ще преодолее тази конюнктура? На конгреса не беше даден отговор има ли партията решение на тези проблеми. Не се организира полемика всъщност, по значимите проблеми, които стоят пред Българска социалистическа партия и България. Българска социалистическа партия е оживяла, печелила и ще печели, тъй като е идейна партия и тя не би трябвало да напуща терена на концепциите, тъй като това е нейната мощ. Партиите без хрумвания изчезват. Българска социалистическа партия не би трябвало да се плаши от другите отзиви, тъй като това, че имаш друго мнение по даден въпрос, не значи, че си срещу управлението. Богатство е да имаш разнообразни отзиви, хрумвания, които да се разискват в управителните органи. Само по този начин се стига до верни решения. Не са нужни кухи изречения за единение. Без обединяване върху хрумвания, правила, послания единение не може да съществува. Иначе то е видимо и ще съществува до идващия трус. И в този смисъл управлението би трябвало да основава атмосфера на доброжелателност, добър климат за работа, на свободни полемики и да умее да сплотява.
Българска социалистическа партия има проблем. И то огромен проблем. И той не е нито Корнелия Нинова, нито хората с друго мнение. А този проблем е, че партията не генерира доверие към себе си. Не може да убеди гласоподавателите, че е опция на ГЕРБ. Не се трансформира в привлекателен център за недоволните от ръководещите. Проблемът е по какъв начин да се убедят гласоподавателите да гласоподават за Българска социалистическа партия. Избори се печелят, когато си убедил хората в твоите хрумвания и стратегии и можеш да ги изпълниш, когато си на власт. Тук ми се желае да насочва апел към общинските организации, които на конгреса заявиха поддръжка на Нинова. Истинската поддръжка към нея е общинските организации да завоюват идните локални избори. И тогава тя ще получи самопризнание и доверие.
В този сериозен миг Българска социалистическа партия би трябвало да прояви мъдрост и разсъдък. Да остави настрани страстите, раздорите, персоналните нападки. Необходимо е да се прояви праволинейност, откровеност, да се вдъхне вяра на гласоподавателите и членовете на партията. Те са в тази партия не поради обособените персони, тъй като личностите идват и си отиват. Те са в тази партия, тъй като имат вяра в социалистическия блян. Да се получи обединяване на основата на правила, хрумвания и стратегия. Само по този начин може да се работи сплотено и заедно за идните локални избори.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ