В неделната утрин на 6 септември на италианската писта Монца

В неделната заран на 6 септември на италианската писта " Монца " завърши една ера във Формула 1. Това бе последното съревнование на тима на " Уилямс " под управлението на семейство Уилямс, което бе начело 43 година Екипът от Гроув мина във притежание на американската компания " Дорилтън ".

При сър Франк Уилямс, а след това и при щерка му Клер тимът побеждаваше с водачи като Менсъл, Прост, Хил и Вилньов, бореше се с автомобилни гиганти и претърпя гибелта на легендата Айртон Сена. Спечели 9 трофеи при конструкторите сред 1980 и 1997 година, както и 7 трофея при водачите. " Уилямс " бе последният частен отбор без крупен собственик. Но хроничният дефицит на пари докара до некадърност да се конкурира с мощните финансово противници.

Сега следва нова история. А каква беше досегашната?

Франк Уилямс от дете е почитател и даже е бил авто водач. През 1968-а сменя дейността и основава " Франк Уилямс Рейсинг Карс ". Пилот става приятелят му Пиърс Къридж. Първият сезон е във Формула 2, минава сполучливо и през 1969 година, купувайки болид на " Брабъм ", те тръгват да покорят F1. Франк даже съумява да се контракти с " Форд " и получава мотор " Косуърт ".

Първият сезон е впечатляващ - Пиърс два пъти приключва втори, а в същото време отборът има кола и в F2, където водач е Джаки Икс.

Но още през 1970-а стартира тежък интервал. На надпреварата в Холандия, на пистата " Зандворт ", Каридж умира. Дълго не може да му се откри добър заместител, стартират финансови проблеми. Затова през 1971-ва " Уилямс " става клиент на различен английски отбор - " Марч ". Три години по-късно към този момент сътрудничи с " Иза-Ривалта " - италианският отговор на " Марлборо ", който става спонсор на водача Нани Гали. Но нищо не оказва помощ, резултатите са ужасяващи и през 1974 година спонсорите се отхвърлят.

Уилямс пробва да избави отбора посредством канадския бизнесмен Волф, който получава контрола и незабавно сменя името -  " Франк Уилямс Рейсинг Карс " приключва битие.

Франк обаче взема решение да стартира още веднъж. Привлича някои от остарелия екип, в това число конструктора Патрик Хед, и със спонсорството на бирата " Бел-Вю " основава " Уилямс Гран при Инженеринг ". За база избира огромен склад за килими на " Стейшън роуд " в Дидкот. Получава помощ и от саудитската самолетна компания " Сауди ".

Първият сезон (1977) не стартира добре и икономичният Уилямс взема решение да се стартира работа по нов болид, в който да се вложи преди малко появилата се концепция за крило. Идеята проработва, колата става очевидно по-бърза и с нея австралиецът Алън Джоунс финишира втори в Съединени американски щати.

През 1979 година идват и първите победи - тандемът Джоунс/Клей Регацони оказва помощ за второто място при конструкторите, а в сезон 1980 и Джоунс, и тимът стават първенци. През 1981 година " Уилямс " отново е №1, само че сред Джоунс и новия му съотборник Карлос Рьотеман поражда спор и австралиецът напуща. Замества го Кеке Розберг и печели купата през 1982 година, освен това единствено с една победа.

По това време атмосферните мотори " Косуърт " престават да са конкурентни с мощните турбомотори и през 1984 година тимът намира сътрудник, който след няколко сезона става синоним на победи - " Хонда ". " Уилямс " последователно постанова надмощие, която доближава пик през 1986 година Но сезонът приключва трагично: Франк Уилямс катастрофира и остава прикрепен на инвалидна количка, а водачите Найджъл Менсъл и Нелсон Пикет, имайки голямо преимущество в скоростта, изпускат купата в заключителното съревнование в Аделаида. Все отново купата при конструкторите е взета.

През 1987-а към този момент Пикет и Менсъл приключват първи и втори, като печелят още веднъж и отборния трофей. 

С отиването на " Хонда " при " Макларън " " Уилямс " още веднъж отстъпва. Започва партньорство с " Джъд ", само че то е несполучливо, по тази причина следва автограф с " Рено " през 1989-а, а за водачи са взети Рикардо Патрезе и Тиери Бутсен, които доближават в идващите сезони до призовите места. 

През 1991 година в " Уилямс " идва конструкторът Ейдриън Нюи, работил в " Индикар " и за " Марч ". И настава нова сполучлива епоха - англичанинът основава една от най-впечатляващите машини в историята на F1 - FW14B, с усъвършенствана аеродинамика, зашеметяваща електроника и един отличен двигател на " Рено ". Върналият се Менсъл за 2 сезона печели съвсем дузина надпревари и през 1992 година става първенец с 14 полпозишъна, 12 подиума и 9 победи.

Доминацията продължава. През 1993-та Ален Прост, заместил Менсъл, печели предварително 4-тата си международна купа. 

Изглежда, че " Уилямс " ще продължи да побеждава, още повече че през 1994-та взима легендата Сена. Но още в третия старт става най-голямата покруса в историята на F1 - бразилецът умира на пистата " Имола ". Черният сезон не избавя нито викнатия за няколко надпревари Менсъл, нито Деймън Хил, който губи купата в последното съревнование след скандално боричкане от Михаел Шумахер.

1995-а е годината на " Бенетон " и Шумахер, само че " Уилямс " взима своето в идващите две с трофеи при конструкторите и водачите - на Хил и Жак Вилньов. Това са и последните ярки триумфи на тима.

След това той остава измежду мощните, само че за купата се бори епизодично в епохата на Шумахер и " Ферари ". Малко по-късно пък стартира интервалът на " Ред Бул " и Себастиан Фетел. Следващата победа е извоювана чак след 103 надпревари - взима я Пастор Малдонадо в Испания през 2012 година след наказване на Люис Хамилтън. Тя остава и последна, 114-а в историята на " Уилямс ".

Оттогава отборът има две трети места при конструкторите (2014 и 2015 г.) и постепенно се спуска към дъното. През 2019-а печели едвам 1 т. (Роберт Кубица е 10-и в Германия), а през сегашния сезон Никола Латифи и Джордж Ръсел към момента не са постигнали даже това.

Какво да се очаква от славния в миналото отбор? Вероятно американските капитали ще го изправят на крайници. Но е тъжно да осъзнаеш, че сър Франк и Клер повече няма да бъдат видени в бокса. Една ера завърши.