Проблемът със сексизма в Американската социалистическа партия
В най-ранните години на 20 век правата на дамите в Съединени американски щати не са най-популярното нещо. Съпрузите тогава могат да бият и да изнасилват дамите си с малко терзания за последици – през 1910 година Върховният съд на Съединени американски щати отхвърля на съпругите правото да съдят съпрузите си за нахлуване. Незаконно е и разпространението на информация за контрацепцията. Законите, които дават на съпругите права върху личните им приходи и имущество, се популяризират постепенно из щатите, само че дамите към момента се борят за еднакъв достъп до обучение и работа и вършат акции за по-практично облекло. През 1908 година Ню Йорк не разрешава на дамите да пушат на обществено място. Само 19 щата им дават цялостно или отчасти право да гласоподават преди 1920 година, когато всички дами от Съединени американски щати получиха цялостно право на глас.
Междувременно най-големите политически партии в страната оферират малко на дамите. В платформите на партийните избори през 1908 година демократите се оповестиха за „ първенци по равни права и благоприятни условия за всички “, само че в никакъв случай не загатват подобряването на правата на дамите. Въпреки че позволяват на дамите да вземат участие в Национална демократичната спогодба, единствено 5 делегати от 1 008 са дами, а всичко, което републиканците дават обещание, е да проучат изискванията на труд на дамите. Една по-малката партия обаче желае „ единни закони за брака и развода “ и изборно право, учредено на просветеност и езикова просветеност.
Логото на Американската социалистическа партия (1901-1973)
Появилата се през 1901 година Американска социалистическа партия наподобява друга. Платформата й особено приканва за изборно право на дамите и образува Женски народен комитет с съответната цел да убеди дамите да се причислят към партията. Към 1909 година от 50 000 регистрирани 2000 са дами.
Социалистите предлагаха „ много неизмеримо пространство за присъединяване на дамите в политиката, което несъмнено ги различаваше от която и да е друга партия “, споделя Пол Хайдеман, историк и експерт по американската левица в Нюйоркския университет. И въпреки всичко, макар доктриналната ангажираност на социалистите, действителната им битка за равенството и приобщаването на дамите в действителност е много слаба.
За изключително буйни поддръжници на идеята като Лена Мороу Люис, която бързо се издига и става един от най-известните уредници и оратори на Социалистическата партия, отношението на мъжката част от членовете на партията ги ослепява за действителността в обществото. Нейната политическа партия съществува към този момент от десетилетие, когато през 1911 година Люис насочва строго предизвестие към кохортата си: „ Само тъй като един мъж се самоопределя като социалист, не значи, че има мозък, нито го прави необятно скроен или демократичен в неговите възгледи. Предразсъдъците на малоумните мъже не би трябвало да се взимат поради. “
От друга страна „ дамите социалисти упорстват за по-агресивен метод към освобождението си “, споделя Хайдеман. „ Те твърдяха, че партията би трябвало да направи повече, с цел да набере съответно дами и че партията прекомерно постоянно приема дамите за даденост. “
През януари 1912 година създателят и деятел Ърнест Унтерман споделя за лицемерно държанието на своите сътрудници социалисти на страниците на Railway Carmen’s Journal: „ На пръв взор наподобява необяснимо, че дори… Социалистите гледат с безразличие или недоброжелание към напъните на техните съпруги, приятелки, майки, сестри да си обезпечат тъждество с мъжете. Фактът обаче е неоспорим. Това е по този начин и продължава да е по този начин и в нашите редици. “ Унтерман дефинира сексизма на своите приятели като коренящ се в страха им, че разширението на хоризонта на дамата ще я направи по-самостоятелна и „ по-малко желаеща да одобри цялата крива логичност на „ превъзхождащия я мъжки разум “.
Нещата не бяха доста по-добри за социалистите и в Европа, където разрастващото се придвижване за правата на дамите също си опонира с тласъка за икономическо тъждество. До 1928 година в Обединеното кралство дамите не могат да гласоподават като мъжете, а французойките получават това право чак през 1945 година
Обратно в Америка, организациите, въпреки и видимо да се борят за повече тъждество, се застъпваха най-вече за правото на глас на заможните бели дами. „ В началото на 20 век NAWSA (National American Woman Suffrage Association) поема по очевидно расистки и ксенофобски път отпред с Кари Чапман Кат “, споделя Хайдеман. Кат декларира, че „ надмощието на белите ще бъде засилено, а не отслабено от правото на дамите да гласоподават. “
Но Хайдеман отбелязва и, че някои социалистки се тревожат, че при преотстъпване на казуса с гласуването от партията към „ феминистките групи от междинната класа, те в никакъв случай няма да оказват помощ на работещите дами “.
