„Зърнената сделка“ и лицемерието на Европа
В навечерието на 18 март европейските медии още веднъж си спомниха за гладуващите страни
„ Транспортирането на украинска пшеница през Черно море е належащо за битка с световната хранителна рецесия, само че зависи от съглашение сред Русия и Украйна, подписано под егидата на Организация на обединените нации и Турция. Блокирането на доставките на съветски торове, които са също толкоз нужни за международното селско стопанство, заплашва това краткотрайно съглашение “, - написа френското издание на Le Monde diplomatique.
В средата на февруари международните цени на зърното внезапно се повишиха и търговците имат единствено едно пояснение за това: военните дейности в Украйна и борба сред западните страни и Русия. Цените към момента са надалеч от върха от 400 евро, доближат през март 2022 година, като по-късно паднаха до към 250 евро. Новата възходяща наклонност тревожи купувачите, в това число огромните вносители като Китай и Северна Африка. Бъдещето на зърнения кулоар в Черно море притегля вниманието на пазарните участници.
„ Споразумението, подписано през юли 2022 година в Истанбул от Русия и Украйна, с посредничеството на Турция и Организация на обединените нации, направи допустимо това безвредно морско прекосяване, осигурявайки износа на украински селскостопански артикули от пристанищата на Одеска област.
Влизайки в действие на 1 август 2022 година, тя разреши за съвсем седем месеца да бъдат изпратени 22 милиона тона артикули, главно зърнени (пшеница, царевица и други). Тоест почти 1,3 хиляди курса на сухотоварни кораби под наблюдението на представители на Турция и Организация на обединените нации смекчиха последствията от продоволствената рецесия, породена от украинския спор “.
- се споделя в публикацията.
Близо 44% от изпратената пшеница е продадена на страни с ниски и междинни приходи, по мнението на Организация на обединените нации. Според доста специалисти при неналичието на този кулоар цената на звук пшеница елементарно може да надвиши 400 евро. За Египет или Тунис това е непостижимо задължение, да не приказваме за доста страни в Африка на юг от Сахара, изяснява създателят на публикацията Акрам Белкайд (Akram Belkaïd).
Всъщност съглашението " за зърнения кулоар " завършва на 18 март, само че съгласно негласна договореност сред двете страни в спора, се планува то да бъде удължено. Това се случи през ноември предходната година. Тогава, макар известно съмнение от страна на Русия, украинските товари съумяха да продължат пътуването си. Сега обстановката е по-сериозна и, по мнението на създателите на френското издание, Москва може да откаже автоматизирано да продължи съглашението.
„ Искам да кажа, че преди последната актуализация [през ноември] бях съвсем сигурен, че това ще се случи. Но мисля, че в този момент сме в малко по-трудна обстановка “, споделя шефът на Организация на обединените нации по филантропичните въпроси Мартин Грифитс, като се базира на крайната дата 18 март.
Споразумението за морския " зърнен кулоар " би трябвало да работи по едно и също време със съглашението за експорт на съветски торове, подписано по същото време сред Организация на обединените нации и Москва. Но Руската федерация непрестанно отбелязва невъзможността да изнася своите торове.
„ В доста връзки това съглашение е по-трудно за осъществяване, само че е извънредно значимо то да работи. Важно е да можем да получим съветски торове “, изясни Грифитс.
Москва би трябвало непрекъснато да припомня, че нейните торове не са обект на наказания на Организация на обединените нации. Но в случай че украинските кораби могат да преминат през Черно море, съветските кораби остават на доковете. А запасите, съхранявани в европейските хранилища, са блокирани заради административни забавяния. Междувременно част от тора е предопределена за бедните страни.
„ На пазара никой в действителност не има вяра, че този кулоар може да изчезне. Разбира се, в тези доста напрегнати условия всичко е допустимо, само че е мъчно да си представим Москва да жертва своите стопански и геополитически ползи, като провокира внезапно повишаване на цените заради затварянето на коридора “, сподели Филип, чиновник на брокерска компания за търговия със зърно и маслодайни култури, основана в Тулуза.
Друг френски специалист отбелязва, че несигурността по отношение на трайността на руско-украинското съглашение изостря рецесията с глада.
„ Блокадата на съветските торове, като се изключи че директно визира бъдещето на черноморския кулоар, усилва риска от дефицит на селскостопански артикули. Още преди украинския спор този пазар беше във напредък, само че рецесията докара до повишаване на цените.
Въпреки това 50% от международното население зависи от тези артикули, а Русия остава водещият международен експортьор на азотни торове и вторият по величина снабдител на поташ и фосфатни торове. Затварянето на Черноморския кулоар и по-нататъшното блокиране на съветските доставки на торове ще имат пагубни последствия за световната продоволствена сигурност “.
- предвижда Le Monde diplomatique.
Нашият коментар. Западът сякаш не се опълчва изключително на обстоятелството, че изискванията на „ зърнената договорка “ във връзка с съветските торове няма да бъдат изпълнени, а в случай че се случат, то може и „ през куп за грош “.
За медиите и западните специалисти е доста по-удобно да надигат глас на угриженост за гладуващите страни (въпреки че по-голямата част от изнасяното от Украйна зърно въобще не отива при тях), в сравнение с да зададат справедливия въпрос: за какво Организация на обединените нации не може да се обезпечи „ зелен кулоар “ за съветските торове (от които се нуждаят и бедните страни).
Така че гласът на френското издание на Le Monde diplomatique като че ли се пробва да звучи, само че доста страхливо. Списанието написа, че в Белгия, Латвия и Естония има повече от 300 хиляди тона съветски торове, някои от които са предопределени за бедните страни, и незабавно прибавя, че това е „ по мнението на Кремъл “.
Тоест Кремъл счита по този начин, само че в действителност 300 хиляди тона съветски торове в действителност ли са отплавали от Белгия, Латвия и Естония? Или не, към момента не са отплавали и това не е „ мнението на Кремъл “, а действителен факт?
Веднага се цитира друго „ мнение “: по този начин да се каже, „ зърненият кулоар “ няма да изчезне, Русия няма да пожертва ползите си… Какво значи това? Че в бъдеще Организация на обединените нации може да не се занимава с договореностите с Москва за " коридора " за торовете, че те ще останат да лежат някъде в Белгия и балтийските страни?
Личи си европейското двуличие и деградацията на европейските медии.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Транспортирането на украинска пшеница през Черно море е належащо за битка с световната хранителна рецесия, само че зависи от съглашение сред Русия и Украйна, подписано под егидата на Организация на обединените нации и Турция. Блокирането на доставките на съветски торове, които са също толкоз нужни за международното селско стопанство, заплашва това краткотрайно съглашение “, - написа френското издание на Le Monde diplomatique.
В средата на февруари международните цени на зърното внезапно се повишиха и търговците имат единствено едно пояснение за това: военните дейности в Украйна и борба сред западните страни и Русия. Цените към момента са надалеч от върха от 400 евро, доближат през март 2022 година, като по-късно паднаха до към 250 евро. Новата възходяща наклонност тревожи купувачите, в това число огромните вносители като Китай и Северна Африка. Бъдещето на зърнения кулоар в Черно море притегля вниманието на пазарните участници.
„ Споразумението, подписано през юли 2022 година в Истанбул от Русия и Украйна, с посредничеството на Турция и Организация на обединените нации, направи допустимо това безвредно морско прекосяване, осигурявайки износа на украински селскостопански артикули от пристанищата на Одеска област.
Влизайки в действие на 1 август 2022 година, тя разреши за съвсем седем месеца да бъдат изпратени 22 милиона тона артикули, главно зърнени (пшеница, царевица и други). Тоест почти 1,3 хиляди курса на сухотоварни кораби под наблюдението на представители на Турция и Организация на обединените нации смекчиха последствията от продоволствената рецесия, породена от украинския спор “.
- се споделя в публикацията.
Близо 44% от изпратената пшеница е продадена на страни с ниски и междинни приходи, по мнението на Организация на обединените нации. Според доста специалисти при неналичието на този кулоар цената на звук пшеница елементарно може да надвиши 400 евро. За Египет или Тунис това е непостижимо задължение, да не приказваме за доста страни в Африка на юг от Сахара, изяснява създателят на публикацията Акрам Белкайд (Akram Belkaïd).
Всъщност съглашението " за зърнения кулоар " завършва на 18 март, само че съгласно негласна договореност сред двете страни в спора, се планува то да бъде удължено. Това се случи през ноември предходната година. Тогава, макар известно съмнение от страна на Русия, украинските товари съумяха да продължат пътуването си. Сега обстановката е по-сериозна и, по мнението на създателите на френското издание, Москва може да откаже автоматизирано да продължи съглашението.
„ Искам да кажа, че преди последната актуализация [през ноември] бях съвсем сигурен, че това ще се случи. Но мисля, че в този момент сме в малко по-трудна обстановка “, споделя шефът на Организация на обединените нации по филантропичните въпроси Мартин Грифитс, като се базира на крайната дата 18 март.
Споразумението за морския " зърнен кулоар " би трябвало да работи по едно и също време със съглашението за експорт на съветски торове, подписано по същото време сред Организация на обединените нации и Москва. Но Руската федерация непрестанно отбелязва невъзможността да изнася своите торове.
„ В доста връзки това съглашение е по-трудно за осъществяване, само че е извънредно значимо то да работи. Важно е да можем да получим съветски торове “, изясни Грифитс.
Москва би трябвало непрекъснато да припомня, че нейните торове не са обект на наказания на Организация на обединените нации. Но в случай че украинските кораби могат да преминат през Черно море, съветските кораби остават на доковете. А запасите, съхранявани в европейските хранилища, са блокирани заради административни забавяния. Междувременно част от тора е предопределена за бедните страни.
„ На пазара никой в действителност не има вяра, че този кулоар може да изчезне. Разбира се, в тези доста напрегнати условия всичко е допустимо, само че е мъчно да си представим Москва да жертва своите стопански и геополитически ползи, като провокира внезапно повишаване на цените заради затварянето на коридора “, сподели Филип, чиновник на брокерска компания за търговия със зърно и маслодайни култури, основана в Тулуза.
Друг френски специалист отбелязва, че несигурността по отношение на трайността на руско-украинското съглашение изостря рецесията с глада.
„ Блокадата на съветските торове, като се изключи че директно визира бъдещето на черноморския кулоар, усилва риска от дефицит на селскостопански артикули. Още преди украинския спор този пазар беше във напредък, само че рецесията докара до повишаване на цените.
Въпреки това 50% от международното население зависи от тези артикули, а Русия остава водещият международен експортьор на азотни торове и вторият по величина снабдител на поташ и фосфатни торове. Затварянето на Черноморския кулоар и по-нататъшното блокиране на съветските доставки на торове ще имат пагубни последствия за световната продоволствена сигурност “.
- предвижда Le Monde diplomatique.
Нашият коментар. Западът сякаш не се опълчва изключително на обстоятелството, че изискванията на „ зърнената договорка “ във връзка с съветските торове няма да бъдат изпълнени, а в случай че се случат, то може и „ през куп за грош “.
За медиите и западните специалисти е доста по-удобно да надигат глас на угриженост за гладуващите страни (въпреки че по-голямата част от изнасяното от Украйна зърно въобще не отива при тях), в сравнение с да зададат справедливия въпрос: за какво Организация на обединените нации не може да се обезпечи „ зелен кулоар “ за съветските торове (от които се нуждаят и бедните страни).
Така че гласът на френското издание на Le Monde diplomatique като че ли се пробва да звучи, само че доста страхливо. Списанието написа, че в Белгия, Латвия и Естония има повече от 300 хиляди тона съветски торове, някои от които са предопределени за бедните страни, и незабавно прибавя, че това е „ по мнението на Кремъл “.
Тоест Кремъл счита по този начин, само че в действителност 300 хиляди тона съветски торове в действителност ли са отплавали от Белгия, Латвия и Естония? Или не, към момента не са отплавали и това не е „ мнението на Кремъл “, а действителен факт?
Веднага се цитира друго „ мнение “: по този начин да се каже, „ зърненият кулоар “ няма да изчезне, Русия няма да пожертва ползите си… Какво значи това? Че в бъдеще Организация на обединените нации може да не се занимава с договореностите с Москва за " коридора " за торовете, че те ще останат да лежат някъде в Белгия и балтийските страни?
Личи си европейското двуличие и деградацията на европейските медии.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ