В Националния политехнически музей беше открита изложбата 120 години от

В Националния политехнически музей беше открита изложбата „ 120 години от рождението на инж. Цвятко Кадийски “, отдадена на българския инженер, прочут с пионерската си работа за въвеждане на напояването посредством дъждуване в България. Благодарение на инж. Цвятко Кадийски-баща и огромния кмет на София инж. Иван Иванов стартира и всеобщото въвеждане на водомерите за икономисване на вода, съобщи кореспондент на БГНЕС.

„ Изложбата се провежда в границите на отбелязването на 90-годишнината на „ Ротари “ в България. Баща ми е един от петимата първооснователи на „ Ротари “ у нас “, описа Цвятко Кадийски-син, който провежда изложбата в чест на своя татко, който внедрява дъждовалната техника, т.е. изкуственият дъжд в България.

Първата полупромишлена апаратура се прави през 1934 година в държавното опитно стопанство в Павлово. „ След това през 1935 – 1936 година стартират едни масирани опити за внедряване и към 1937 – 1938 година доста десетки хиляди декари към този момент са снабдени с дъждовални съоръжения “, сподели Кадийски-син и добави, че България е една от първите страни, които вкарват тогава тази толкоз прогресивна техника за дъждуване.

Втората част от изложбата е основно със фотоси и е отдадена на активността на инж. Цвятко Кадийски-баща за създаване на напоителни помпени станции, както и на отводнителните действия на компанията му, внедряването на машинизацията в българското земеделие. Един от главните приноси е, че персонално създава вид на минивършачка, съобразявайки се с дребното селско стопанство. В изложбата е показана фотография на минивършачката, която има потребност единствено от 4 киловата зареждане.

„ В България тогава малко мъчно се е снабдявал бедният български селяндур с гориво, всеобщо навлизат газгенераторните уредби на заводите „ Вихтерле и Коваржик “, изясни Кадийски-син.

През 1936 година татко му конфигурира две напоителни съоръжения – едната в двореца „ Евксиноград “, а другата в двореца „ Кричим “. „ Инсталацията в Двореца „ Кричим “ с така наречен сребърни дюзи – това са кръгови оросители, които оросяват в кръг, построена през 1936 година, оборудванията ѝ работят и до ден-днешен. Това са към този момент съвсем 90 година “, означи той.

Третата част от изложбата показва годините, предшестващи, както и самите години на Втората международна война. „ Той се заангажира с доставка на уреди за пасивна отбрана на гражданското население “, описа той и уточни, че посетителите могат да видят изложен един от дребното останали мостри на газови маски. Баща му доставя над 200 хиляди газови маски в България, а също и окопни помпи и други

Инж. Цвятко Кадийски-баща е и единственият българин, който взе участие в Световния конгрес по леярство през 1933 година в Прага и защото е бил най-младият участник, по покана на ръководителя на конгреса, е произнесъл приветствието от името на конгресмените до патрона на този конгрес – чешкият министър-председател Едвард Бенеш.

Инж. Кадийски-баща е бил по едно и също време член и на Българския съюз на инженерите БИАД, и на Чешкия съюз на инженерите. Освен това е бил и филантроп, който поддържа главно български художници. Той е и първият българин, който получава стипендия от „ Ротари “, което е и повода една част от изложбата да е отдадена на неговата ротарианска активност.

„ Баща ми е един от създателите на Техническия музей. Голяма част от показаните предмети към този момент са дарени и от него. Всичко, което остане след изложбата, аз ще го оставя тук като подарък за фондовете на Техническия музей “, съобщи Кадийски-син. Той описа, че татко му относително елементарно е минал тестванията след преврата, въпреки че е имал много компликации – три пъти е уволняван, заплашван е с изселване.

„ 3, 4 година след тази мощна и забавна инженерна активност, затворена му е компанията, несъмнено, и запратен да работи в всякакви трудовопроизводителни кооперации. 1948 година, след всичко това, което е направил, той се явява на изпит и получава уверение за дееспособност на машинен стругар “, описа още Кадийски-син и добави, че оценявайки неговата активност като инженер, татко му минава в групата Съветски предприятия в България, като едно от най-интересните неща, които е направил, е началник на сондажните изследвания преди построяването на първите 17 хотела на Златни пясъци.

Пенсионира се като референт по помпено дело в комерсиалното посланичество на Чехословашката република в София.

Една от витрините демонстрира негови награди, с които изключително се е гордеел, като да вземем за пример двата почетни тапия от присъединяване му в Първия Републикански Пловдивски панаир, специфичната гравирана кристална ваза от Министерството на индустрията на Чешката република за присъединяване в Първия Международен Пловдивски панаир през 1937 година „ През годините на окупацията на Чехия през неговата компания, дружно с негови чешки другари, се провежда един канал за незаконна емиграция на застрашени чешки антифашисти и евреи през България на по-безопасни места, и преди 3 година посмъртно той получи една почетна грамота от сдружението „ Евреи и българи “ за неговата потребна активност за спасяването на евреите “, показа Кадийски-син и добави, че татко му би се гордял доста с това.

Изложбата „ 120 години от рождението на инж. Цвятко Кадийски “ ще може да бъде прегледана от посетителите на Националния политехнически музей до 8 декември. /БГНЕС