Демисексуалност - когато интимността идва с истинската любов
В наши дни сме трансформирали секса в спорт, от който не би трябвало да се срамим. Много от нас го избират като метод за разтоварване и наслаждение, без да са им нужни усеща към индивида, с който го практикуват. Така наречените „ отворени ” връзки са желани от не малко хора и колкото и независимост да носят те, надали можем да ги съпоставим с същинските прочувствени взаимоотношения сред двама индивида. Някои споделят, че сексът без усеща е невъобразим, други- че е страховит. Точно за тези първите ще си поговорим сега- за тези, които в никакъв случай няма да стигнат до полов акт с някого, в случай че не изпитват в действителност мощни усеща към него. Наричат ги демисексуални- един относително нов термин, който обаче е доказателство, че само любовта е в положение да ни накара да вършим секс. А от това по-хубаво, надали има.
“При демисексуалните подобен поражда едвам, когато са мощно привлечени от личността на някого, от неговия вътрешен свят. ”
Демисексуалността се характеризира с потребност от дълбоки и мощни усеща. Единствено, когато има прочувствена непосредственост сред двама индивида, те могат да се почувстват и полово привлечени. Демисексуалният човек може да бъде както хетеро, по този начин и хомосексуален, както мъж, по този начин и жена. Демисексуалността не може да бъде избрана като полова ориентировка, а повече като моментно положение или парафилия - характерна полова нужда.
Според някои проучвания демисексуалната парафилия е тип асексуалност, само че това не е напълно по този начин, защото знаем, че при асексуалните хора ползата към секса е нулев или напълно дребен.
Сред останалите особености на демисексуалните хора са:
- резервираност и мнителност, по-бавно нахлуване в персонални тематики и области
- по-късно начало на половия живот - отвращение към първия път, просто ей-така, търсене на " верния човек "
- докато не открият същинската и огромна обич, демисексуалните нямат никакво предпочитание да влязат в света на секса
- този вид хора постоянно са комплицирани и задаващи си въпроса дали и те ще имат опцията един ден да обичат същински и да упражняват естествен полов живот
Някои обвързват това положение като резултат от ниско либидо. Други считат, че когато един човек се дефинира като демисексуален, той просто маскира с новия термин свенливост, необщителност, даже някакви отклонения в половия живот. Дали демисексуалността не е следващата нова мода на все по-странни сексулани потребонсти и навици, прекомерно допустимо. Дали слагането на етикет може да накара човек да бъде благополучен, какъвто е, както се е намерил в този етике - също е допустимо.
Сексът несъмнено е фамилиарност, към която не можеш да прибегнеш с всеки. Не съм уверена, че въобще би трябвало да съществува подобен термин, защото хората, които търсят половинката си дълго време, не трябва да се категоризират. Напротив- надалеч по-хубаво е да бъдеш самичък по-дълго време, в сравнение с да сменяш сътрудниците си непрекъснато, търсейки нещо, което най-после самият ти се объркваш какво е. В даден миг някои хора даже стартират да бъркат половото наслаждение с същинската вътрешна страст. Няма нищо по-хубаво от това да умееш да чакаш. И даже да се чувстваш уединен в този момент, да знаеш, че това ще ти от изгода в бъдеще и че тогава ще можеш доста повече да оценяваш наличието на човек до себе си.
Каквото и да си приказваме, сексът си е чисто и просто физическо наслаждение, което всеки от нас желае да си достави. Дали ще избере да го направи с първия срещнат или с този, в който е същински влюбен, е персонално решение, в което ние не можем да се бъркаме. И все пак- дано не издигаме половото наслаждение в фетиш, когато не е подкрепено с реципрочност, непосредственост и усеща. Защото точно възприятията, цялостното доверие и желанието да се слееш с някого както физически, по този начин и душевен, са факторите, които вършат секса прелестен.
Да си демисексуален е по-скоро вътрешно чувство, в което няма нищо неприятно и никога не би трябвало да е опрощение по тази причина, че не си като другите. Защото другите по-често са навалица, а не са човеци със независимо мислене. Всъщност, в случай че демисексуалността се трансформира в мода и измести тази, която се пропагандира през последните години, в случай че сексът се трансформира единствено и само в акт на обич, а не чисто и просто споделено за една нощ наслаждение, ще сме надалеч по-наблюдателни, търсещи, чувстващи и оценяващи същинското и стойностното.
“При демисексуалните подобен поражда едвам, когато са мощно привлечени от личността на някого, от неговия вътрешен свят. ”
Демисексуалността се характеризира с потребност от дълбоки и мощни усеща. Единствено, когато има прочувствена непосредственост сред двама индивида, те могат да се почувстват и полово привлечени. Демисексуалният човек може да бъде както хетеро, по този начин и хомосексуален, както мъж, по този начин и жена. Демисексуалността не може да бъде избрана като полова ориентировка, а повече като моментно положение или парафилия - характерна полова нужда.
Според някои проучвания демисексуалната парафилия е тип асексуалност, само че това не е напълно по този начин, защото знаем, че при асексуалните хора ползата към секса е нулев или напълно дребен.
Сред останалите особености на демисексуалните хора са:
- резервираност и мнителност, по-бавно нахлуване в персонални тематики и области
- по-късно начало на половия живот - отвращение към първия път, просто ей-така, търсене на " верния човек "
- докато не открият същинската и огромна обич, демисексуалните нямат никакво предпочитание да влязат в света на секса
- този вид хора постоянно са комплицирани и задаващи си въпроса дали и те ще имат опцията един ден да обичат същински и да упражняват естествен полов живот
Някои обвързват това положение като резултат от ниско либидо. Други считат, че когато един човек се дефинира като демисексуален, той просто маскира с новия термин свенливост, необщителност, даже някакви отклонения в половия живот. Дали демисексуалността не е следващата нова мода на все по-странни сексулани потребонсти и навици, прекомерно допустимо. Дали слагането на етикет може да накара човек да бъде благополучен, какъвто е, както се е намерил в този етике - също е допустимо.
Сексът несъмнено е фамилиарност, към която не можеш да прибегнеш с всеки. Не съм уверена, че въобще би трябвало да съществува подобен термин, защото хората, които търсят половинката си дълго време, не трябва да се категоризират. Напротив- надалеч по-хубаво е да бъдеш самичък по-дълго време, в сравнение с да сменяш сътрудниците си непрекъснато, търсейки нещо, което най-после самият ти се объркваш какво е. В даден миг някои хора даже стартират да бъркат половото наслаждение с същинската вътрешна страст. Няма нищо по-хубаво от това да умееш да чакаш. И даже да се чувстваш уединен в този момент, да знаеш, че това ще ти от изгода в бъдеще и че тогава ще можеш доста повече да оценяваш наличието на човек до себе си.
Каквото и да си приказваме, сексът си е чисто и просто физическо наслаждение, което всеки от нас желае да си достави. Дали ще избере да го направи с първия срещнат или с този, в който е същински влюбен, е персонално решение, в което ние не можем да се бъркаме. И все пак- дано не издигаме половото наслаждение в фетиш, когато не е подкрепено с реципрочност, непосредственост и усеща. Защото точно възприятията, цялостното доверие и желанието да се слееш с някого както физически, по този начин и душевен, са факторите, които вършат секса прелестен.
Да си демисексуален е по-скоро вътрешно чувство, в което няма нищо неприятно и никога не би трябвало да е опрощение по тази причина, че не си като другите. Защото другите по-често са навалица, а не са човеци със независимо мислене. Всъщност, в случай че демисексуалността се трансформира в мода и измести тази, която се пропагандира през последните години, в случай че сексът се трансформира единствено и само в акт на обич, а не чисто и просто споделено за една нощ наслаждение, ще сме надалеч по-наблюдателни, търсещи, чувстващи и оценяващи същинското и стойностното.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ