В началото съжалявах, че съм оцеляла, понеже ми беше много

Украинска доброволка: Останах без крак, но не и без мечти

" В началото съжалявах, че съм оживяла, тъй като ми беше доста мъчно да се приема такава, каквато съм в този момент ", споделя Руслана. " Но последователно осъзнах, че съм жива, въпреки и без крайник. Че мога да стана и да потегли. "

" Беше ужасно, само че доста желаех да отида на фронта "

Преди година Руслана взема решение, че желае да взе участие в защитата на Украйна и се записва като доброволка. Тогава е на 18 години. Решението ѝ нито било елементарно, нито било взето бързо толкоз елементарно, нито толкоз бързо - военната работа я плашела. " Най-много се опасявах от това, че не знам къде отивам и за какъв брой дълго. Разбирах, че не е ясно какво ще става отсега нататък, само че доста желаех, тъй като това е моята страна, която доста обичам. Ясно ми беше, че колкото повече сме, толкоз по-силни ще бъдем. И по този начин си събрах багажа и потеглих. "

Младата жена последвала образеца на майка си и втория си татко, които през 2015-а година служили в Донбас, а от началото съветското навлизане в Украйна отишли на фронта като доброволци.

Първо упълномощили на момичето да се занимава с документи, само че тя бързо схванала, че желае да е по-близо до фронта. Няколко пъти ѝ отказвали, тъй като е прекомерно млада, само че в последна сметка съумяла да реализира задачата си.

" Не желаех да допускам, че съм изгубила крайници си "

На 10-и февруари Руслана взела участие в осъществяването на бойна задача в Херсонска област. Първоначално всичко било умерено, само че внезапно почнал артилерийски обстрел. Парчета от касетъчните бомби попаднали в купето на транспортното средство, където седяла девойката.

" Помня момента на гърмежа. Несъзнателно закрих глава, а идващото, което помня, е по какъв начин се държа за коляното. Веднага разбрах какво се е случило, само че не желаех да допускам, че съм изгубила крайници си ", споделя Руслана за този най-страшен ден в живота си.

След раняването Руслана е претърпяла пет операцииСнимка: Privat

Тя оживяла единствено по щастлива случайност. Край ударената машина тъкмо в този миг минавал медицински екип, който ѝ оказал първа помощ и предотвратил гибелта заради загуба на кръв. Сложили я да легне в друга кола, където тя видяла потресаващата картина: кракът ѝ били положен паралелно с тялото.

Медиците, които я оперирали малко по-късно, създали всичко допустимо, с цел да спасят крайници ѝ, само че не съумели. После я изпратили в болница в родния ѝ град Одеса. Първите дни тя непрекъснато плачела, само че в един миг взела решение: Ще се боря за живота си!

Най-голяма опора и поддръжка за младата жена било фамилията ѝ. Освен това хиляди хора от целия свят ежедневно изпращат на Руслана своите благопожелания в обществените мрежи. Нейният профил в Инстаграм към този момент има 37 000 почитатели.

" Отказах се от всички обезболяващи "

Благодарение на своята жадност за живот Руслана се е трансформирала в знак на мощ и твърдост за мнозина. Когато я питаш по какъв начин се усеща през днешния ден, тя дава отговор, че е доста по-добре - както физически, по този начин и морално. Макар че два месеца след загубата на крайници фантомните болки не престават да се обаждат. " Но от дълго време се отхвърлих от обезболяващите. Това е мое лично решение. Психологът ми сподели, че единствено аз мога да обясня на мозъка си, че крачето към този момент го няма ", споделя девойката.

Сега Руслана пие единствено успокоителни, с цел да поддържа нервната си система в този тежък интервал. Доскоро е имала мощни паник офанзиви, медикаментите и диалозите с психолога ѝ оказват помощ последователно да ги преодолее.

Младата жена към този момент е претърпяла пет интервенции. В момента е в санаториум и чака да ѝ бъде сложена протеза. Скоро ще стартира да прави физически извършения, с цел да усъвършенства мускулатурата си, отслабнала през последните два месеца.

Благодарение на даренията Руслана ще може да получи съвременна протеза, създадена в Германия. Щом я получи, ще се заеме с осъществяването на новите си фантазии. " Най-простата ми фантазия е да карам кънки. Мечтая и за велосипед. Да, единият крайник ми липсва, само че това не значи, че не мога да осъществя фантазиите си ", споделя тя.

Руслана желае да помогне и на други хора, които са потърпевши във войната, да им вдъхне религия в живота. " Искам да покажа на хората, че всичко е допустимо - не трябва единствено да се седиш и да се жалваш. Даже да ви се е случило нещо ужасно, животът продължава и човек би трябвало да го живее ", споделя тя.

Вижте и това видео на Дъждовни води: