Архаично ли е правилото за гол на чужд терен?
В началото на сезона генералният секретар на УЕФА и отговорник за европейските клубни турнири Джорджо Маркети разгласи, че организацията ще послуша съвета на водещите треньори в Европа и ще преразгледа правилото за гол на непознат терен.
" Треньорите са на мнение, че към този момент не е толкоз мъчно да се вкара гол като гост и правилото е отживялост. Те считат, че то би трябвало да се преразгледа. Това и ще създадем ", съобщи той след среща, в която участваха Диего Симеоне ( " Атлетико " ), Унай Емери ( " Арсенал " ), Рафаел Бенитес ( " Нюкасъл " ), Масимилиано Алегри ( " Ювентус " ), Карло Анчелоти ( " Наполи " ), Томас Тухел ( " Пари Сен Жермен " ), Жозе Моуриньо, Арсен Венгер и др.
Да, странични наблюдаващи и почитатели смятат, че по този начин футболът е по-драматичен. Най-прясното доказателство е реваншът в 1/4-финалите в Шампионската лига " Манчестър С " - " Тотнъм ", който приключи 4:3. Ако не бе правилото за гол на гостуващия отбор, драмата с анулираното попадение на Рахийм Стърлинг в 90-ата мин. не би била толкоз огромна, а мачът щеше да отиде в продължения.
Историята на правилото
То е въведено в средата на 60-те години на предишния век. Благодарение на него отпада нуждата от осъществяване на спомагателен, трети дуел, в случай че спечелилият не е бил излъчен след първите два. Освен това е отстранен жестокият способ за установяване на победител посредством чоп с хвърлена монета, в случай че и третият мач не излъчи победител. Конкретен повод за въвеждането става 1/4-финалът от КЕШ през сезон 1964/65, в който " Ливърпул " отстрани " Кьолн " посредством чоп след 0:0 в първия и втория мач и 2:2 в третия. Куриозното е, че се е наложило монетата да бъде хвърлена повторно, откакто при първия опит пада на ръбче върху тревата.
Съществували са и второстепенни аргументи - пътуването из Европа по това време е било по-сложно, а и скъпо, по тази причина клубовете не били въодушевени да играят трети мач. Също по този начин имало и наклонност при гостуванията (най-вече в първи мачове) - тимовете постоянно не били осведомени със стила при домакинстване на противника, нито със стадиона им и качеството на тревата, по тази причина и за по-сигурно излизали да играят отбранително, надявайки се на победа в реванша на собствен терен. По тази причина и гостите записвали рядко победи в евротурнирите (само в 19% от мачовете), а УЕФА търсела метод да промени наклонността. Тогава нововъведението проработило и държанието на гостуващите отбори се трансформирало, те станали по-заинтересовани да нападат и да бележат голове на открито.
Това предписание става причина по-късно за популярни обрати. Сред по-пресните в съзнанието са 1/4-финалът в Шампионската лига от предишния сезон сред " Рома " и " Барселона ", когато след сякаш безнадеждното 1:4 на ст. " Камп Ноу " римляните стигнаха до нужния им триумф с 3:0 вкъщи. А пък " Барса " съумя да превъзмогне правилото през сезон 2016/17, когато след още по-катастрофалното 0:4 от " Пари Сен Жермен " в Париж позволи като хазаин гол от френския отбор, само че доближи до немислимото - 6:1.
В днешни дни към този момент не е настоящо
Около половин век по-късно обстановката радикално е изменена - в този момент към този момент гостите печелят 28% от дуелите. А първи съперници на правилото станаха треньорите на огромните клубове. Венгер да вземем за пример се обяви против още през 2008 година
" Тактическата тежест на гола при гостувания в този момент към този момент е прекомерно висока. Домакините към този момент избират да завършат 0:0 и вместо позитивен резултат ние получаваме просто затворена игра ", оплака се тогава французинът.
И е прав - сходно изкуствено разграничение на головете кара тимовете да играят доста деликатно, защото всеки треньор избира първо да минимализира рисковете. Отборите към този момент все по-рядко нападат при семействата си и им е доста по-важно да вкарат точно като посетители. Но пък статистически видяно не е и напълно по този начин. От 2003 година едвам 10% от първите дуели приключват 0:0. Дори и в груповите етапи 0:0 се получава в 9.4% от мачовете. Твърде дребен %, с цел да се счете за наклонност.
Противниците на правилото твърдят, че то е основно по време на продълженията. Но пък от 1970 до 2013 година в евротурнирите има 198 мача, в които спечелилият е избран след изиграването на постоянните 90 минути. Тогава правилото за гол на непознат терен се оказва решаващо в едвам 14 случая. На фона на обсъждания интервал това е прекомерно незначително.
През предходната година Диего Симеоне също се оплака: " УЕФА би трябвало да намерения за това какъв брой е мъчно да приемеш противника си в реванша. Ако другият отбор има спомагателни 30 минути, с цел да вкара подобен скъп гол, то домакините нямат сходно преимущество. "
Аржентинецът също е прав, само че не напълно. Чисто статистически домакините така и така побеждават доста по-често, а освен това състояние анулацията на правилото ще даде в действителност прекомерно преимущество за тези, които играят на собствен терен.
Сега в спомагателното време в 1/4 от мачовете побеждават домакините, в 21% - гостите, а в 54% от случаите се стига до дузпи. Ако отпадне правилото за гол при гостувания, статистиката би била надлежно 25%-14%-61%. Това би дало почти двойно по-малко преимущество на гостите, т.е. не би било уместно да се анулира правилото.
Не бива да се подминава и психологическият резултат. Райън Бойко от Харвард проучил мачове от британската Висша лига от 1992 до 2006 година и разкрил, че на всеки 10 000 души аудитория на трибуните тимът хазаин вкарва 0,1% повече голове. Но тук по-скоро не трябва да се търси наклонност, а се преглеждат избрани връзки.
И въпреки всичко...
Кардинално видяно, половин век след въвеждане на правилото футболът се промени доста - качеството на терените се увеличи, разузнаването на съперника стана по-лесно и налично, футболистите понасят по-леко полетите. Сега разликата в цената на головете предизвика домакините към по-предпазлива игра в първия мач. Така домакинските отбори с всяко минало десетилетие вкарват все по-малко, а пропущат от ден на ден, в това число и поради внимателните тактики. Това свежда до най-малко преимуществото на домакините от началото на 90-те, когато актуалният футбол прави огромна крачка в развиването си и стана все по-офанзивен. Статистиката също сочи, че няма домашно преимущество. И по сходен метод се губи практическата стойност на правилото за гол при гостувания. Стига се до абсурд, че правилото, основано, с цел да подкани гостите да нападат, в действителност принуждава домакините да се пазят.
В наши дни единственият плюс на правилото остава спомагателната доза драматизъм. А от своя страна УЕФА няма ясно оповестена концепция с какво да замести правилото, нито по какъв начин да го промени. Затова най-вероятно ще се стигне до частичната му анулация. В цялата неразбираема обстановка е несъмнено единствено, че остават едвам няколко сезона (а може би даже единствено един), в които да се любуваме на драми, сходни на " Манчестър С " - " Тотнъм ", когато един гол може да преобърне развоя на мача единствено за секунда. В последна сметка обаче тези обстановки основават неповторими страсти, само че са по-скоро несправедливи и очевидно ще отидат в историята.
" Треньорите са на мнение, че към този момент не е толкоз мъчно да се вкара гол като гост и правилото е отживялост. Те считат, че то би трябвало да се преразгледа. Това и ще създадем ", съобщи той след среща, в която участваха Диего Симеоне ( " Атлетико " ), Унай Емери ( " Арсенал " ), Рафаел Бенитес ( " Нюкасъл " ), Масимилиано Алегри ( " Ювентус " ), Карло Анчелоти ( " Наполи " ), Томас Тухел ( " Пари Сен Жермен " ), Жозе Моуриньо, Арсен Венгер и др.
Да, странични наблюдаващи и почитатели смятат, че по този начин футболът е по-драматичен. Най-прясното доказателство е реваншът в 1/4-финалите в Шампионската лига " Манчестър С " - " Тотнъм ", който приключи 4:3. Ако не бе правилото за гол на гостуващия отбор, драмата с анулираното попадение на Рахийм Стърлинг в 90-ата мин. не би била толкоз огромна, а мачът щеше да отиде в продължения.
Историята на правилото
То е въведено в средата на 60-те години на предишния век. Благодарение на него отпада нуждата от осъществяване на спомагателен, трети дуел, в случай че спечелилият не е бил излъчен след първите два. Освен това е отстранен жестокият способ за установяване на победител посредством чоп с хвърлена монета, в случай че и третият мач не излъчи победител. Конкретен повод за въвеждането става 1/4-финалът от КЕШ през сезон 1964/65, в който " Ливърпул " отстрани " Кьолн " посредством чоп след 0:0 в първия и втория мач и 2:2 в третия. Куриозното е, че се е наложило монетата да бъде хвърлена повторно, откакто при първия опит пада на ръбче върху тревата.
Съществували са и второстепенни аргументи - пътуването из Европа по това време е било по-сложно, а и скъпо, по тази причина клубовете не били въодушевени да играят трети мач. Също по този начин имало и наклонност при гостуванията (най-вече в първи мачове) - тимовете постоянно не били осведомени със стила при домакинстване на противника, нито със стадиона им и качеството на тревата, по тази причина и за по-сигурно излизали да играят отбранително, надявайки се на победа в реванша на собствен терен. По тази причина и гостите записвали рядко победи в евротурнирите (само в 19% от мачовете), а УЕФА търсела метод да промени наклонността. Тогава нововъведението проработило и държанието на гостуващите отбори се трансформирало, те станали по-заинтересовани да нападат и да бележат голове на открито.
Това предписание става причина по-късно за популярни обрати. Сред по-пресните в съзнанието са 1/4-финалът в Шампионската лига от предишния сезон сред " Рома " и " Барселона ", когато след сякаш безнадеждното 1:4 на ст. " Камп Ноу " римляните стигнаха до нужния им триумф с 3:0 вкъщи. А пък " Барса " съумя да превъзмогне правилото през сезон 2016/17, когато след още по-катастрофалното 0:4 от " Пари Сен Жермен " в Париж позволи като хазаин гол от френския отбор, само че доближи до немислимото - 6:1.
В днешни дни към този момент не е настоящо
Около половин век по-късно обстановката радикално е изменена - в този момент към този момент гостите печелят 28% от дуелите. А първи съперници на правилото станаха треньорите на огромните клубове. Венгер да вземем за пример се обяви против още през 2008 година
" Тактическата тежест на гола при гостувания в този момент към този момент е прекомерно висока. Домакините към този момент избират да завършат 0:0 и вместо позитивен резултат ние получаваме просто затворена игра ", оплака се тогава французинът.
И е прав - сходно изкуствено разграничение на головете кара тимовете да играят доста деликатно, защото всеки треньор избира първо да минимализира рисковете. Отборите към този момент все по-рядко нападат при семействата си и им е доста по-важно да вкарат точно като посетители. Но пък статистически видяно не е и напълно по този начин. От 2003 година едвам 10% от първите дуели приключват 0:0. Дори и в груповите етапи 0:0 се получава в 9.4% от мачовете. Твърде дребен %, с цел да се счете за наклонност.
Противниците на правилото твърдят, че то е основно по време на продълженията. Но пък от 1970 до 2013 година в евротурнирите има 198 мача, в които спечелилият е избран след изиграването на постоянните 90 минути. Тогава правилото за гол на непознат терен се оказва решаващо в едвам 14 случая. На фона на обсъждания интервал това е прекомерно незначително.
През предходната година Диего Симеоне също се оплака: " УЕФА би трябвало да намерения за това какъв брой е мъчно да приемеш противника си в реванша. Ако другият отбор има спомагателни 30 минути, с цел да вкара подобен скъп гол, то домакините нямат сходно преимущество. "
Аржентинецът също е прав, само че не напълно. Чисто статистически домакините така и така побеждават доста по-често, а освен това състояние анулацията на правилото ще даде в действителност прекомерно преимущество за тези, които играят на собствен терен.
Сега в спомагателното време в 1/4 от мачовете побеждават домакините, в 21% - гостите, а в 54% от случаите се стига до дузпи. Ако отпадне правилото за гол при гостувания, статистиката би била надлежно 25%-14%-61%. Това би дало почти двойно по-малко преимущество на гостите, т.е. не би било уместно да се анулира правилото.
Не бива да се подминава и психологическият резултат. Райън Бойко от Харвард проучил мачове от британската Висша лига от 1992 до 2006 година и разкрил, че на всеки 10 000 души аудитория на трибуните тимът хазаин вкарва 0,1% повече голове. Но тук по-скоро не трябва да се търси наклонност, а се преглеждат избрани връзки.
И въпреки всичко...
Кардинално видяно, половин век след въвеждане на правилото футболът се промени доста - качеството на терените се увеличи, разузнаването на съперника стана по-лесно и налично, футболистите понасят по-леко полетите. Сега разликата в цената на головете предизвика домакините към по-предпазлива игра в първия мач. Така домакинските отбори с всяко минало десетилетие вкарват все по-малко, а пропущат от ден на ден, в това число и поради внимателните тактики. Това свежда до най-малко преимуществото на домакините от началото на 90-те, когато актуалният футбол прави огромна крачка в развиването си и стана все по-офанзивен. Статистиката също сочи, че няма домашно преимущество. И по сходен метод се губи практическата стойност на правилото за гол при гостувания. Стига се до абсурд, че правилото, основано, с цел да подкани гостите да нападат, в действителност принуждава домакините да се пазят.
В наши дни единственият плюс на правилото остава спомагателната доза драматизъм. А от своя страна УЕФА няма ясно оповестена концепция с какво да замести правилото, нито по какъв начин да го промени. Затова най-вероятно ще се стигне до частичната му анулация. В цялата неразбираема обстановка е несъмнено единствено, че остават едвам няколко сезона (а може би даже единствено един), в които да се любуваме на драми, сходни на " Манчестър С " - " Тотнъм ", когато един гол може да преобърне развоя на мача единствено за секунда. В последна сметка обаче тези обстановки основават неповторими страсти, само че са по-скоро несправедливи и очевидно ще отидат в историята.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ