Сега Европа е на ход
В началото на месеца, когато бежанската вълна от Украйна стартира да залива централна Европа и Северните Балкани, а европейските страни и общества реагираха (и не престават да реагират) със съпричастност, на Стария континент се чуха и " различни " гласове по тематиката. Бежанци от предната вълна (онази от Близкия изток и Африка 2013-2016 година) - Европа приемала задушевно украинците, до момента в който те към момента са на палатки в снега.
Че има разлика в реакциите на европейските общества тогава и в този момент - има. Но дано първо да създадем някои разяснения:
" Сирийските " бежанци (които единствено към 20% идваха от Сирия) бяха най-вече мъже в дейна възраст и добра физическа кондиция. Сега от Украйна идват главно дами, деца и възрастни хора. Тогава бежанците щурмуваха европейските граници и влизаха в стълкновения с граничната защита. Сега влизат през контролно-пропускателните пунктове. Тогава бежанците се насочваха към избрани страни (Германия, Швеция, Англия и др.), които географски бяха много отдалечени от зоните на военни дейности. Сегашните бежанци се намират главно в граничещи с Украйна страни и болшинството от тях не има намерение да продължава по-натам.
На процедура сегашният бежански поток разобличава предходния като " небежански ", миграционен. Едно е да бягаш към първата сигурна страна по пътя ти, друго е да си избираш страна, която да те подслони. Едно е да започнеш да търсиш работа незабавно щом те настанят, друго е да се облизваш за великодушни обществени помощи. Едно е със сълзи на очи да благодариш на локалните за всичко, което вършат за теб, друго е да отговориш на подарените плюшени мечета с групови изнасилвания.
И най-много: къде си тръгнал, оставяйки жена и деца пред лицето на гибелта? Не е мъжко, някак си...
По време на сирийската революция другите европейски общества реагираха по друг метод. В западната половина одобриха бежанците с отворени прегръдки, само че прекомерно скоро по-късно започнаха да съжаляват. На изток проявихме здравословен песимизъм и успяхме да си спестим доста главоболия. Но е реалност, че в цяла Европа страните започнаха да дават бежански статут на тези, които дават отговор на критериите.
Сега главният бежански напън се оказва точно върху тези страни, които тогава затвориха (и браниха) границите си. Но жителите им не наподобява да са недоволни. Даже се надпреварват в човечност и състрадание.
От друга страна, западноевропейските страни, които не са на пътя на бежанците, също показват взаимност. На равнище Европейски съюз се разискват благоприятни условия за поддръжка на страните, които поемат бежанския товар. Има всички учредения да имаме вяра, че Европа ще се оправи с филантропичната рецесия.
В този случай въпросите са други.
Първо, разселването на милиони украинци из Европа е освен предизвикателство към приемащите страни, само че отваря и благоприятни условия. В кратковременен проект е поддръжка за стопанските системи (освежава трудовите пазари), а в по-дългосрочен може да преобърне или най-малко да смекчи отрицателните демографски трендове.
Икономиките на страните от централна Европа и Балканите имат потребност от работна ръка, а нациите - от демографски подтик. Друг е въпросът каква част от бежанците желаят да останат за непрекъснато. По-скоро приемащите страни следва да им предложат подобаващата " оферта ". А това надали е толкоз мъчно, като се има поради културната, а в множеството страни и езикова и народностна непосредственост.
Второ, първичната реакция на християнско състрадание може да се трансформира в начало на процеси, при които Европа да се завърне към християнските си корени. И тук не става дума единствено за приемащите страни, а за целия континент.
Звучи цинично на фона на разрушените домове, здания, площади, част от културното и историческо завещание на Европа, само че съветската експанзия в Украйна може да направи услуга на Европа. Произведе бежанска вълна, която елементарно може да бъде асимилирана. Принуди европейските държавни управления да поемат начинания най-сетне да бъде понижена европейската взаимозависимост от съветските енергийни източници. И извади западноевропейските общества от летаргичния сън на ляволибералните пацифистки, " зелени " и джендър утопии.
Сега Европа е на ход.
И последно, само че не по значимост: ние, представителите на разнообразни европейски нации, възприемаме украинските бежанци като близки. Или най-малко много по-близки спрямо предходните бежанци. Украйна е част от нашата цивилизация, а страните от Близкия изток и Африка не са. Напълно естествено е да си " по-отворен " към своите и по-резервиран към непознатите. Аналогична би била и обстановката с европейци и араби в Саудитска Арабия, да вземем за пример. Или чакай, там май изобщо не одобриха бежанци! Що по този начин?
Че има разлика в реакциите на европейските общества тогава и в този момент - има. Но дано първо да създадем някои разяснения:
" Сирийските " бежанци (които единствено към 20% идваха от Сирия) бяха най-вече мъже в дейна възраст и добра физическа кондиция. Сега от Украйна идват главно дами, деца и възрастни хора. Тогава бежанците щурмуваха европейските граници и влизаха в стълкновения с граничната защита. Сега влизат през контролно-пропускателните пунктове. Тогава бежанците се насочваха към избрани страни (Германия, Швеция, Англия и др.), които географски бяха много отдалечени от зоните на военни дейности. Сегашните бежанци се намират главно в граничещи с Украйна страни и болшинството от тях не има намерение да продължава по-натам.
На процедура сегашният бежански поток разобличава предходния като " небежански ", миграционен. Едно е да бягаш към първата сигурна страна по пътя ти, друго е да си избираш страна, която да те подслони. Едно е да започнеш да търсиш работа незабавно щом те настанят, друго е да се облизваш за великодушни обществени помощи. Едно е със сълзи на очи да благодариш на локалните за всичко, което вършат за теб, друго е да отговориш на подарените плюшени мечета с групови изнасилвания.
И най-много: къде си тръгнал, оставяйки жена и деца пред лицето на гибелта? Не е мъжко, някак си...
По време на сирийската революция другите европейски общества реагираха по друг метод. В западната половина одобриха бежанците с отворени прегръдки, само че прекомерно скоро по-късно започнаха да съжаляват. На изток проявихме здравословен песимизъм и успяхме да си спестим доста главоболия. Но е реалност, че в цяла Европа страните започнаха да дават бежански статут на тези, които дават отговор на критериите.
Сега главният бежански напън се оказва точно върху тези страни, които тогава затвориха (и браниха) границите си. Но жителите им не наподобява да са недоволни. Даже се надпреварват в човечност и състрадание.
От друга страна, западноевропейските страни, които не са на пътя на бежанците, също показват взаимност. На равнище Европейски съюз се разискват благоприятни условия за поддръжка на страните, които поемат бежанския товар. Има всички учредения да имаме вяра, че Европа ще се оправи с филантропичната рецесия.
В този случай въпросите са други.
Първо, разселването на милиони украинци из Европа е освен предизвикателство към приемащите страни, само че отваря и благоприятни условия. В кратковременен проект е поддръжка за стопанските системи (освежава трудовите пазари), а в по-дългосрочен може да преобърне или най-малко да смекчи отрицателните демографски трендове.
Икономиките на страните от централна Европа и Балканите имат потребност от работна ръка, а нациите - от демографски подтик. Друг е въпросът каква част от бежанците желаят да останат за непрекъснато. По-скоро приемащите страни следва да им предложат подобаващата " оферта ". А това надали е толкоз мъчно, като се има поради културната, а в множеството страни и езикова и народностна непосредственост.
Второ, първичната реакция на християнско състрадание може да се трансформира в начало на процеси, при които Европа да се завърне към християнските си корени. И тук не става дума единствено за приемащите страни, а за целия континент.
Звучи цинично на фона на разрушените домове, здания, площади, част от културното и историческо завещание на Европа, само че съветската експанзия в Украйна може да направи услуга на Европа. Произведе бежанска вълна, която елементарно може да бъде асимилирана. Принуди европейските държавни управления да поемат начинания най-сетне да бъде понижена европейската взаимозависимост от съветските енергийни източници. И извади западноевропейските общества от летаргичния сън на ляволибералните пацифистки, " зелени " и джендър утопии.
Сега Европа е на ход.
И последно, само че не по значимост: ние, представителите на разнообразни европейски нации, възприемаме украинските бежанци като близки. Или най-малко много по-близки спрямо предходните бежанци. Украйна е част от нашата цивилизация, а страните от Близкия изток и Африка не са. Напълно естествено е да си " по-отворен " към своите и по-резервиран към непознатите. Аналогична би била и обстановката с европейци и араби в Саудитска Арабия, да вземем за пример. Или чакай, там май изобщо не одобриха бежанци! Що по този начин?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ