В началото на месец май в Лондон се състоя предварителна

В началото на месец май в Лондон се състоя предварителна ...

Чуков за СТАНДАРТ:Британският лъв готов за скок


В началото на месец май в Лондон се състоя предварителна тридневна среща на външните министри на G-7. За първи път първите дипломати на САЩ, Великобритания, Франция, Япония, Германия, Италия и Канада се срещнаха на живо от близо две години насам, поради пандемията от COVID-19. Интересно е да се отбележи, че на мероприятието бяха поканени и външните министри на Австралия, Индия, ЮАР и Южна Корея. Сумарно се получи формулата D-11. Присъстваха и представители на ЕС и АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), в която влизат Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Мианмар, Камбоджа, Лаос и Виетнам.

Оценките на коментатори за резултатите от мероприятието се разминават. Британският външен министър Доминик Рааб като домакин се срещна с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Тази среща бе първата за администрациите на двете страни след влизането на Джо Байдън в Белия дом.

На 11-13 юни в историческото, церемониално и административно графство Корнуол в Югозападна Англия ще се състои среща на високо равнище на лидерите на G-7. Не липсва любопитство към предстоящия разговор между Джо Байдън и Борис Джонсън. Преди време американският президент бе нарекъл британския премиер „физически и емоционален клоун на Доналд Тръмп“.

Великобритания няма да пропусне да се възползва от статута на председател на „Голямата седморка“. След Brexit Лондон има належаща необходимост да укрепи своето международно положение.

Външните министри обсъдиха на своята среща оттеглянето на войските от Афганистан, отношенията с Иран, бъдещето на НАТО, войната в Сирия и действията на правителството в Дамаск. Кремъл и Китай също бяха обсъждани в негативен аспект. Антъни Блинкен предупреди, че „ако Русия реши да действа безразсъдно или агресивно, ние ще отговорим“. Доминик Рааб от своя страна бе по-остър и спомена за „дрънкане на саби“ и за „безразсъдно поведение“ на Москва. От друга страна, Антъни Блинкен увери своите колеги, че G-7 „няма намерение да сдържа Китай“.

Държавният секретар на САЩ обеща да работи „рамо до рамо“ със своя британски колега. Колективният Запад все по-ясно дава да се разбере, че оценява като опасно стратегическото сближаване между Китай и Русия. Китайският вестник „Глобал Таймс“ публикува редакционна статия „Вашингтон не може да повтори победата в Студената война“. В нея авторът стига до заключение: „Докато Китай и Русия не допускат грешки и добре се справят със своите собствени дела, укрепват всестранната взаимна стратегическа координация и постоянно се интегрират със света, САЩ нямат шансове да реализират своите амбиции. Въпреки, че Вашингтон спечели Студената война, то през XIX век не може да повтори тази неочаквана победа“.

В действителност за първи път в своята история САЩ едновременно се сблъскват с два стратегически противника, които притежават внушителен атомен потенциал.  

Срещата в Корнуол ще се проведе на фона на загубеното безусловно икономическо лидерство на G-7, поради изключителната динамика на производството в Азия и преди всичко в Китай. Както и на фона на релефното открояване през последните години на Русия във военно-политическата сфера. Регистрирани са противоречия вътре в G-7.

Разминаването между Германия и САЩ по отношение на „Северен поток-2“ е очевидно. След Brexit се появи скърцане в двустранните отношения между Лондон и Париж, което доведе до включване на ВМС на двете страни.

Днес Вашингтон търси нови формати за международни съюзи, които да запазят лидерските позиции на САЩ. Дали ще успее? Първоначално бе G-8 (с участието на Русия), после G-20 и накрая във Великобритания в началото на месец май се стигна до 11-те демокрации или D-11. Последният формат се реализира съгласно заявената от Джо Байдън концепция за глобално противостоене на „добрите“ демократични държави срещу тези с автократична форма на управление като Русия и Китай.  Дипломатическата среща в Лондон трудно може да се нарече незначителна. В нея се наблюдава интересна символика. До този момент винаги, когато се е употребявало понятието „колективен Запад“, никога не се е поставяло под съмнение безспорната първа роля на САЩ. В G-7 фигурират само две държави от Общността на нациите (бившата Британска общност), които се оглавяват от монарха на Обединеното Кралство Нейно Величество Елизабет II.

В най-новата формула D-11 държавите нарастват чувствително. Стават пет. Към Великобритания и Канада се добавят Австралия, Индия и ЮАР. През месец март британският премиер Борис Джонсън на Мюнхенската конференция за сигурност обяви проекта „Глобална Британия“, която ще изгражда множество международни партньорства, ще работи със САЩ и с партньори от НАТО. Но той почти не спомена за Европейския съюз.

След Brexit и отстраняването на Доналд Тръмп в далечината започна да се появява отново силуетът на Pax Britanica за сметка на Pax Americana. „Колективният Запад“ пред нашите очи се преформатира. Централната роля се поема от Лондон вместо от Вашингтон. За да се наложи глобално, на Великобритания са й необходими победи в политическото пространство над двата силни противника в лицето на Русия и Китай.

В руските информационно-аналитични сайтове все по-често се появява понятието „англичанка гадит“, което е типично за Голямата игра, термин приписван на Артър Конъли. С него той описва съперничеството и стратегическото противопоставяне между Британската империя и Руската империя в района на Централна Азия. През XXI век мащабите са глобални, а формите на противопоставяне са обогатени от множеството разновидности на хибридните войни.               

Източник: standartnews.com