Чуков за СТАНДАРТ:Британският лъв готов за скок
В началото на месец май в Лондон се състоя предварителна тридневна среща на външните министри на G-7. За първи път първите дипломати на Съединени американски щати, Англия, Франция, Япония, Германия, Италия и Канада се срещнаха онлайн от близо две години насам, заради пандемията от COVID-19. Интересно е да се означи, че на мероприятието бяха поканени и външните министри на Австралия, Индия, ЮАР и Южна Корея. Сумарно се получи формулата D-11. Присъстваха и представители на Европейски Съюз и АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), в която влизат Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Мианмар, Камбоджа, Лаос и Виетнам.
Оценките на коментатори за резултатите от мероприятието се разминават. Британският външен министър Доминик Рааб като хазаин се срещна с държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Тази среща бе първата за администрациите на двете страни след влизането на Джо Байдън в Белия дом.
На 11-13 юни в историческото, церемониално и административно графство Корнуол в Югозападна Англия ще се състои среща на високо ниво на водачите на G-7. Не липсва любознание към идния диалог сред Джо Байдън и Борис Джонсън. Преди време американският президент бе нарекъл английския министър председател „ физически и прочувствен смешник на Доналд Тръмп “.
Англия няма да пропусне да се възползва от статута на ръководител на „ Голямата седморка “. След Brexit Лондон има належаща нужда да укрепи своето интернационално състояние.
Външните министри разискаха на своята среща отдръпването на войските от Афганистан, връзките с Иран, бъдещето на НАТО, войната в Сирия и дейностите на държавното управление в Дамаск. Кремъл и Китай също бяха обсъждани в отрицателен аспект. Антъни Блинкен предизвести, че „ в случай че Русия реши да работи неразумно или нападателно, ние ще отговорим “. Доминик Рааб от своя страна бе по-остър и загатна за „ дрънчене на саби “ и за „ неразумно държание “ на Москва. От друга страна, Антъни Блинкен увери своите сътрудници, че G-7 „ няма желание да сдържа Китай “.
Държавният секретар на Съединени американски щати даде обещание да работи „ един до друг “ със своя английски сътрудник. Колективният Запад все по-ясно дава да се разбере, че прави оценка като рисково стратегическото доближаване сред Китай и Русия. Китайският вестник „ Глобал Таймс “ разгласява публицистична публикация „ Вашингтон не може да повтори успеха в Студената война “. В нея създателят стига до умозаключение: „ Докато Китай и Русия не позволяват неточности и добре се оправят със своите лични каузи, укрепват всестранната взаимна стратегическа съгласуваност и непрекъснато се интегрират със света, Съединени американски щати нямат шансове да осъществят своите упоритости. Въпреки, че Вашингтон завоюва Студената война, то през XIX век не може да повтори тази непредвидена победа “.
В реалност за първи път в своята история Съединени американски щати по едно и също време се сблъскват с два стратегически съперника, които имат величествен атомен капацитет.
Срещата в Корнуол ще се организира на фона на изгубеното абсолютно икономическо водачество на G-7, заради изключителната динамичност на производството в Азия и на първо място в Китай. Както и на фона на релефното открояване през последните години на Русия във военно-политическата сфера. Регистрирани са несъгласия вътре в G-7.
Разминаването сред Германия и Съединени американски щати във връзка с „ Северен поток-2 “ е явно. След Brexit се появи скърцане в двустранните връзки сред Лондон и Париж, което докара до включване на Военноморски сили на двете страни.
Днес Вашингтон търси нови формати за интернационалните съюзи, които да запазят лидерските позиции на Съединени американски щати. Дали ще успее? Първоначално бе G-8 (с присъединяване на Русия), след това G-20 и най-после във Англия при започване на месец май се стигна до 11-те демокрации или D-11. Последният формат се осъществя според декларираната от Джо Байдън идея за световно противостоене на „ положителните “ демократични страни против тези с автократична форма на ръководство като Русия и Китай. Дипломатическата среща в Лондон мъчно може да се назова незначителна. В нея се следи забавна символика. До този миг постоянно, когато се е употребявало понятието „ групов Запад “, в никакъв случай не се е поставяло под подозрение безспорната първа роля на Съединени американски щати. В G-7 попадат единствено две страни от Общността на нациите (бившата Британска общност), които се оглавяват от монарха на Обединеното Кралство Нейно Величество Елизабет II.
В най-новата формула D-11 страните нарастват сензитивно. Стават пет. Към Англия и Канада се прибавят Австралия, Индия и ЮАР. През месец март английският министър председател Борис Джонсън на Мюнхенската конференция за сигурност разгласи плана „ Глобална Британия “, която ще построява голям брой интернационалните партньорства, ще работи със Съединени американски щати и с сътрудници от НАТО. Но той съвсем не загатна за Европейския съюз.
След Brexit и отстраняването на Доналд Тръмп в далечината стартира да се появява още веднъж силуетът на Pax Britanica за сметка на Pax Americana. „ Колективният Запад “ пред нашите очи се преформатира. Централната роля се поема от Лондон вместо от Вашингтон. За да се наложи световно, на Англия са й нужни победи в политическото пространство над двата мощни съперника в лицето на Русия и Китай.
В съветските информационно-аналитични уеб сайтове все по-често се появява понятието „ англичанка гадит “, което е типично за Голямата игра, термин приписван на Артър Конъли. С него той разказва съперничеството и стратегическото опълчване сред Британската империя и Руската империя в региона на Централна Азия. През XXI век мащабите са световни, а формите на опълчване са обогатени от множеството разновидности на хибридните войни.
Оценките на коментатори за резултатите от мероприятието се разминават. Британският външен министър Доминик Рааб като хазаин се срещна с държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. Тази среща бе първата за администрациите на двете страни след влизането на Джо Байдън в Белия дом.
На 11-13 юни в историческото, церемониално и административно графство Корнуол в Югозападна Англия ще се състои среща на високо ниво на водачите на G-7. Не липсва любознание към идния диалог сред Джо Байдън и Борис Джонсън. Преди време американският президент бе нарекъл английския министър председател „ физически и прочувствен смешник на Доналд Тръмп “.
Англия няма да пропусне да се възползва от статута на ръководител на „ Голямата седморка “. След Brexit Лондон има належаща нужда да укрепи своето интернационално състояние.
Външните министри разискаха на своята среща отдръпването на войските от Афганистан, връзките с Иран, бъдещето на НАТО, войната в Сирия и дейностите на държавното управление в Дамаск. Кремъл и Китай също бяха обсъждани в отрицателен аспект. Антъни Блинкен предизвести, че „ в случай че Русия реши да работи неразумно или нападателно, ние ще отговорим “. Доминик Рааб от своя страна бе по-остър и загатна за „ дрънчене на саби “ и за „ неразумно държание “ на Москва. От друга страна, Антъни Блинкен увери своите сътрудници, че G-7 „ няма желание да сдържа Китай “.
Държавният секретар на Съединени американски щати даде обещание да работи „ един до друг “ със своя английски сътрудник. Колективният Запад все по-ясно дава да се разбере, че прави оценка като рисково стратегическото доближаване сред Китай и Русия. Китайският вестник „ Глобал Таймс “ разгласява публицистична публикация „ Вашингтон не може да повтори успеха в Студената война “. В нея създателят стига до умозаключение: „ Докато Китай и Русия не позволяват неточности и добре се оправят със своите лични каузи, укрепват всестранната взаимна стратегическа съгласуваност и непрекъснато се интегрират със света, Съединени американски щати нямат шансове да осъществят своите упоритости. Въпреки, че Вашингтон завоюва Студената война, то през XIX век не може да повтори тази непредвидена победа “.
В реалност за първи път в своята история Съединени американски щати по едно и също време се сблъскват с два стратегически съперника, които имат величествен атомен капацитет.
Срещата в Корнуол ще се организира на фона на изгубеното абсолютно икономическо водачество на G-7, заради изключителната динамичност на производството в Азия и на първо място в Китай. Както и на фона на релефното открояване през последните години на Русия във военно-политическата сфера. Регистрирани са несъгласия вътре в G-7.
Разминаването сред Германия и Съединени американски щати във връзка с „ Северен поток-2 “ е явно. След Brexit се появи скърцане в двустранните връзки сред Лондон и Париж, което докара до включване на Военноморски сили на двете страни.
Днес Вашингтон търси нови формати за интернационалните съюзи, които да запазят лидерските позиции на Съединени американски щати. Дали ще успее? Първоначално бе G-8 (с присъединяване на Русия), след това G-20 и най-после във Англия при започване на месец май се стигна до 11-те демокрации или D-11. Последният формат се осъществя според декларираната от Джо Байдън идея за световно противостоене на „ положителните “ демократични страни против тези с автократична форма на ръководство като Русия и Китай. Дипломатическата среща в Лондон мъчно може да се назова незначителна. В нея се следи забавна символика. До този миг постоянно, когато се е употребявало понятието „ групов Запад “, в никакъв случай не се е поставяло под подозрение безспорната първа роля на Съединени американски щати. В G-7 попадат единствено две страни от Общността на нациите (бившата Британска общност), които се оглавяват от монарха на Обединеното Кралство Нейно Величество Елизабет II.
В най-новата формула D-11 страните нарастват сензитивно. Стават пет. Към Англия и Канада се прибавят Австралия, Индия и ЮАР. През месец март английският министър председател Борис Джонсън на Мюнхенската конференция за сигурност разгласи плана „ Глобална Британия “, която ще построява голям брой интернационалните партньорства, ще работи със Съединени американски щати и с сътрудници от НАТО. Но той съвсем не загатна за Европейския съюз.
След Brexit и отстраняването на Доналд Тръмп в далечината стартира да се появява още веднъж силуетът на Pax Britanica за сметка на Pax Americana. „ Колективният Запад “ пред нашите очи се преформатира. Централната роля се поема от Лондон вместо от Вашингтон. За да се наложи световно, на Англия са й нужни победи в политическото пространство над двата мощни съперника в лицето на Русия и Китай.
В съветските информационно-аналитични уеб сайтове все по-често се появява понятието „ англичанка гадит “, което е типично за Голямата игра, термин приписван на Артър Конъли. С него той разказва съперничеството и стратегическото опълчване сред Британската империя и Руската империя в региона на Централна Азия. През XXI век мащабите са световни, а формите на опълчване са обогатени от множеството разновидности на хибридните войни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ