В началото на декември 1963 г. африкански студенти окупират Червения

В началото на декември 1963 година африкански студенти окупират Червения площад, с цел да запишат в историята първия породист митинг в Съюз на съветските социалистически републики. Освен това е и първият въобще в историята на Москва от 20-те години на предишния век. Причината? Смъртта на студент по медицина от Гана, която остава без отговор и стимулира сътрудниците да потърсят сметка на руските управляващи, чийто дейности към този миг показват неналичието на всевъзможен професионализъм. На 13 декември 1963 година тялото е изхвърлено в нищото покрай селски път към Хорвино – квартал от северните околности на Москва.

Асаре-Адо е на 29 години, родом от Гана, дошъл в Москва по стипендиантка линия, с цел да стане доктор. Патолозите ще открият дребна рано под брадичката, която обаче се оказва съдбовна. Няма и по какъв начин Асаре да се е изгубил и да се е лутал по простъпка в този регион, откакто публично живее в различен град. И по този начин стартира огромната неволя за руските водачи. На първо място ще открием, че Марксистката анти-колониална политика през Африка е късмет за директно въздействие, само че след налагането на нов режим в избрана територия, Съюз на съветските социалистически републики стартира да влага в идващото потомство, като с изключение на специалност, може да добави и с идеология.

През 1960 година в Москва отваря порти и първият университет за студенти от Африка, Азия и Латинска Америка. Кръстен е на конгоанския водач за самостоятелност Патрис Лумумба. С притока на нови студенти е разумно да се стигне до някои расови спорове, които няма по какъв начин да не се случат, само че това е първият случай на ликвидиране. Колеги на Асаре пускат клюки, че мъжът се е готвил за женитба в събота, само че до нея не се стига. Според някои от протестиращите, въпросът в това отношение е, че техният гански другар се е влюбил в рускиня, чието семейство не одобрявлао връзките.

Друга доктрина е, че най-вероятно е бил погубен в породист спор и инцидентно предизвикана офанзива. Да не приказваме, че доста от студентите били извънредно недоволни от обстоятелството, че Съюз на съветските социалистически републики не правил нищо по адрес на техните тъжби. В отговор на всичко протичащо се, африканските студенти потеглят към Червения площад, като с лекост издигат своите лозунги. Студентите първо стачкуват пред посолството на Гана, а по-късно и пред Червения площад. „ Москва е втора Алабама “, „ Спрете убийствата на Африканци “, „ Едно и също е по целия свят “, кара служителите на реда да спрат митинга, преди да е достигнал по-сериозен магнитуд. Не се вършат арести, в този миг сходни дейности ще влошат единствено главните дейности.

Най-накрая се доближава и до вратите на Кремъл, където разнообразни представители на западните медии стартират да събират изявленията. По всичко проличава, че порочните западни практики като че ли не са непознати и за прогресиращия социализъм на изток. Единственият потребен ход е отварянето на вратите за договаряния. Съветския министър на образованието – Вячеслав Елиутин кани няколко представителя на митинга, с които да организира диалог. Неговата интервенция показва необикновен професионализъм. Министърът показва страдание и благосклонност за умрелия Адо и преди началото на договарянията, приканва всички в кабинета да запазят минута безмълвие в негова памет. След този акт взема решение да стартира първи диалога:

„ Имаме една голяма страна и в нея е допустимо да открием изолирани персони, които са неприятни хора, както е във всяка друга страна, там има дребен брой от хора, готови да извършат хулигански актове. Тези изолирани персони могат, несъмнено, да основат експанзия към руски или задграничен жител. Но е неприемливо и погрешно да се обобщават или вършат заключения въз основа на такива случаи, в случай че те се случат, или се заприказва за връзките сред руските жители към вас на тази основа. Това е нещо, което всеки безпристрастен, справедлив човек би трябвало да схваща. Това в никакъв случай не се е случвало и никой от вас не може да каже противоположното, че някой от нашите декани, учители или чиновници на министерството е изпуснал някоя неприятна дума или е направил дело във връзка с вас. “

Стратегията за решаването на митинга и възмездието е следната. На фона на недоволните студенти, те дават обещание едно от най-строгите следствия, отхвърлят целия митинг – тук декларират, че той е попаднал в ръцете на империалистите с една единствена цел, усилване на отрицателния взор към Съюз на съветските социалистически републики – благодарение на студентските вестници и по-широките университетски кръгове стартират да се разправят с най-активните подбудители на митинга. Следващите ходове също са забавни.

Двама студенти от медицинския университет, както и поданици на Гана, са поканени да участват като очевидци по време на аутопсията. Целта е да се обезпечи цялостна бистрота на случая, само че при следствието не може да се открият следи от насилствена гибел. Версията на патолога е, че студентът е умрял в резултат на неприятното време и сериозното количество обхванат алкохол.

Заключението на лекарите е, че същият е станал жертва на личната си безнаказаност и в никакъв случай не е бил обект на експанзия. С това, макар митингите от някои страни, дейностите не престават напред, като този път се заговаря каква тъкмо мощ имат африканците да се активизират и да се провеждат за толкоз малко време. Хронологията на събитията наподобява по този начин:

Тялото е намерено на 13 декември, а митингите стартират на 18 декември. Министерството на образованието получава информация, че студенти от Ленинград и Калининград се активизират и насочват към Москва, с цел да стачкуват пред посолството. Официалната дата съгласно управляващите е 9 декември, затова по какъв начин тъкмо е изпреварено самото събитие. При потърсена сметка от посолството, те отхвърлят в миналото да са организирали студентите и да са ги призовавали на съответни дати пред самото посолство. Любопитното в този случай е, че съгласно управляващите, Адо е бил студент в Калининград и най-вероятно е вървял, с цел да бъде част от това събитие.

По същото време излиза наяве, че африканските студенти се държали жестоко и най-после принуждавали посланика на Гана да се барикадира в жилището си на последния етаж на посолството. Обвинението най-сетне включва западните посолства, президентът на Гана и още някои други управляващи, обвързани с концепцията да дестабилизират системата. За край се взимат следните ограничения – първо се изключват някои от най-активните африкански студенти, митингът се дискредитира и разказва като опит за агитация, а идеологическите инспекции и допускането на нови студенти стартира да се гледа с друго око.

Снимка: Reddit