Германия на ръба на бездната: преломната 1923 година
В началото на 1920-те години държавното управление на Ваймарската република трескаво се пробва да избави страната от инфлацията и от разорението на следвоенните години: предходният метод на живот към този момент е опустошен, новият още не е основан. Това е интервалът, който в Германия се свързва с радикални публични промени и с раждането на „ новия човек “. А той „ броди “ из Европа в женски облекла – пуши на публични места, кара кола, носи панталони и скандално известната фризура „ бубикопф “ - момчешкото подкастряне. По този метод дефинира обстановката в Германия от началото на 1923 година Кристиан Бомариус.
20-те години на предишния век
В младата Ваймарска република освен всяка трета жена работи (новите женски специалности са секретарка, машинописка, телефонистка, стенографка), само че може и да получи обучение. Появява се битовата техника (шевната машина, миксерът, електрическата ютия, хладилникът, пералнята), която улеснява живота на домакините. Германската автомобилна и авиационна индустрия набира скорост: в Германия е планиран най-големият пътнически аероплан „ Юнкерс “ за 100 души, изброява още Бомариус, създател на книга със заглавието „ В опиянението на протеста. Германия през 1923 “.
Прогресът минава през всички витални сфери – започвайки от науката и стопанската система и стигайки до бохемския живот. В изкуството и в архитектурата се появяват нови течения, ускорява се ползата към далечното минало (особено към античен Египет), към далечните светове (усвояването на Космоса), към далечното бъдеще (фантастиката). Всичко ново: открития, достижения и хрумвания, провокира повече екстаз, в сравнение с опасения – откакто остарелият свят се е оказал същинска злополука. Сега към този момент не е съвременно да се акцентира талията, облеклото е по-скоро повърхностно, посещават се клубове със съмнителна известност, танцуват се непристойни танци като „ отвъдокеанския “ чарлстон и въобще откровеното бунтарство се акцентира всячески. Възпяваното от епохи „ непорочие “ към този момент се счита за отживялост и дори за същински минус, акцентира Кристиан Бомариус.
" Битка за републиката " - книга на Ралф Георг РойтСнимка: PIPERОт едната страна са инфлацията, бедственото състояние на служащите и научните дейци, които предизвестяват, че „ без науката стопанската система е мъртва “. От другата – оргиите, половата необузданост и бутафорният лукс на нощните клубове, кабарета, вариетета и казина за „ определените “. Берлин влиза в ролята на именития грешен Вавилон, цялостен както с възторг, по този начин и с апетит. Заедно с новия човек из Европа (и по съответно из Берлин) броди „ призракът на комунизма “, а във въздуха витае илюзията на извоюваната (може би) независимост. Помнейки ужаса на отминалата война, всички сякаш са се разбързали да живеят – през днешния ден и в този момент, без да чакат мъгливото безперспективно на следващия ден, което може и да не настъпи.
На ръба на бездната
„ Като вулкан, който всеки миг ще изригне “ - по този начин разказват случващото се неговите съвременници, както четем в книгата „ 1923. Борбата за републиката “ на Ралф Георг Ройт. Това е година, изтъкана от рецесии, разяснява той. Назрелият неотдавна скандал поради забавянето на репарациите, дължими от Германия, избухва в самото начало на годината: през януари Франция и Белгия навлизат с войските си в Рурската област. В отговор райхсканцлерът Вилхелм Куно приканва съгражданите си към „ пасивна опозиция “, която на собствен ред прераства във всеобща стачка и води до задълбочаване на икономическата рецесия.
На 26 септември новият райхсканцлер афишира, че „ пасивната опозиция “ е прекъсната. Рурският спор е организиран, само че парите, напечатени за да поддържат съпротивата, са се обезценили дотам, че стават единствено за вторични първични материали. Безработицата е надхвърлила 19%, а инфлацията е прераснала в хиперинфлация. „ Спасението “ работи както за комунистите, по този начин и за националсоциалистите, обвинили държавното управление в неналичието на същински национализъм, написа Ралф Ройт.
Илюзията за избавление и „ маршът към Берлин “
Преди 100 години се случва тъкмо това, което съгласно мнозина историци по решителен метод повлиява на хода на историята освен на Германия, само че и на целия свят. Ключовото събитие, както показва историкът Петер Лонгерих, е излизането на Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа немска работническа партия (NSDAP) на политическата сцена. Дестабилизацията на стопанската система, безработицата, инфлацията и всеобщата стачка се трансформират в предпоставки за растеж в известността на партията на Хитлер. На 8 ноември той подхваща и опит за прелом в Мюнхен, където приканва към „ марш към Берлин “.
Кръвопролитието не е избегнато, само че превратът е сподавен, а уредниците – осъдени. Най-важният извод, който бъдещият деспот ще направи по време на престоя си в пандиза, където стартира да написа програмното си произведение „ Моята битка “, е: властта би трябвало да бъде взета по различен метод – посредством избори и в границите на закона. Независимо от известната „ нормализация на битието “, към края на 1923-та не е решен нито един систематичен проблем, отбелязва Петер Лонгерих. Но значимото е, че нищо друго не съумя по този начин „ уверено “ да тласне Германия в „ обятията “ на националсоциалистите, както хиперинфлацията. Десет години по-късно Хитлер ще стане райхсканцлер, а илюзорните демократични въжделения на Ваймарската републиката дефинитивно ще заминат в небитието.
