Колкото повече остарявах, толкова по-малко разбирах – КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ
В началото Карл Юнг споделя концепциите на Зигмунд Фройд , даже е измежду най-активните участници в Международната психаналитична асоциация.
Юнг става прочут с метода си за словесните асоциации – най-бърза реакция с дума-отговор на подадена на лицето дума-стимул.
Юнг не изследва смисъла на думата-асоциация, а изследва особеностите на реакцията.
Забавянето на реакциите, неразбирането на думата-стимул или механичното й повтаряне са признаци за съществуване на емоционалон напрежение.
Представи, чието изявление е нежелателно за пациента могат да са причина за невротичното държание.
По-късно Юнг се разграничава от Зигмунд Фройд . Той не приема постулата за половото увлечение като движеща и съществена мощ на държанието.
Под термина „ либидо “ Юнг схваща всяка нужда.
Според него в областта на неосъзнатото са скрити освен инстинкти, само че и обществено обусловени прекарвания, които са били глобени.
Те могат да бъдат доста разнородни. Затов хистерията, неврозата, неврастенията, участват при всяко самостоятелно държание, противопоставящо се на обществените правила.
В своето обучение Карл Юнг приказва за аналитична логика на психиката. Един от центровете на аналитичната логика на психиката е груповото неумишлено.
При съществуването на човешкото общество се построяват така наречен архитипове, присъщи за другите етноси и раси, които съдържат детайлите на неосъзнатото в груповото схващане.
Архитиповете са уредници на държанието и произлизат от човешкия опит – сънища, мечти, твърчество, халюцинации, психологични разстройства.
Карл Юнг основава типологията на характера, която и до през днешния ден се употребява в логиката на психиката:
1.Интровертен вид темперамент – ориентиран към себе си, податлив към самосъзерцание и самоизследване, което може постоянно да докара до проблеми в общуването.
2.Екстровертен вид темперамент – ориентиран на открито, към другите. Открит е и няма склонности към самовглъбяване.
А кой в действителност е бил Карл Густав Юнг можете да разберете от книгата му „ Автобиография – сънища, мемоари, размишления “, от която ви представяме дребна част:
… И колкото повече остарявах, толкоз по-малко разбирах или прониквах в себе си.
Удивен съм, отчаян съм, само че и съм удовлетворен от себе си.
Аз съм обезпокоителен, подтиснат и възхитен.
Аз съм всичко това, само че не мога да пресметна сбора.
Не съм в положение тъкмо да дефинира скъпото или неценното, нямам преценка за себе си и за моя живот.
В нищо не съм изцяло сигурен.
Нямам избрани убеждения – за нищо, в действителност.
Знам единствено, че съм роден и живея, и ми се коства, че съм бил направляван.
Съществувам по силата на нещо, което не познавам.
И макар цялата неустановеност чувствам някаква опора под всичко съществуващо и една последователност в моя метод на битие.
Светът, в който сме родени, е недодялан и нечовечен и в същото време – божествено хубав.
Въпрос на характер е да приемеш кое натежава: безсмислието или смисълът…
Аз храня плахата вяра, че смисълът ще натежи и ще завоюва борбата.
Когато Лао Дзъ споделя: „ Всички са ясни, единствено аз съм заоблачен “, това е същото, което аз усещам в моята напреднала възраст…
Това е старостта – едно ограничаване.
И въпреки всичко – какъв брой доста неща ме изпълват: растенията, животните, облаците, денят и нощта, както и безконечното в индивида.
И колкото по-неуверен в себе си се усещах, толкоз повече нарастваше възприятието ми за роднинство с всички неща.
Да, имам чувството, че цялата тази студенина, отделяла ме от света така дълго, се е пренесла в моя вътрешен свят и ми е разкрила до каква неподозирана степен съм непознат на самия себе си.
К.Г. Юнг – „ Автобиография – сънища, мемоари, размишления “
