В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и

„ В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото...
Всичко посредством Него стана, и без Него не стана нито едно от това, което е станало.
В Него имаше живот, и животът беше светлината на индивидите.
И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. ”

Подозирам че най-търсената дума в Интернет от завчера е „ терорист ”. Пробвах се да поровя из Нета и аз. Първо питах интелигентния чат “Bing ” какво е терорист, на което той ми отговори, че тероризмът е „ разбиране без призната интернационална формулировка ”, само че включва принуждение и убийства за реализиране на избрани цели, най-често политически. После се обърнах към тълковния речник на Българска академия на науките, който охарактеризира терориста като „ лице, упражняващо гнет ”, а терорът като „ ограничения за гонене, принуждение и физическо заличаване на политически съперник ”. (Тук ще изключим държавния тероризъм като форма за реализиране на гео-стратегически цели, тъй като описът на прилагащите терористични дейности страни зависи извънредно от това, кой го сформира.)

И тук поражда разумният въпрос –

терористи ли са българските производители на зърно

, съществена съставна част на храната ни? Логически парадокс! Следи ли за думите си министър председателят или ги хвърля във въздуха за по-голям резултат на словото си? Само че резултатът може да бъде и негативен, освен това – мощно. А може би министър председателят ни е заимствал термина от ежеседмичното му потребление от президента Зеленски към военния си съперник (нали Зеленски през днешния ден е образец за подражание)? Във всеки случай сходна нелепост мощно удря по ерудираността на учения. (И освен в този момент – неотдавна го хванах, че не е на ясно и с геополитическите промени на границите в Европа разследване на военни намеси след Втората международна война.)

Но не е единствено министър председателят в настоящето държавно управление, творящ езикови гафове. Какво да кажем за финансовия министър Асен Василев, който наскоро предложи запорираните съветски активи в западни банки да бъдат употребявани за …

заплащане на репарации (?) на Украйна.

От което можем да си създадем извода, че финансовият не знае какво значи военният термин „ репарации ”. Специално за него ще уточня, че „ репарации ” са компенсации (парични и материални), които страна, изгубила война, заплаща на страната победителка. Как разбра Асен кой ще загуби войната, когато тя още не е завършила? Или бърка мечтаното с действителното? Грешка, постоянно допускана от човеци, мощно въодушевени, само че малко можещи.

Има и различен негов несполучлив израз-клише по какъв начин

служебните назначения от кабинета „ се случвали ”.

Г-н министър, случват се инцидентни събития, които нито са предвидими, нито могат да се възнамеряват и управляват. Политика, която се организира, се обмисля, възнамерява, конструира и извършва с цел да се приложи, реализира или осъществя. А в случай че доста ви се желае да е просто и разбираемо за необятната аудитория (в стила на един предходен екс-премиер, например), тогава политиката (или назначенията) се прави(ят), само че не се случва(т).

Или пък предходният министър председател на Политическа партия – Кирил Петков. Той пък искаше да чуе

„ думичката ” война

в изявленията на тогавашния боен министър. Кириле, някогашен съ-поданико по канадска линия, не знаеш ли по кое време се употребяват „ думички ” и по кое време думи? На „ думички ” учат децата в детската градина и те са от рода на „ мама ”, „ мир ”, „ Шаро ”, „ Писана ” и прочие, само че „ думичката ” война несъмнено я няма в тази категория.

Господа от ръководещата коалиция Политическа партия, първо се научете да говорите вярно и разумно, и едвам тогава претендирайте да упражнявате умело и рационално дадената ви от закона власт. Защото в Писанието е казано:

„ В начало бе Словото… ”.