Няколко метеорни потока ще украсят небето това лято
Зезден дъжд ще се сипе през летните месеци. През юни, юли и август няколко метеорни потока ще украсят небето. На какви атрактивни астрономически феномени ще станем очевидци през лятото споделя физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия при Българска академия на науките и от катедра " Астрономия “ при СУ " Св. Климент Охридски “.
Шоу
Метеорният поток " Персеиди “, който ще ни сервира небесен театър през август, се застъпва с " Южни делта Аквариди “ и " Алфа Каприкорниди “, както и с още няколко по-слаби потока. Практически всички те дружно способстват за общата висока метеорна интензивност през безлунните летни нощи, изясни ученият, написа " Телеграф ".
Още в юнските нощи може да се любуваме на звезден дъжд. Така нареченият метеорен поток " Юнски Боотиди “ е към този момент деен, а падащите звезди ще могат да се следят до 2 юли. Неговият най-много ще бъде на 27 юни към 07:45 ч. българско време. Тези феномени могат да се следят от места, отдалечени от нощните светлини на градовете. За задачата са най-подходящи високопланински местности в ясни и безлунни нощи. Предвид че за нашите географски дължини максимумът се пада сутринта след изгрева на слънцето, най-близкото до него комфортно време за наблюдаване ще бъде в последните часове на нощта 26 против 27 юни. Тогава съзвездието Воловар, в което се намира т. нар. радиант на потока, ще клони към залез над северозападния небосвод. Сутринта на 27 юни Слънцето ще изгрее в 05:51 ч. за региона на София, тъй че наблюдения ще са вероятни до началото на утринния сумрак, т.е. до към 04:30 ч. Тази година обаче по време на максимума на " Боотиди “ Луната ще бъде в съзвездието Водолей, във фаза 2 дни преди последна четвърт, което ще затруднява наблюденията.
Бавни
Потокът е забавен с бавните си ярки жълто-оранжеви метеори. Активността на " Боотиди “ по време на максимума варира в необятни граници през разнообразни години – от единствено няколко до над 100 метеора за час. Но даже и при ниска интензивност неговите ярки и мудни метеори, навлизащи в земната атмосфера със скорост 18 km/s, могат да се фотографират доста по-успешно от бързите метеори на множеството други потоци през годината. " Юнски Боотиди “ се пораждат от метеорни роеве, отделящи се в галактическото пространство от кометата 7P/Pons-Winnecke, която има орбитален интервал 6.4 години
По-късно през лятото ще могат да се следят още няколко по-атрактивни метеорни потока, да вземем за пример " Южни делта Аквариди “ и " Алфа Каприкорниди “. И двата потока имат максимуми на 30 юли. Те се следят най-добре във втората половина на нощите към края на юли и при започване на август, а тогава нощите ще бъдат безлунни. Общата им интензивност е към 30 метеора за час. Подобно на метеорите на " Юнски Боотиди “ те са мудни и ярки, изключително тези на " Алфа Каприкорниди “.
Популярният метеорен поток " Персеиди “ ще бъде деен от към 17 юли до 24 август. Неговият най-много тази година ще бъде на 12 август от към 16 ч. до 19 ч. българско време, т.е. денем за нас. Поради това можем да изберем най-близкото до максимума комфортно време за наблюдаване – една от двете нощи на 11 против 12 или на 12 против 13 август. През първата половина на тези нощи обаче Луната ще бъде над хоризонта и ще основава ярък декор на небето, което кардинално затруднява образните наблюдения.
Две суперлуни изгряват тази есен
На две суперлуни ще се любуваме тази година. Първата ще бъде в последните часове на нощта на 17 против 18 септември, когато от България ще се следи и отчасти лунно затъмнение с дребна фаза. Второто суперлуние ще бъде на 17 октомври, когато лунният перигей ще настъпи в 03:47 ч., а пълнолунието – в 14:26 ч. Предвид тези моменти можем да си изберем да следим явлението или рано сутринта преди разсъмване на 17 октомври, или вечерта на същата дата.
" Ако новолунието или пълнолунието в някой от месеците настъпи покрай момента на лунния перигей, т.е. когато Луната се доближава най-вече до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита, приказваме за явлението суперлуна (или суперлуние) “, изяснява Маркишки. При суперлуние с невъоръжено око не е допустимо да се регистрира разлика във забележимия диаметър на Луната, въпреки постоянно да се твърди таман противоположното. Тогава лунният диаметър е с близо 7% по-голям от случая, когато виждаме нашия натурален сателит на приблизително разстояние от Земята – на 384 400 km. При суперлуние Луната е с бляскавост близо 16% по-висока от междинната, само че защото няма с какво да съпоставим тази нараснала бляскавост, не можем да оценим разликата образно.
Шоу
Метеорният поток " Персеиди “, който ще ни сервира небесен театър през август, се застъпва с " Южни делта Аквариди “ и " Алфа Каприкорниди “, както и с още няколко по-слаби потока. Практически всички те дружно способстват за общата висока метеорна интензивност през безлунните летни нощи, изясни ученият, написа " Телеграф ".
Още в юнските нощи може да се любуваме на звезден дъжд. Така нареченият метеорен поток " Юнски Боотиди “ е към този момент деен, а падащите звезди ще могат да се следят до 2 юли. Неговият най-много ще бъде на 27 юни към 07:45 ч. българско време. Тези феномени могат да се следят от места, отдалечени от нощните светлини на градовете. За задачата са най-подходящи високопланински местности в ясни и безлунни нощи. Предвид че за нашите географски дължини максимумът се пада сутринта след изгрева на слънцето, най-близкото до него комфортно време за наблюдаване ще бъде в последните часове на нощта 26 против 27 юни. Тогава съзвездието Воловар, в което се намира т. нар. радиант на потока, ще клони към залез над северозападния небосвод. Сутринта на 27 юни Слънцето ще изгрее в 05:51 ч. за региона на София, тъй че наблюдения ще са вероятни до началото на утринния сумрак, т.е. до към 04:30 ч. Тази година обаче по време на максимума на " Боотиди “ Луната ще бъде в съзвездието Водолей, във фаза 2 дни преди последна четвърт, което ще затруднява наблюденията.
Бавни
Потокът е забавен с бавните си ярки жълто-оранжеви метеори. Активността на " Боотиди “ по време на максимума варира в необятни граници през разнообразни години – от единствено няколко до над 100 метеора за час. Но даже и при ниска интензивност неговите ярки и мудни метеори, навлизащи в земната атмосфера със скорост 18 km/s, могат да се фотографират доста по-успешно от бързите метеори на множеството други потоци през годината. " Юнски Боотиди “ се пораждат от метеорни роеве, отделящи се в галактическото пространство от кометата 7P/Pons-Winnecke, която има орбитален интервал 6.4 години
По-късно през лятото ще могат да се следят още няколко по-атрактивни метеорни потока, да вземем за пример " Южни делта Аквариди “ и " Алфа Каприкорниди “. И двата потока имат максимуми на 30 юли. Те се следят най-добре във втората половина на нощите към края на юли и при започване на август, а тогава нощите ще бъдат безлунни. Общата им интензивност е към 30 метеора за час. Подобно на метеорите на " Юнски Боотиди “ те са мудни и ярки, изключително тези на " Алфа Каприкорниди “.
Популярният метеорен поток " Персеиди “ ще бъде деен от към 17 юли до 24 август. Неговият най-много тази година ще бъде на 12 август от към 16 ч. до 19 ч. българско време, т.е. денем за нас. Поради това можем да изберем най-близкото до максимума комфортно време за наблюдаване – една от двете нощи на 11 против 12 или на 12 против 13 август. През първата половина на тези нощи обаче Луната ще бъде над хоризонта и ще основава ярък декор на небето, което кардинално затруднява образните наблюдения.
Две суперлуни изгряват тази есен
На две суперлуни ще се любуваме тази година. Първата ще бъде в последните часове на нощта на 17 против 18 септември, когато от България ще се следи и отчасти лунно затъмнение с дребна фаза. Второто суперлуние ще бъде на 17 октомври, когато лунният перигей ще настъпи в 03:47 ч., а пълнолунието – в 14:26 ч. Предвид тези моменти можем да си изберем да следим явлението или рано сутринта преди разсъмване на 17 октомври, или вечерта на същата дата.
" Ако новолунието или пълнолунието в някой от месеците настъпи покрай момента на лунния перигей, т.е. когато Луната се доближава най-вече до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита, приказваме за явлението суперлуна (или суперлуние) “, изяснява Маркишки. При суперлуние с невъоръжено око не е допустимо да се регистрира разлика във забележимия диаметър на Луната, въпреки постоянно да се твърди таман противоположното. Тогава лунният диаметър е с близо 7% по-голям от случая, когато виждаме нашия натурален сателит на приблизително разстояние от Земята – на 384 400 km. При суперлуние Луната е с бляскавост близо 16% по-висока от междинната, само че защото няма с какво да съпоставим тази нараснала бляскавост, не можем да оценим разликата образно.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ