Карта на дигиталните портфейли в България
В момента в България има избор измежду към 20 цифрови портфейла, като някои от тях са създадени особено за страната, а други са част от непознати компании, които са отворени за активност и от тук. От позиция на зареждането им портфейлите биват такива, които цифровизират към този момент издадени от други карти, като Гугъл Pay, да вземем за пример, както и някои банкови приложения. При тях не е нужно непрекъснато да следите дали има пари в приложението, има толкоз, колкото в картата, и заплащането се отразява непосредствено в банковата сметка.
Другите електронни портфейли изискват авансово зареждане с избрана сума и след изчерпването й би трябвало ново зареждане от банкова карта или превод. Тези приложения стават по-популярни, защото действително всеки може да стане техен консуматор без ограничаване от телефон (все отново да е по-нов), банка и вид оператор.
Минималното условие за основаване на цифров портфейл e смарт телефон с избрана минимална версия на Android или iOS, а с цел да се употребява безконтактно заплащане или изтегляне от банкомат, той да има и функционалността за съгласуваност near field communication (NFC). Разбира се, би трябвало да има и конфигурирано приложение. От тук към този момент идват и разликите при другите снабдители на тази услуга.
По браншове портфейлите може да се разделят на такива създадени и предлагани от финтех компании, банковите, телекомите и тези на огромните софтуерни колоси, които не оферират тъкмо портфейл, а инфраструктура за заплащане посредством цифровизация на платежни карти.
Финтех цифрови портфейли - тук са някои от пионерите в тази област. Финансово софтуерните стартъпи, които през последните години донесоха революцията в заплащанията, паричните прехвърляния, само че и направиха ръководството на финансите по-забавно. В тази група са компании като Revolut, Wise (преди Transferwise), Phyre, Vivid и други. Една от първичните им хрумвания беше да отстраняват високите такси по банковите преводи, изключително в непозната валута, като заложиха и на скоростта на прехвърлянията. Постепенно в цифровите портфейли започнаха да се появяват нови и нови функционалности. Пример за това е Revolut (тя с известна конвенционалност е тук, тъй като от 2018 година има банков лиценз и към този момент в България оперира посредством него), която предлага и вложения в криптовалути и скъпи бумаги, спестовни проекти, застраховки и всевъзможни други екстри. Phyre и някои негови сътрудници пък оферират към този момент и бързи заеми, парите от които постъпват и се харчат в портфейла.
Иначе нормално те би трябвало да се зареждат авансово със средства или с регулярни преводи от различен източник - да вземем за пример другар, който има регистрация в същото приложение. При основаване на портфейл в тези финтех компании всеки получава личен IBAN и виртуална карта, които са безвъзмездни. Физическите карти при множеството снабдители са платени. А от нея няма и непосредствена потребност, въпреки всичко нали ще се заплаща с телефон. Дигиталните портфейли на финтех фирмите са безвъзмездни за базовите им услуги - поддръжка, превод сред потребителите, зареждане, като за някои това е лимитирано до избран интервал или сума. Имат и платени абонаменти, които са за по-активните консуматори и всеки би трябвало да си направи сметка кой проект е по-изгоден за него. Известен минус на множеството от тези портфейли е, че не разрешават заплащания към бюджета и зареждане на каса.
Другите електронни портфейли изискват авансово зареждане с избрана сума и след изчерпването й би трябвало ново зареждане от банкова карта или превод. Тези приложения стават по-популярни, защото действително всеки може да стане техен консуматор без ограничаване от телефон (все отново да е по-нов), банка и вид оператор.
Минималното условие за основаване на цифров портфейл e смарт телефон с избрана минимална версия на Android или iOS, а с цел да се употребява безконтактно заплащане или изтегляне от банкомат, той да има и функционалността за съгласуваност near field communication (NFC). Разбира се, би трябвало да има и конфигурирано приложение. От тук към този момент идват и разликите при другите снабдители на тази услуга.
По браншове портфейлите може да се разделят на такива създадени и предлагани от финтех компании, банковите, телекомите и тези на огромните софтуерни колоси, които не оферират тъкмо портфейл, а инфраструктура за заплащане посредством цифровизация на платежни карти.
Финтех цифрови портфейли - тук са някои от пионерите в тази област. Финансово софтуерните стартъпи, които през последните години донесоха революцията в заплащанията, паричните прехвърляния, само че и направиха ръководството на финансите по-забавно. В тази група са компании като Revolut, Wise (преди Transferwise), Phyre, Vivid и други. Една от първичните им хрумвания беше да отстраняват високите такси по банковите преводи, изключително в непозната валута, като заложиха и на скоростта на прехвърлянията. Постепенно в цифровите портфейли започнаха да се появяват нови и нови функционалности. Пример за това е Revolut (тя с известна конвенционалност е тук, тъй като от 2018 година има банков лиценз и към този момент в България оперира посредством него), която предлага и вложения в криптовалути и скъпи бумаги, спестовни проекти, застраховки и всевъзможни други екстри. Phyre и някои негови сътрудници пък оферират към този момент и бързи заеми, парите от които постъпват и се харчат в портфейла.
Иначе нормално те би трябвало да се зареждат авансово със средства или с регулярни преводи от различен източник - да вземем за пример другар, който има регистрация в същото приложение. При основаване на портфейл в тези финтех компании всеки получава личен IBAN и виртуална карта, които са безвъзмездни. Физическите карти при множеството снабдители са платени. А от нея няма и непосредствена потребност, въпреки всичко нали ще се заплаща с телефон. Дигиталните портфейли на финтех фирмите са безвъзмездни за базовите им услуги - поддръжка, превод сред потребителите, зареждане, като за някои това е лимитирано до избран интервал или сума. Имат и платени абонаменти, които са за по-активните консуматори и всеки би трябвало да си направи сметка кой проект е по-изгоден за него. Известен минус на множеството от тези портфейли е, че не разрешават заплащания към бюджета и зареждане на каса.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ