Може ли да бъде разбит дуополът на Visa и Mastercard
" Това наподобява на Вегас ", споделя Мат Мур, притежателят на дребен магазин за колела в Джорджтаун, квартал във Вашингтон. " Знаете, че ще бъдете излъгани, единственият въпрос е по какъв начин да бъдете излъгани минимум. " Системата за обмяна - при която банките и фирмите за кредитни карти таксуват търговците за признатите заплащания - е ненавиждана от доста продавачи. Според лобистката група National Retail Federation търговците заплащат към 138 милиарда $ под формата на такси всяка година, вторият им максимален разход след заплатите. И до момента в който клиентите на господин Мур са по-малко склонни да изпитват мощни усеща към системата, защото в множеството случаи не са осведомени с нея, те също са наранени от по-високите цени на етикетите.
В Америка се ползват най-високите обменни такси от всички огромни стопански системи - разноските са в пъти по-високи, в сравнение с в Европа или Китай. Това до-голяма степен е от изгода за две компании: Visa и Mastercard, които реализират над три четвърти от транзакциите с кредитни карти в страната. Това ги е направило две от най-печелившите компании в света, с чисти маржове за предходната година надлежно 51% и 46%. Класирайте всяка компания (с изключение на фондовете за вложения в недвижими парцели REITS) в показателя S&P 500 по междинния марж на чистата облага за предходна година, за последните пет години и за последните 10 години и единствено четири от тях ще се появят в топ 20 всякога. Две от тях са финансово-информационни компании - Intercontinental Exchange и CME Group. Другите са Mastercard и Visa.
На пръв взор тяхната позиция наподобява неуязвима. През последните години към този момент доминантните компании бяха подкрепят от растежа на онлайн търговията, провокиран от ковид-19. Американските консуматори са употребявали кредитни или дебитни карти за 46% от транзакциите си през 2016 г.; до 2021 година този дял е достигнал 57%. Преходът от парите в брой е " забележителен и дългогодишен попътен вятър ", споделя Крейг Восбург от Mastercard. Въпреки това са надвиснали две закани. Първата идва от Вашингтон, където законодателите се надяват да разрушат хватката на дуото върху заплащанията. Втората е виртуална. Плащанията в Бразилия, Китай и Индонезия са се трансформирали посредством евтините и комфортни разновидности, предлагани от приложения на софтуерни колоси като Mercado Group, Ant Group, Tencent и Grab. След дълго очакване наподобява, че новите участници могат да раздрусат американския пазар.
Това би било добра вест за потребителите и търговците. Повечето от приходите на Visa и Mastercard в последна сметка се дължат на таксите, които се начисляват, когато клиентът употребява кредитна или дебитна карта, с цел да направи покупка. Европейски Съюз е лимитирал тези такси за кредитните карти до 0.3% от цената на транзакцията; заради мощната конкуренция в Китай WeChat и Alipay събират такси от едвам 0.1%. В Америка дебитните карти са контролирани от " Поправката Дърбин ", която дава на Федералния запас пълномощието да наложи ограничаване. Но таксите за кредитни карти не са контролирани и са по-сериозни, като нормално са 2% от транзакцията и могат да доближат до 3.5% при някои карти с премиум заплащане.
Реклама
Тези такси се дефинират от Visa и Mastercard, само че се събират от банките, който получават дял от тях и го употребяват да финансират бонуси като застраховки и въздушни благи, които употребяват, с цел да притеглят клиенти. За правото да употребяват услугите на картовите мрежи банките заплащат големи такси. В резултат на това клиентите просто си заплащат за бонусите, като значително се намират в незнание. Според отчет на Джоана Ставинс и нейни сътрудници от Федералния запас в Бостън, оповестен предходната година, търговците на дребно покачват цените на касите с 1.4%, като трансферират обменните разноски върху семействата.
Бедните американци са в най-тежко състояние. Високите такси са включени в цената на стоките, като цените нормално са едни и същи, без значение дали плащате с карта или в брой, както бедните хора по-често заплащат. " Начинът, по който би трябвало да се мисли за това, е, че в случай че не получавате точките си, всъщност финансирате всички останали ", споделя Брайън Кели, по-известен като the points guy, който е основал цялостен бизнес от поощряване на хората да употребяват оптимално наличните бонуси.
Домакинствата с годишен приход от под 24 хиляди $ (грубо една четвърт от общия брой) нормално не получават никакви чисти хонорари, защото всичките хонорари, които получават, се изравняват напълно с таксите. Домакинствата, които изкарват над 135 хиляди $ годишно, си възвръщат под формата на точки или бонуси към 0.6 процентни пункта от обменните такси, които заплащат.
Тези такси финансират някои придобивки, не на последно място отбраната на потребителите, която се обезпечава от регулаторни органи или законодатели на други места. В Европа да вземем за пример законодателството подсигурява, че клиентите могат да връщат артикули, изключително дефектни, или че авиолиниите ще обезщетяват отсрочените пасажери. В Америка картовите мрежи са запълнили празнината. Те оферират на потребителите опцията за " назад начисление " - анулация на утвърждението им за уредена транзакция - в случай че нещо не е доставено съгласно описанието. Картовите мрежи също по този начин употребяват таксите, с цел да поддържат платежните системи сигурни и свободни от измами. Накратко, американците разчитат повече на капитализма и конкуренцията за отбрана на потребителите, в сравнение с законодателството и регулациите.
Реклама
" Със сигурност не бих премахнала кредитните карти, тъй като те работят отлично, комфортни са и хората ги обичат ", споделя госпожа Ставинс. Вместо това тя би желала разноските да бъдат трансферирани: " Ако стигнете до касата и желаете да употребявате кредитна карта, ще платите 103 $ за стока за 100 $. " По този метод потребителите ще заплащат за бонусите, само че единствено в случай че в действителност ги ценят. Подобно решение до неотдавна беше невероятно: в споразуменията си с търговците картовите мрежи категорично забраняваха прибавянето на сходни надценки. Но групов иск, който за първи път беше организиран през 2013 година, принуди Visa и Mastercard да разрешат на търговците да поставят надценка. Последвалите правосъдни каузи анулираха законите, който ги не разрешават. Въпреки това начисляването на надценки още е извънредно мъчно.
" Когато беседваме с търговци, доста от тях даже не знаят дали става въпрос за елементарна карта или карта с заплащане, тъй че не знаят какви са разноските им за обработка, до момента в който не получат месечната си сметка, в която всички разноски са събрани дружно ", споделя госпожа Ставинс. Би било софтуерен призрачен сън да се вкара система, която да регистрира всички разнообразни обменни такси. Това би било и неприятно за клиентите, които не са привикнали с тази концепция. Обикновено бизнесите, които постановат надценки, са да вземем за пример бензиностанции или държавни институции, където потребителите мъчно могат да заменят.
Това може да изясни за какво законодателите се насочват към кредитните карти. На 28 юли Ричард Дърбин, същият сенатор от демократите, който контролира обменните такси за дебитните карти преди десетилетие, показа Закон за конкуренцията при кредитните карти. Той не предлага да се вкара таван на таксите, както е при дебитните карти, защото разноските за кредитни карти са по-разнообразни, в сравнение с за дебитни карти, което затруднява намирането на подобаващия размер.
Вместо това законът ще се опита да насърчи конкуренцията, като раздра връзките сред картовите мрежи и банките. В момента когато една банка издаде кредитна карта, всяка транзакция с нея се обработва от избраната от нея картова мрежа, което значи, че на банката се подсигурява обменната такса, избрана от мрежата. Ако новото предложение влезе в действие, то ще принуди банките да оферират на търговците избор от най-малко две разнообразни картови мрежи. Най-важното е, че тези избори не могат да бъдат двете най-големи - най-малко една по-малка мрежа би трябвало да бъде препоръчана. Тези мрежи могат да се конкурират за бизнес посредством предложение на по-ниски обменни такси, като се допуска, че търговците ще се възползват от офертата.
В Америка се ползват най-високите обменни такси от всички огромни стопански системи - разноските са в пъти по-високи, в сравнение с в Европа или Китай. Това до-голяма степен е от изгода за две компании: Visa и Mastercard, които реализират над три четвърти от транзакциите с кредитни карти в страната. Това ги е направило две от най-печелившите компании в света, с чисти маржове за предходната година надлежно 51% и 46%. Класирайте всяка компания (с изключение на фондовете за вложения в недвижими парцели REITS) в показателя S&P 500 по междинния марж на чистата облага за предходна година, за последните пет години и за последните 10 години и единствено четири от тях ще се появят в топ 20 всякога. Две от тях са финансово-информационни компании - Intercontinental Exchange и CME Group. Другите са Mastercard и Visa.
На пръв взор тяхната позиция наподобява неуязвима. През последните години към този момент доминантните компании бяха подкрепят от растежа на онлайн търговията, провокиран от ковид-19. Американските консуматори са употребявали кредитни или дебитни карти за 46% от транзакциите си през 2016 г.; до 2021 година този дял е достигнал 57%. Преходът от парите в брой е " забележителен и дългогодишен попътен вятър ", споделя Крейг Восбург от Mastercard. Въпреки това са надвиснали две закани. Първата идва от Вашингтон, където законодателите се надяват да разрушат хватката на дуото върху заплащанията. Втората е виртуална. Плащанията в Бразилия, Китай и Индонезия са се трансформирали посредством евтините и комфортни разновидности, предлагани от приложения на софтуерни колоси като Mercado Group, Ant Group, Tencent и Grab. След дълго очакване наподобява, че новите участници могат да раздрусат американския пазар.
Това би било добра вест за потребителите и търговците. Повечето от приходите на Visa и Mastercard в последна сметка се дължат на таксите, които се начисляват, когато клиентът употребява кредитна или дебитна карта, с цел да направи покупка. Европейски Съюз е лимитирал тези такси за кредитните карти до 0.3% от цената на транзакцията; заради мощната конкуренция в Китай WeChat и Alipay събират такси от едвам 0.1%. В Америка дебитните карти са контролирани от " Поправката Дърбин ", която дава на Федералния запас пълномощието да наложи ограничаване. Но таксите за кредитни карти не са контролирани и са по-сериозни, като нормално са 2% от транзакцията и могат да доближат до 3.5% при някои карти с премиум заплащане.
Реклама
Тези такси се дефинират от Visa и Mastercard, само че се събират от банките, който получават дял от тях и го употребяват да финансират бонуси като застраховки и въздушни благи, които употребяват, с цел да притеглят клиенти. За правото да употребяват услугите на картовите мрежи банките заплащат големи такси. В резултат на това клиентите просто си заплащат за бонусите, като значително се намират в незнание. Според отчет на Джоана Ставинс и нейни сътрудници от Федералния запас в Бостън, оповестен предходната година, търговците на дребно покачват цените на касите с 1.4%, като трансферират обменните разноски върху семействата.
Бедните американци са в най-тежко състояние. Високите такси са включени в цената на стоките, като цените нормално са едни и същи, без значение дали плащате с карта или в брой, както бедните хора по-често заплащат. " Начинът, по който би трябвало да се мисли за това, е, че в случай че не получавате точките си, всъщност финансирате всички останали ", споделя Брайън Кели, по-известен като the points guy, който е основал цялостен бизнес от поощряване на хората да употребяват оптимално наличните бонуси.
Домакинствата с годишен приход от под 24 хиляди $ (грубо една четвърт от общия брой) нормално не получават никакви чисти хонорари, защото всичките хонорари, които получават, се изравняват напълно с таксите. Домакинствата, които изкарват над 135 хиляди $ годишно, си възвръщат под формата на точки или бонуси към 0.6 процентни пункта от обменните такси, които заплащат.
Тези такси финансират някои придобивки, не на последно място отбраната на потребителите, която се обезпечава от регулаторни органи или законодатели на други места. В Европа да вземем за пример законодателството подсигурява, че клиентите могат да връщат артикули, изключително дефектни, или че авиолиниите ще обезщетяват отсрочените пасажери. В Америка картовите мрежи са запълнили празнината. Те оферират на потребителите опцията за " назад начисление " - анулация на утвърждението им за уредена транзакция - в случай че нещо не е доставено съгласно описанието. Картовите мрежи също по този начин употребяват таксите, с цел да поддържат платежните системи сигурни и свободни от измами. Накратко, американците разчитат повече на капитализма и конкуренцията за отбрана на потребителите, в сравнение с законодателството и регулациите.
Реклама
" Със сигурност не бих премахнала кредитните карти, тъй като те работят отлично, комфортни са и хората ги обичат ", споделя госпожа Ставинс. Вместо това тя би желала разноските да бъдат трансферирани: " Ако стигнете до касата и желаете да употребявате кредитна карта, ще платите 103 $ за стока за 100 $. " По този метод потребителите ще заплащат за бонусите, само че единствено в случай че в действителност ги ценят. Подобно решение до неотдавна беше невероятно: в споразуменията си с търговците картовите мрежи категорично забраняваха прибавянето на сходни надценки. Но групов иск, който за първи път беше организиран през 2013 година, принуди Visa и Mastercard да разрешат на търговците да поставят надценка. Последвалите правосъдни каузи анулираха законите, който ги не разрешават. Въпреки това начисляването на надценки още е извънредно мъчно.
" Когато беседваме с търговци, доста от тях даже не знаят дали става въпрос за елементарна карта или карта с заплащане, тъй че не знаят какви са разноските им за обработка, до момента в който не получат месечната си сметка, в която всички разноски са събрани дружно ", споделя госпожа Ставинс. Би било софтуерен призрачен сън да се вкара система, която да регистрира всички разнообразни обменни такси. Това би било и неприятно за клиентите, които не са привикнали с тази концепция. Обикновено бизнесите, които постановат надценки, са да вземем за пример бензиностанции или държавни институции, където потребителите мъчно могат да заменят.
Това може да изясни за какво законодателите се насочват към кредитните карти. На 28 юли Ричард Дърбин, същият сенатор от демократите, който контролира обменните такси за дебитните карти преди десетилетие, показа Закон за конкуренцията при кредитните карти. Той не предлага да се вкара таван на таксите, както е при дебитните карти, защото разноските за кредитни карти са по-разнообразни, в сравнение с за дебитни карти, което затруднява намирането на подобаващия размер.
Вместо това законът ще се опита да насърчи конкуренцията, като раздра връзките сред картовите мрежи и банките. В момента когато една банка издаде кредитна карта, всяка транзакция с нея се обработва от избраната от нея картова мрежа, което значи, че на банката се подсигурява обменната такса, избрана от мрежата. Ако новото предложение влезе в действие, то ще принуди банките да оферират на търговците избор от най-малко две разнообразни картови мрежи. Най-важното е, че тези избори не могат да бъдат двете най-големи - най-малко една по-малка мрежа би трябвало да бъде препоръчана. Тези мрежи могат да се конкурират за бизнес посредством предложение на по-ниски обменни такси, като се допуска, че търговците ще се възползват от офертата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ