Не оправдах надеждите на нашите и се озовах сама, с дете на ръце и без покрив над главата си
В момента не е най-хубавият интервал от живота ми. Предположих, че когато майка ми и татко ми схванат по какъв начин се е родил синът ми, те явно няма да бъдат щастливи.
Но не чаках толкоз остра реакция от тяхна страна, тъй като те изцяло ме изоставиха.
Преди няколко години отидох в различен град в търсене на работа. Приятелка ми откри страхотна работа и взех решение да отида с нея. Исках да видя малко от живота и да стана по-зряла и виновна към.
Наехме жилище дружно. Приятелката ми беше на много сериозна позиция, тъй че на процедура в никакъв случай не се появяваше вкъщи.
Аз започнах работа като секретарка. Много ми хареса тази позиция. Графикът беше постоянен и имах доста време за персонален живот, а и ми беше елементарно да извършвам отговорностите на тази работа.
Започнах да изучавам непознат език, посещавах специфични курсове и там се срещнах с млад и доста обаятелен мъж. Говореше доста забавно за пътуванията си. Беше цялостен с сила и възторг, ясно знаеше какво желае от живота и вървеше към задачите си.
Скоро се опознахме и започнахме да живеем дружно. Тогава бях на седмото небе. Но в един миг целият ми свят се срина.
Тестът ми сподели, че съм бременна, споделих на обичания си тази добра вест и в отговор той ми разкри всичко за себе си, тази информация ме шокира. Оказа се, че той има семейство и не желае да трансформира нищо, не счита да напусне жена си поради мен.
Мисля, че ще ви е забавно да разберете за какво бях толкоз сляпа, че не забелязах, че моят човек си има жена?Да, тъй като тази жена непрекъснато живееше в чужбина по работа и се връщаше вкъщи в доста редки случаи.
Съпругът й живееше с мен през цялото това време и тя даже не го подозираше. Не съм се питала дали да запазя бебето или да направя аборт.
Реших всичко за себе си – това е моето дете и аз щях да го родя. Дори в случай че татко му не искаше да го признае и да взе участие в развъждането му, при никакви условия нямаше да се откажа от детето си.
Посветих целия интервал от време преди раждането, с цел да печеля колкото се може повече пари, тъй като доста добре разбирах, че аз и детето ми ще би трябвало да живеем с някакви средства по време на отпуска ми по майчинство.
Приятелката ми се притече на помощ и ме остави да продължа да пребивавам при нея. Така че продължихме да наемаме жилището дружно.
Родих мощно момче. Отначало се занимавах напълно с развъждането му. Но не можех да кажа на майка ми и татко ми, че синът ми няма татко. И те нямаха визия за това през цялото това време.
Но не устоях и взех решение да им призная всичко. И няма да повярвате, те ме изгониха и не желаеха повече да поддържат връзка с мен. Обвиниха ме във всичко, споделиха, че съм опозорила фамилията им и ми не разрешиха да ги навестявам.
Изгониха ме от родния ми дом, оказа помощ ми единствено брат ми, който ме остави да пребивавам при него. Днес той доста ме поддържа и ми оказва помощ по доста способи.
Но неотдавна научих от него, че родителите ми са ми съществено ядосани и към този момент са зачеркнали името ми от наследството си. Преди по-малко от година си мислех, че нещата не могат да станат по-лоши, само че в този момент разбирам, че доста съм бъркала.
И какво да върша в този момент? Отлично разбирам, че не съм направила най-хубавото нещо в живота си като пребивавам с женен мъж и имам дете от него, само че по какъв начин да пребивавам по-късно? Как да се оправя с живота си?
