Всички пътища водят към морето. Една вдъхновяваща притча!
В доста оскъдно село се родило момче. Прекарвало дните си безсмислено, механично и монотонно... Точно като останалите поданици на това умиращо село без концепция какво да прави със личния си живот. През една прелестна нощ то сънувало морето.
Никой от съселяните му в никакъв случай не бил виждал морето, тъй че никой не можел да му удостовери, че такава безкрайна вода в действителност съществува някъде по света. Когато младежът оповестил, че ще тръгне да търси морето от съня си, всички завъртяха пръста на слепоочието си и го нарекоха вманиачен. Но той все пак тръгнал на път и дълго се лутал, до момента в който се озовал пътя с кръстовище.
Избрал пътя, който водел напряко и няколко дни по-късно стигнал до село, чиито поданици водели спокоен, проспериращ живот. Когато младежът им споделил, че се скита, мечтаейки да откри морето, те почнали да го убеждават, че си губи времето и че ще е по-добре да остане в тяхното село, с цел да живее щастливо като всички останали.
Няколко години младежът живеел в обилие и успокоение. Но една нощ той още веднъж сънувал морето и си спомнил несбъднатата си фантазия. Младежът решил да напусне селото и още веднъж тръгнал на път. След като се сбогувал с всички, той се върнал на разклона и този път тръгнал в друга посока.
Вървял дълго, до момента в който стигнал до огромен град. Възхитил се на шума и разнообразието му и решил да остане там. Учил, работил, забавлявал се и най-после изцяло не запомнил за задачата на пътуването си. Въпреки това, няколко години по-късно той още веднъж видял морето насън и си помислил, че в случай че не извърши фантазията на младостта си, ще пропилее живота си.
Ето за какво младият мъж още веднъж се върнал на разклона и избрал третия път, който го отвел в гората. На една полянка мъжът зърнал дребна барака, а до колбата имало не доста млада, само че красива жена, която простирала изпрани облекла. Тя го поканила да остане при нея, защото брачният партньор й отишъл на война и не се върнал. Мъжът се съгласил.
Дълги години те живели щастливо, отгледали децата си. Но един ден нашият воин, който към този момент бил стар, още веднъж е посетен посетен от фантазия си за морето. И той оставил всичко, с което бил обвързван дълги години, върнал се на разклона и тръгнал по последния, чужд до момента за него път - доста стръмен и каменист.
Вървял доста мъчно и почнал да се опасява, че скоро ще бъде изцяло отпаднал. В подножието на огромната планина, старецът решил въпреки всичко да я изкачи с вярата най-малко от разстояние да види морето от сънищата си. Няколко часа по-късно, с съвсем изчерпани сили, той стигнал до върха на планината. Пред него се простирали безкрайни простори. Старецът видял кръстовището на пътя и селото, в което жителите живеели в благополучие, видял и огромния град, и хижата на дамата, с която беше прекарал доста щастливи години.
А в далечината на хоризонта видял синьото безпределно море!
Преди измъченото му сърце да спре, трогнатият дъртак през сълзи на страдание също по този начин забелязал, че всички пътища, по които е вървял, са водели към морето, само че той не е минал нито един от тях до края.
Никой от съселяните му в никакъв случай не бил виждал морето, тъй че никой не можел да му удостовери, че такава безкрайна вода в действителност съществува някъде по света. Когато младежът оповестил, че ще тръгне да търси морето от съня си, всички завъртяха пръста на слепоочието си и го нарекоха вманиачен. Но той все пак тръгнал на път и дълго се лутал, до момента в който се озовал пътя с кръстовище.
Избрал пътя, който водел напряко и няколко дни по-късно стигнал до село, чиито поданици водели спокоен, проспериращ живот. Когато младежът им споделил, че се скита, мечтаейки да откри морето, те почнали да го убеждават, че си губи времето и че ще е по-добре да остане в тяхното село, с цел да живее щастливо като всички останали.
Няколко години младежът живеел в обилие и успокоение. Но една нощ той още веднъж сънувал морето и си спомнил несбъднатата си фантазия. Младежът решил да напусне селото и още веднъж тръгнал на път. След като се сбогувал с всички, той се върнал на разклона и този път тръгнал в друга посока.
Вървял дълго, до момента в който стигнал до огромен град. Възхитил се на шума и разнообразието му и решил да остане там. Учил, работил, забавлявал се и най-после изцяло не запомнил за задачата на пътуването си. Въпреки това, няколко години по-късно той още веднъж видял морето насън и си помислил, че в случай че не извърши фантазията на младостта си, ще пропилее живота си.
Ето за какво младият мъж още веднъж се върнал на разклона и избрал третия път, който го отвел в гората. На една полянка мъжът зърнал дребна барака, а до колбата имало не доста млада, само че красива жена, която простирала изпрани облекла. Тя го поканила да остане при нея, защото брачният партньор й отишъл на война и не се върнал. Мъжът се съгласил.
Дълги години те живели щастливо, отгледали децата си. Но един ден нашият воин, който към този момент бил стар, още веднъж е посетен посетен от фантазия си за морето. И той оставил всичко, с което бил обвързван дълги години, върнал се на разклона и тръгнал по последния, чужд до момента за него път - доста стръмен и каменист.
Вървял доста мъчно и почнал да се опасява, че скоро ще бъде изцяло отпаднал. В подножието на огромната планина, старецът решил въпреки всичко да я изкачи с вярата най-малко от разстояние да види морето от сънищата си. Няколко часа по-късно, с съвсем изчерпани сили, той стигнал до върха на планината. Пред него се простирали безкрайни простори. Старецът видял кръстовището на пътя и селото, в което жителите живеели в благополучие, видял и огромния град, и хижата на дамата, с която беше прекарал доста щастливи години.
А в далечината на хоризонта видял синьото безпределно море!
Преди измъченото му сърце да спре, трогнатият дъртак през сълзи на страдание също по този начин забелязал, че всички пътища, по които е вървял, са водели към морето, само че той не е минал нито един от тях до края.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ