Георги Мишев: Всички ние сме сбор от сюжети
В „ Мир на кумирите ни “ – своеобразното продължение на „ Мир на праха ни “, Георги Мишев все по този начин връща публиката към незабравими събития и персони най-много от литературната и политическата история на България през предишното столетие. Авторът на „ Осъмски разкази “, „ Адамити “, „ Добре облечени мъже “, „ Дунав мост “, „ Патриархат “, „ Матриархат “, „ Дами канят “, разкрива с богатства усмивка или с остра подигравка случки, свързани с Радой Ралин, Блага Димитрова, Валери Петров, Георги Джагаров, Николай Хайтов, Стефан Продев, Георги Георгиев-Гец, Тодор Живков, Желю Желев... Сценаристът на „ Преброяване на дивите зайци “, „ Вилна зона “, „ Самодивско хоро “, „ Момчето си отива “, „ Селянинът с колелото “ споделя, че животът ни тече в мечти по обикновено човешко общество без кумири.
„ Вожд на площада ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите естествени опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме „ от всичко по малко “. Вместо съвременна страна, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под непознати висини. Страната е голяма канцелария за чиновническата класа. Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: От същото! От същото! От всичко! И по доста... Ако може “, написа Георги Мишев и прибавя: „ Всички ние сме общ брой от доста сюжети “. „ В „ Мир на страха ни “ бях обхванал по-общи събития от 60-те години на предишния век до момента. Но желаех да се спра на някои съответни моменти, усещах, че е належащо по-подробно вглеждане в детайлите, и по този начин се стигна до „ Мир на кумирите ни “ / “Хермес “/. В първата книга не бях засегнал възродителния развой, съумях да го направя в своеобразното продължение. Писах и за Прехода. Но и двете книги са по-скоро сборници със мемоари, а спомените постоянно се появяват без избрана поредност. Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-хубаво “, разяснява фамозният публицист.
„ Вожд на площада ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите естествени опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме „ от всичко по малко “. Вместо съвременна страна, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под непознати висини. Страната е голяма канцелария за чиновническата класа. Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: От същото! От същото! От всичко! И по доста... Ако може “, написа Георги Мишев и прибавя: „ Всички ние сме общ брой от доста сюжети “. „ В „ Мир на страха ни “ бях обхванал по-общи събития от 60-те години на предишния век до момента. Но желаех да се спра на някои съответни моменти, усещах, че е належащо по-подробно вглеждане в детайлите, и по този начин се стигна до „ Мир на кумирите ни “ / “Хермес “/. В първата книга не бях засегнал възродителния развой, съумях да го направя в своеобразното продължение. Писах и за Прехода. Но и двете книги са по-скоро сборници със мемоари, а спомените постоянно се появяват без избрана поредност. Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-хубаво “, разяснява фамозният публицист.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ