Лечение от любов
В предишното народът ни вярвал, че нещастната обич е болест и може да бъде сполучливо лекувана. За това се употребявали тъй наречените разделни билки - тинтява, вратига, делянка, чернотрън, пелин и тъжец, които се берат и подготвят точно на Еньовден. Само една глътка от лечебната запарка била способна да върне на изоставената мома насладата от живота и да я накара вечно да не помни погрешния си обичан.
За страдание актуалната медицина не е по този начин сантиментално настроена и за същата диагноза през днешния ден няма да получим нито рецепта, нито болничен. Не стига, че се гърчим в мъка на наранените си усеща, само че на всичкото от горната страна би трябвало да вървим на работа, да си плащаме наема (кредита), да претърпяваме някак, даже сега това да ни наподобява изцяло безсмислено.
И по този начин, единственият вид е да преминем на самолечение, само че тук се сблъскваме с първата компликация – вярната диагноза. От какво тъкмо страдаме – това е въпрос, който мъчно можем да изясним, тъй като вилнеещите страсти ни пречат обективно да погледнем на личната си персона. Симптомите са парадоксални – усещаме мъчителна самотност, а сами се изолираме и отхвърляме всяка опция за обществен живот. Вглъбяваме се в себе си тъкмо, когато имаме най-голяма потребност от поддръжката на близки и другари. Защо? Не всеки леко може да опише, по какъв начин е бил съблазнен и зарязан.
Оказва се, страдаме от оскърбление. Струва ни се, че неналичието на обич е удостоверение за нашата малоценност и това наранява гордостта ни. Тази странна логичност най-вероятно е завещание от най-ранното детство. Добрите деца са обичани, а неприятните – не, точно по този начин детето се ориентира в комплицираният свят на възрастните. При такова вътрешно разбиране разривът в връзките става гибелен за нашата самокритика. Ако си послужим с лексиката не на любовта, а на труда – усещаме се неконкурентоспособни.
Важното е да разберем, че любовта не е удостоверение за нашите качества и достолепия. И това, че някой не ни обича, напълно не значи, че сме грозни, глупави или безлични. По всичко проличава, че тези изводи ни наподобяват по-малко мъчителни от очевидния факт, че не сме в положение да направляваме възприятията на другите. Истината е, че със загубата на обич се сблъскват всички – домакини и манекенки, продавачки в кварталния магазин и шефовете на международни корпорации.
Ако нещата във връзката тръгнат по нанадолнището, никакви наши достолепия не биха могли да удържат любовта. Това ни плаши и гневи по едно и също време. Започваме да изпитваме настървение към този, които не желае да ни обича, и даже кроим проекти за възмездие. В нашите мечти, обичаният, които ни отхвърля реципрочност, страда не по-малко от нас самите. Замислете се с какви прилагателни удостоявате (дори единствено мислено) вашия любим, когато се сблъскате с неговата безчувственост и изменничество. Можете ли с чисто сърце да твърдите, че те са демонстрация на обич? Или това на първо място е гласът на уязвеното ви себелюбие.
Всъщност жаждата за отплата бива друга. Ако вашите проекти „ да си го върнете ” касаят персонално ви развиване – да преуспеете в една или друга област, с цел да покажете на неверника, какъв брой доста е сбъркал – това по никакъв начин, но по никакъв начин не е неприятно. Не отлагайте сходно възмездие, а се заемете с него допустимо най-скоро. Енергията от засегнати усеща, направлявана в подобаващата посока, може да твори чудеса. Спомнете си, че по-голямата част великите произведения на изкуството са плод на нещастна обич.
Колкото и тривиално да звучи, нашите премеждия завършват тогава, когато в действителност го желаяме. Но постоянно другият човек от дълго време си е отишъл, а ние продължаваме да държим в мъртва хватка изгубената обич, без да си даваме сметка, че по този метод ние се опитваме да задържим личните си възвишени прекарвания.
Трябва да помислим какво желаем да върнем – в действителност ли тъкмо този мъж, който ни е предизвикал толкоз премеждия. Той ли е лимита на нашите фантазии? Или просто желаеме реванш. В този миг е добре да си напомним думите на Маркес „ Никой не заслужава да лееш сълзи за него, тъй като този, който го заслужава, в никакъв случай няма да те разплаче. ”
За страдание актуалната медицина не е по този начин сантиментално настроена и за същата диагноза през днешния ден няма да получим нито рецепта, нито болничен. Не стига, че се гърчим в мъка на наранените си усеща, само че на всичкото от горната страна би трябвало да вървим на работа, да си плащаме наема (кредита), да претърпяваме някак, даже сега това да ни наподобява изцяло безсмислено.
И по този начин, единственият вид е да преминем на самолечение, само че тук се сблъскваме с първата компликация – вярната диагноза. От какво тъкмо страдаме – това е въпрос, който мъчно можем да изясним, тъй като вилнеещите страсти ни пречат обективно да погледнем на личната си персона. Симптомите са парадоксални – усещаме мъчителна самотност, а сами се изолираме и отхвърляме всяка опция за обществен живот. Вглъбяваме се в себе си тъкмо, когато имаме най-голяма потребност от поддръжката на близки и другари. Защо? Не всеки леко може да опише, по какъв начин е бил съблазнен и зарязан.
Оказва се, страдаме от оскърбление. Струва ни се, че неналичието на обич е удостоверение за нашата малоценност и това наранява гордостта ни. Тази странна логичност най-вероятно е завещание от най-ранното детство. Добрите деца са обичани, а неприятните – не, точно по този начин детето се ориентира в комплицираният свят на възрастните. При такова вътрешно разбиране разривът в връзките става гибелен за нашата самокритика. Ако си послужим с лексиката не на любовта, а на труда – усещаме се неконкурентоспособни.
Важното е да разберем, че любовта не е удостоверение за нашите качества и достолепия. И това, че някой не ни обича, напълно не значи, че сме грозни, глупави или безлични. По всичко проличава, че тези изводи ни наподобяват по-малко мъчителни от очевидния факт, че не сме в положение да направляваме възприятията на другите. Истината е, че със загубата на обич се сблъскват всички – домакини и манекенки, продавачки в кварталния магазин и шефовете на международни корпорации.
Ако нещата във връзката тръгнат по нанадолнището, никакви наши достолепия не биха могли да удържат любовта. Това ни плаши и гневи по едно и също време. Започваме да изпитваме настървение към този, които не желае да ни обича, и даже кроим проекти за възмездие. В нашите мечти, обичаният, които ни отхвърля реципрочност, страда не по-малко от нас самите. Замислете се с какви прилагателни удостоявате (дори единствено мислено) вашия любим, когато се сблъскате с неговата безчувственост и изменничество. Можете ли с чисто сърце да твърдите, че те са демонстрация на обич? Или това на първо място е гласът на уязвеното ви себелюбие.
Всъщност жаждата за отплата бива друга. Ако вашите проекти „ да си го върнете ” касаят персонално ви развиване – да преуспеете в една или друга област, с цел да покажете на неверника, какъв брой доста е сбъркал – това по никакъв начин, но по никакъв начин не е неприятно. Не отлагайте сходно възмездие, а се заемете с него допустимо най-скоро. Енергията от засегнати усеща, направлявана в подобаващата посока, може да твори чудеса. Спомнете си, че по-голямата част великите произведения на изкуството са плод на нещастна обич.
Колкото и тривиално да звучи, нашите премеждия завършват тогава, когато в действителност го желаяме. Но постоянно другият човек от дълго време си е отишъл, а ние продължаваме да държим в мъртва хватка изгубената обич, без да си даваме сметка, че по този метод ние се опитваме да задържим личните си възвишени прекарвания.
Трябва да помислим какво желаем да върнем – в действителност ли тъкмо този мъж, който ни е предизвикал толкоз премеждия. Той ли е лимита на нашите фантазии? Или просто желаеме реванш. В този миг е добре да си напомним думите на Маркес „ Никой не заслужава да лееш сълзи за него, тъй като този, който го заслужава, в никакъв случай няма да те разплаче. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ