Великден в миналото: Боядисване на яйца с билки и обреден хляб
В предишното дамите са боядисвали яйцата за Великден главно благодарение на треви и билки , споделя етнографът Светлозара Колева от Варненския етнографски музей.
По думите ѝ доста усърдие са влагали в подготовката . След измиването им, яйцата са били потопявани в зелева супа (арамея), като задачата на тази процедура е била да хване по-лесно и по-добре боята. Варили са ги в глинени съдове, като са ги слагали в студената вода, а не откакто заври.
Българска телеграфна агенция
Най-разпространено е било за алената багра да се употребяват корени на растението брош, добави Колева. Жените са събирали корените, изсушавали са ги, а с цел да ги употребяват за боядисване, са ги стривали, нарязвали и сварявали.
Всъщност в множеството случаи яйцата са се варили дружно с билките , посочи Колева. По думите ѝ има събрани данни, че нерядко са ги оставяли дълго време във водата, с цел да добие цветът по-голяма плътност.
Червени до червено-кафяви нюанси на яйцата са се получавали благодарение на аления риган , описа още етнографът. Оранжево-червен или портокалов цвят е постиган със смрадлика. Ползвани са листа и клончета от растението, които авансово са се варили няколко дни, а след това в тази вода се поставят и яйцата. Оранжево оцветяване се е постигало и с повече липов цвят. Жълт цвят е „ добиван “ от стеблата и цветовете на кукуряка, светложълт - от цветовете на млечката. Копривата, спанакът и младите орехови листа са „ осигурявали “ на стопанките зелено багрило, а за кафяво са употребили орехови люспи.
Във Варненско не са били познати техники са накичване, както в Ихтиманския и Велинградско-Чепинския край, описа още Колева. По думите ѝ дамите са познавали опциите на восъка, само че са се употребили най-много църковни свещи и рисунъкът е ставал по-дебел , без фини орнаменти. По яйцата са се изписвали главно букви и се е рисувал кръст.
Българска телеграфна агенция
Иначе дамите са употребили за декорация листа от магданоз или други растения с по-дълбоко нарязани листа. Връзвали са ги с конец за яйцето, преди боядисването. Популярната техника е била да се сложат няколко капки олио в боята и яйцето да се потопява в другите цветове, до момента в който се нашари. В района има сведения и за някои по-странни приумици, добави Колева. Например, свареното яйце да се намаже с восък и да се постави в мравуняк, та когато по него вървят насекомите да го „ украсяват “, а след това да бъде пуснато в боята.
Допреди 100 години козунаци по Великден българите на са правели , добави етнографът. На трапезата са се слагали обредни хлябове. Пищно украсени пити са се носели и при вървене на посетители, като боядисаните яйца в тези случаи наложително са били нечетен брой.
Козунакът се появява през 20-30-те години на предишния век и то в огромния град. Според Колева сладкият самун е бил привнесен от хора, живели или учили в Западна Европа. Тогава по-заможните са почнали да употребяват и великденска декорация, най-много зайчета. За града е особено, че дамите много преди празника са накисвали леща в съд с вода и по този начин са имали жива „ трева “ за Великден. В нея са редели украсените яйца.
Българска телеграфна агенция
Като любопитен факт Колева описа още, че в действителност обичайното ядене за Великден е била печената птица – пуйка или кокошка. Агнешко се е ядяло първо за Гергьовден, който до 1968 година се е чествал на 23 април.
По думите ѝ доста усърдие са влагали в подготовката . След измиването им, яйцата са били потопявани в зелева супа (арамея), като задачата на тази процедура е била да хване по-лесно и по-добре боята. Варили са ги в глинени съдове, като са ги слагали в студената вода, а не откакто заври.
Българска телеграфна агенция Най-разпространено е било за алената багра да се употребяват корени на растението брош, добави Колева. Жените са събирали корените, изсушавали са ги, а с цел да ги употребяват за боядисване, са ги стривали, нарязвали и сварявали.
Всъщност в множеството случаи яйцата са се варили дружно с билките , посочи Колева. По думите ѝ има събрани данни, че нерядко са ги оставяли дълго време във водата, с цел да добие цветът по-голяма плътност.
Червени до червено-кафяви нюанси на яйцата са се получавали благодарение на аления риган , описа още етнографът. Оранжево-червен или портокалов цвят е постиган със смрадлика. Ползвани са листа и клончета от растението, които авансово са се варили няколко дни, а след това в тази вода се поставят и яйцата. Оранжево оцветяване се е постигало и с повече липов цвят. Жълт цвят е „ добиван “ от стеблата и цветовете на кукуряка, светложълт - от цветовете на млечката. Копривата, спанакът и младите орехови листа са „ осигурявали “ на стопанките зелено багрило, а за кафяво са употребили орехови люспи.
Във Варненско не са били познати техники са накичване, както в Ихтиманския и Велинградско-Чепинския край, описа още Колева. По думите ѝ дамите са познавали опциите на восъка, само че са се употребили най-много църковни свещи и рисунъкът е ставал по-дебел , без фини орнаменти. По яйцата са се изписвали главно букви и се е рисувал кръст.
Българска телеграфна агенция Иначе дамите са употребили за декорация листа от магданоз или други растения с по-дълбоко нарязани листа. Връзвали са ги с конец за яйцето, преди боядисването. Популярната техника е била да се сложат няколко капки олио в боята и яйцето да се потопява в другите цветове, до момента в който се нашари. В района има сведения и за някои по-странни приумици, добави Колева. Например, свареното яйце да се намаже с восък и да се постави в мравуняк, та когато по него вървят насекомите да го „ украсяват “, а след това да бъде пуснато в боята.
Допреди 100 години козунаци по Великден българите на са правели , добави етнографът. На трапезата са се слагали обредни хлябове. Пищно украсени пити са се носели и при вървене на посетители, като боядисаните яйца в тези случаи наложително са били нечетен брой.
Козунакът се появява през 20-30-те години на предишния век и то в огромния град. Според Колева сладкият самун е бил привнесен от хора, живели или учили в Западна Европа. Тогава по-заможните са почнали да употребяват и великденска декорация, най-много зайчета. За града е особено, че дамите много преди празника са накисвали леща в съд с вода и по този начин са имали жива „ трева “ за Великден. В нея са редели украсените яйца.
Българска телеграфна агенция Като любопитен факт Колева описа още, че в действителност обичайното ядене за Великден е била печената птица – пуйка или кокошка. Агнешко се е ядяло първо за Гергьовден, който до 1968 година се е чествал на 23 април.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ