В Международния ден на ромите ви срещаме с поетесата от

В Международния ден на ромите ви срещаме с поетесата от ромски генезис Сали Ибрахим . Тя борави с лекост с думите, като че ли танцува, като че ли на моменти приказва човек от друго, не толкоз динамично време като днешното. В диалог тя е сърдечна и блага и с ненаситност приказва за поезията, любовта и изборите в живота си.

По персонални документи Сали в действителност е Снежана Иванова, тъй като като дете и тя попада в процеса на всеобщата промяна на имена у нас. И тогава, и в този момент се показва като Сали Ибрахим. Гордее се с името и произхода си – тя е от рода на ерлийските роми. Пише от дребна, има няколко независимо издадени стихосбирки, алманах с приказки и текстове в списания, отдадени на ромската просвета. Нейните стихове са представяни в редица страни като Италия, Франция, Индия. Има интернационалните и български награди за лирика. Днес, на 70 година, ромската поетеса не стопира да се въодушевява от живота.

Помните ли първите си опити да пишете стихове?

Сали Ибрахим: Помня, записвах някое скимване на хвърчащо листче (да бях към 12 – 13 годишна), само че не си давах сметка, че би трябвало да ги групирам, просто го правех за наслаждение... Повече си тананиках мои песнички...

Имаше ли някой към Вас, който се е занимавал с литература, или различен човек, който Ви е бил образец в тази тенденция?

Сали Ибрахим: Да, моят дядо по майчина линия беше един от най-сладкодумните разказвачи в огромното ми семейство и голямата ни фамилия. Винаги бях уверена, и до през днешния ден имам вяра, че той щеше да бъде извънреден публицист.

Какво беше детството Ви?

Сали Ибрахим: Детството ми може да се каже, че беше златно. Бях обградена с неимоверни грижи от майка ми, татко ми, баба ми и дядо ми. Освен че бях доста обичана, получавах всичко належащо, те полагаха всички грижи за мен, да изучавам, да бъда добре облечена.

На 6 годинки към този момент знаех българската писменост, да играя домино и да пиша буквите, посредством отново на моя дядо.

А помните ли по кое време за първи път прочетохте пред други хора свои стихове? Какво се случи, по какъв начин се почувствахте?

Сали Ибрахим: Имаше един момент, в който се осмелих и прочетох мое стихотворение пред мой прочут. И той беше доста, доста благополучен, сподели: " Знаех си! Поздравления! "  Прочетох го пред него, тъй като беше шеф на 75-то учебно заведение, ром, Павел Иванов и беше приключил българска лингвистика. Светла му памет, той ми даде своите магични книги за проучване на български език... Тогава още не го владеех добре, то и в този момент още си го изучавам. Но аз се почувствах на седмото небе, когато самият Радой Ралин прочете мои стихове, с цел да ме убеди, че си заслужава да пиша.

В учебно заведение литературата ли беше обичаният Ви предмет? Имаше ли кой да Ви предизвиква тогава да пишете?

Сали Ибрахим : Обожавах Леда Милева, Багряна, в учебно заведение учехме стихове от тези поетеси и аз бях пленена още от първи клас, наизустявах всичко с лекост. Не помня по кой мотив споделих, че тя (литературата) е водата утоляваща жаждата за познания в живота... нещо такова, не го записах.

Ромската общественост е известна с огромната си емоционалност, с бурната си наслада, горест, празнуването. Вие защо най-често пишете?

Сали Ибрахим: За любовта в най-общия смисъл на думата. Вярвам, че в случай че една човешка душа осъзнае какъв брой й е потребна любовта, обичта във всички аспекти, ще е нещо като рецепта за благополучен, кротичък и честен живот.

Много писах и за ромският език – с обстоятелства, за да защитя съществуването му, полезността му, магията му, възрастта му, която и до през днешния ден не се знае с акуратност, връзката му със санскрит и всички други езици по света. Поетичността му.

Често ли посвещавахте на някого стихове?

Сали Ибрахим : Да, на всеки, който волно или несъзнателно е взел участие в живота ми, пишех даже на салфетки по банкети, на чакащите на опашка (в кръга на шегата).

Съществува ли „ космична обич ”?

Сали Ибрахим : Да, в този момент съм още по-убедена. Съществува и това е магично, огромно благополучие, необяснимо... Това име носи първата ми стихосбирка и не скърбя, че сама си я нарекох по този начин, по скромното стихотворение " Космична обич ". Представянето в НДК беше незабравимо!

Имаше ли моменти, когато геният Ви беше подценяван поради това, че сте от ромски генезис?

Сали Ибрахим : Нямаше, само че към този момент има, най-малко аз по този начин го усещам за себе си, като че ли още веднъж е срамно да си ром, и то тук, в България?! Не мога да си го обясня... това не е добре за разцвета на страната, някои го назовават дискриминация, само че това е дребна дума, тук става въпрос за ненавист, против всичко българско?!

Има още...