Путин няма дворец, а Борисов няма чекмедже
В интернационалните връзки доста значим е правилото на взаимност. Казано по-просто: Каквото повикало - такова се обадило. Да сте чули в миналото съветски чиновник да се е възмутил от чекмеджето на българския министър председател Бойко Борисов, което сконфузи Европа? Или най-малко да сте прочели нещо по тематиката в съветски медии? Няма смисъл да търсите. Също по този начин няма да намерите нищо и за къщата в Барселона. За Русия такива тематики не съществуват, или както ми сподели един път някогашният съветски дипломат в София Анатолий Макаров - " въпроса за корупцията в България сме го оставили на Европейския съюз ".
У нас тече политическа свада кой по какъв начин е реагирал на ареста на руския опозиционер Алексей Навални и последвалите полицейски репресии против уличните демонстрации в негова поддръжка. Премиерът Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева се регистрираха с къси постинги в обществените мрежи. На президента Румен Радев даже това му се стори прекалено и се скри зад конституцията, която не му разрешавала да изрази мнение за събития в непозната страна. В последна сметка България не зае официална позиция за насилието над спокойно протестиращите хора в Русия, тъй като Facebook и Туитър не са публични канали за контакти сред страните.
Но разногласието сред премиера и президента е настрана от основния въпрос, издигнат от Алексей Навални -
за чудовищната корупция в Русия,
в чийто център е президентът Владимир Путин. За него ли е строен кичозният свръх безценен замък на брега на Черно море и в случай че не - кой е неговият притежател? Скандалът е толкоз гръмък, че принуди Путин, който заобикаля да посочва Навални по име, да излезе публично и да съобщи: " Нищо от показаното в този филм не принадлежи на мен или на околните ми родственици. И в никакъв случай не е принадлежало. Ни-ко-га! " След което ползата към кино лентата стана още по-голям и за един ден набъбна от 80 млн. на 91 млн. гледания.
Впрочем самият Навални не твърди във кино лентата, че дворецът в Геленджик се води по документи на Путин. Даже показва олигарсите, които са се нагърбили със задачата да основават усещане, че е техен. Сюжетът доста наподобява на нашенската история с къщата в Барселона, за която испанската прокуратура проверява дали не е купена с пари, отклонени от българския министър председател, а странично заможно лице самоотвержено твърди, че е негова. Приликите са налице, а разликата е в мащабите: къде е къща за няколко милиона и къде е замък в жанр рококо за повече от милиард. Трябва просто да си дадем сметка, че каквото става в Русия, същото откриваме и у нас, само че в смален мащаб, тъй като България не е изобретателка на престъпния преход. Тя го заимства от късния руски модел и го приложи съгласно своите измерения. Като се абстрахираме, че в Русия всичко е фараонско спрямо България, откриваме, че двете страни следват една и съща логичност на развиване. Властта е в ръцете на клептокрацията, която употребява държавните благосъстояния за свои потребности. Олигарсите са особено отгледана и отхранена порода, която претака държавните средства под закрилата на правоохранителните органи. Сливането им с властта проличава блестящо във обстоятелството, че дворецът в Геленджик се охранява от Федералната работа за сигурност, а не от частни охранители. Затова никой не може да се приближи до него по суша, въздух и море. Също като със сарая на Ахмед Доган в Росенец, където гавазиите на НСО се злепоставиха като държавни охранители на частен парцел.
Днешните политически парвенюта, които
заради своята несменяемост се виждат в ролята на безспорни монарси,
даже не си дават сметка, че в миналото дворците не са били луксозни жилища, а са имали държавни функционалности. Вярно е, че Луи ХIV е живеел във Версайския замък, само че той е имал вътре апартамент, както е имало и жилища за кралицата и неговите любовници. А самият замък е изпълнявал публична функционалност да символизира властта и да респектира поданиците. В Русия през днешния ден се строи замък на потайно място, с цел да може съответно лице да се любува на лукс. Деградацията на нравите е забележима.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова, която твърди, че ще се бори за унищожаване на настоящия подкупен модел на ръководство в България, се изрече за вълненията в Русия по следния метод: " Това е вътрешен проблем на Русия. На господин Навални би трябвало да се подсигуряват правата и почтен правосъден развой. Оттам нататък зависи от правосъдната система в Русия “. Ако тя наистина желае да промени нещо в България, трябва да знае, че разобличаването на корупцията на високо ниво е вътрешен проблем и за нашата страна. Можеше да изкаже най-малко кардинална позиция, с цел да разберем от кои е, тъй като не е имало случай някое държавно управление в България да е разобличило корумпираните си прародители. Ако пристигна на власт, няма ли да замете следите на Борисов, както са правели нейните прародители?
Да изразяваш кардинална позиция за събитията в Русия е прекомерно рисковано. Руснаците си мълчат за корупцията в България, само че в случай че бъдат провокирани да си отворят устата,
могат да ни залеят с разкрития
Цялата ни политическа система може да рухне, тъй като е изграждана под грижовното им наблюдаване. Затова в случаите, когато други страни се усещат свободни да показват отношение към ставащото в Русия, България изпитва забележима срамежливост. Проблемът не е в историческите усеща, които ни пречат да гледаме сериозно на руснаците, а в инстинкта за самозапазване на българската политическа класа. Тя не може да сочи у другите личните си недостатъци и по тази причина избира да мълчи. Гузно.
У нас тече политическа свада кой по какъв начин е реагирал на ареста на руския опозиционер Алексей Навални и последвалите полицейски репресии против уличните демонстрации в негова поддръжка. Премиерът Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева се регистрираха с къси постинги в обществените мрежи. На президента Румен Радев даже това му се стори прекалено и се скри зад конституцията, която не му разрешавала да изрази мнение за събития в непозната страна. В последна сметка България не зае официална позиция за насилието над спокойно протестиращите хора в Русия, тъй като Facebook и Туитър не са публични канали за контакти сред страните.
Но разногласието сред премиера и президента е настрана от основния въпрос, издигнат от Алексей Навални -
за чудовищната корупция в Русия,
в чийто център е президентът Владимир Путин. За него ли е строен кичозният свръх безценен замък на брега на Черно море и в случай че не - кой е неговият притежател? Скандалът е толкоз гръмък, че принуди Путин, който заобикаля да посочва Навални по име, да излезе публично и да съобщи: " Нищо от показаното в този филм не принадлежи на мен или на околните ми родственици. И в никакъв случай не е принадлежало. Ни-ко-га! " След което ползата към кино лентата стана още по-голям и за един ден набъбна от 80 млн. на 91 млн. гледания.
Впрочем самият Навални не твърди във кино лентата, че дворецът в Геленджик се води по документи на Путин. Даже показва олигарсите, които са се нагърбили със задачата да основават усещане, че е техен. Сюжетът доста наподобява на нашенската история с къщата в Барселона, за която испанската прокуратура проверява дали не е купена с пари, отклонени от българския министър председател, а странично заможно лице самоотвержено твърди, че е негова. Приликите са налице, а разликата е в мащабите: къде е къща за няколко милиона и къде е замък в жанр рококо за повече от милиард. Трябва просто да си дадем сметка, че каквото става в Русия, същото откриваме и у нас, само че в смален мащаб, тъй като България не е изобретателка на престъпния преход. Тя го заимства от късния руски модел и го приложи съгласно своите измерения. Като се абстрахираме, че в Русия всичко е фараонско спрямо България, откриваме, че двете страни следват една и съща логичност на развиване. Властта е в ръцете на клептокрацията, която употребява държавните благосъстояния за свои потребности. Олигарсите са особено отгледана и отхранена порода, която претака държавните средства под закрилата на правоохранителните органи. Сливането им с властта проличава блестящо във обстоятелството, че дворецът в Геленджик се охранява от Федералната работа за сигурност, а не от частни охранители. Затова никой не може да се приближи до него по суша, въздух и море. Също като със сарая на Ахмед Доган в Росенец, където гавазиите на НСО се злепоставиха като държавни охранители на частен парцел.
Днешните политически парвенюта, които
заради своята несменяемост се виждат в ролята на безспорни монарси,
даже не си дават сметка, че в миналото дворците не са били луксозни жилища, а са имали държавни функционалности. Вярно е, че Луи ХIV е живеел във Версайския замък, само че той е имал вътре апартамент, както е имало и жилища за кралицата и неговите любовници. А самият замък е изпълнявал публична функционалност да символизира властта и да респектира поданиците. В Русия през днешния ден се строи замък на потайно място, с цел да може съответно лице да се любува на лукс. Деградацията на нравите е забележима.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова, която твърди, че ще се бори за унищожаване на настоящия подкупен модел на ръководство в България, се изрече за вълненията в Русия по следния метод: " Това е вътрешен проблем на Русия. На господин Навални би трябвало да се подсигуряват правата и почтен правосъден развой. Оттам нататък зависи от правосъдната система в Русия “. Ако тя наистина желае да промени нещо в България, трябва да знае, че разобличаването на корупцията на високо ниво е вътрешен проблем и за нашата страна. Можеше да изкаже най-малко кардинална позиция, с цел да разберем от кои е, тъй като не е имало случай някое държавно управление в България да е разобличило корумпираните си прародители. Ако пристигна на власт, няма ли да замете следите на Борисов, както са правели нейните прародители?
Да изразяваш кардинална позиция за събитията в Русия е прекомерно рисковано. Руснаците си мълчат за корупцията в България, само че в случай че бъдат провокирани да си отворят устата,
могат да ни залеят с разкрития
Цялата ни политическа система може да рухне, тъй като е изграждана под грижовното им наблюдаване. Затова в случаите, когато други страни се усещат свободни да показват отношение към ставащото в Русия, България изпитва забележима срамежливост. Проблемът не е в историческите усеща, които ни пречат да гледаме сериозно на руснаците, а в инстинкта за самозапазване на българската политическа класа. Тя не може да сочи у другите личните си недостатъци и по тази причина избира да мълчи. Гузно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ