Градът по Пътя на коприната, който повечето туристи пропускат
В дребното градче Хива в Узбекистан, заобиколено от пустините Каракум и Кизилкум, всички пътища водят до оградена цитадела, известна като Ичан Кала. Това е по този начин, тъй като всичко, което си коства да се види и изживее в Хива, се намира зад стените на тази крепост. Тя е дом на повече от 60 културни обекта, средновековни джамии и луксозни дворци, както и голям брой музеи, магазини за сувенири и занаятчийски ателиета, споделя BBC.
В светла и ранна есенна заран, влизайки от Западната врата, ситуирана покрай гишето за билети, може да се следи по какъв начин уличните магазини постепенно оживяват: продавачът на чугурма разполага сбирката си от кожени шапки от овча кожа, употребявани от локалните, с цел да затоплят главите си в лютите зими. Жената, продаваща обичайни чапани (дълги палта), примамва с ефектно черно-бяло сако. Майсторът дърворезбар стои на стола си, навел глава над нещо, което наподобява на комплицирано изсечена дъска за сирене. Тъкачката на килими за малко подвигна взор от стана, с цел да се усмихне, преди да наведе глава обратно, с цел да изследва модела.
Но пътищата са необичайно празни. Къде са всички туристи?
Заедно с Бухара и Самарканд, Хива - локално произнасяно „ Хеева “ - образува тройката от градове по Пътя на коприната в Узбекистан. Но единствено първите два станаха известни измежду туристите, заради близостта си до столицата Ташкент. Само споменаването на тези имена е задоволително, с цел да разсъни облици от времето, когато тези градове са били в сърцето на авторитетната мрежа от търговски пътища, разпростряли се от Китай чак до Рим и Венеция. През по-голямата част от тези 1500 години, почти от 130 година прочие н. е. до 1453 година сл. н. е., този централноазиатски район води продан освен на коприна и подправки, само че и на всевъзможни хрумвания и философии.
Има археологически доказателства, които демонстрират, че Хива е съществувал от 6-ти век. Той се трансформира във значим търговски пост по Пътя на коприната и се издига до още по-голяма популярност в района през 1600 година, когато става столица на Ханството (кралството на владетелите на Хан).
В своя пик Хива била привлекателен оазис за изтощени пътешественици, които не били обезсърчени от страховитата известност на града за търговия с плебеи. След като към този момент прекосили пустинята Кизулкум на път от Бухара, тези търговци и търговци спирали в Хива за отмора и ободряване и с цел да натоварят караваните си с съществени хранителни запаси, преди да се насочат към обширния сектор от непримирима пустиня към Персия. В своята стратегия „ Пътят на коприната “ ЮНЕСКО разказва Хива като „ център на образованието, науката и културата, и като люлка на цивилизации, обхващащи хилядолетия “.
Като се има поради тази история, е изненадващо по какъв начин модерна Хива наподобява приема единствено дребна част от туристите, които се тълпят в Самарканд и Бухара.
Преди Ичан Кала да стане обект на международното културно завещание на ЮНЕСКО през 1990 година, държавното управление реалокира жителите отвън крепостните стени, с цел да резервира и възвърне паметниците, които са се разпаднали. Днес Ичан Кала е обаятелен град в града и жив музей, който е необятно реставриран като открита витрина на районната история.
„ Жива светиня измежду пустинната простор “
Бехзад Лари, основен изпълнителен шеф на Voygr Expeditions, компания, профилирана в отговорно пътешестване от Централна Азия, разказва Хива като „ жива светиня измежду пустинната простор “ и „ античен град, който примамва туристите да се върнат обратно във времето “. Той изясни, че независимият дизайн на Ичан Кала предлага на посетителите късмет за по-детайлноизследване на неговите забележителности, както и смислени взаимоотношения с локалната общественост.
Хива излъчва несъмнена аура на древността, която я отличава от нейните по-известни събратя по Пътя на коприната като Бухара и Самарканд, където остарялото хармонично съжителства с новото “, добави той.
Въпреки че локалните поданици не живеят в крепостта, те идват тук всеки ден в своите ателиета, магазини, заведения за хранене и чайни, с цел да работят. Из тесните улички на Хива се откриват доста благосъстояния: замък с плочки от синьозелен цвят, джамия с доста колони, улична скулптура в действителен размер на двама мъже, които си бъбрят радостно с клокочещия самовар в краката им, килимарска работилница към керамично ателие. В музей в цитаделата Куня-Арк експонати описват по какъв начин понятия като алгебра и логаритъм имат корени в тази част на света и по-специално в работата на родения в Хива математик Мохамед ибн Муса ал-Хорезми.
Анита Сети Рамакришна, индийка, която живее в Ташкент през последните няколко години и е пътувала доста през Узбекистан, споделя, че разглеждането на Хива я кара да се усеща като малко дете.
Чувствам се като Алиса в страната на чудесата, скитайки се из лабиринта от дребни улички, които ненадейно се отварят в необятни площади, и попадам на занаятчии и търговци, които продават своите артикули. “
Въпреки разрастването на града от 26 хектара, туристическото сърце на Итчан Кала е стилен и елементарен за навигация пешком.
Забележителности
Интересен за разглеждане е Тош Хаули или каменният замък, издигнат от Алакули Хан в средата на 30-те години на 19 век и прикрит в ъгъла към Северната врата. Плочките в стаите и дворовете на региона на харема, където Ханът живеел с четирите си съпруги и 40 наложници, имат някои от най-изящните цветове и шарки, открити на всички места в Итчан Кала.
Цитаделата Куня-Арк, която е различен огромен дворцов комплекс тук, датира от 12-ти век и съдържа тронна зала, монетен двор, конюшни и красива лятна джамия със сини стенни плочки и кафяв, оранжев и златен таван.
„ Здрачът е обичаното ми време в Хива “, беше споделил Лари, „ тъй като до момента в който слънцето залязва последователно, градските стени разкриват финален подарък - панорамна панорама към античния контур, окъпан в златист нюанс. “ Залезът в пустинята е в действителност впечатляващ, смела палитра от розови и портокали със златен нюанс.
Докато множеството от старите монументи в Ичан Кала са възобновени до предходната си популярност, някогашните медресета (ислямски училища) са преустроени в занаятчийски работилници или пазари за сувенири. Тук всичко някак си изглеждаше по-бавно, всички по-спокойни.
Както сподели Сетхи Рамакришна,
Тук няма напрежение, както в по-големите градове – можете да отделите време и да седнете да отпиете узбекски чай с лимон и да видите продавачите да вършат своите продажби и младите двойки да вършат фотосесия. И да се чудите по какъв начин тогавашните кервани са намирали пътя си до това красиво място по пътя на коприната. “
Самият Път на коприната може да е нещо от предишното, неговата значителност е заличена от появяването на по-удобни морски направления. Но седейки тук, в ъгъла на Хива, е ясно, че нейното завещание продължава да живее.
В светла и ранна есенна заран, влизайки от Западната врата, ситуирана покрай гишето за билети, може да се следи по какъв начин уличните магазини постепенно оживяват: продавачът на чугурма разполага сбирката си от кожени шапки от овча кожа, употребявани от локалните, с цел да затоплят главите си в лютите зими. Жената, продаваща обичайни чапани (дълги палта), примамва с ефектно черно-бяло сако. Майсторът дърворезбар стои на стола си, навел глава над нещо, което наподобява на комплицирано изсечена дъска за сирене. Тъкачката на килими за малко подвигна взор от стана, с цел да се усмихне, преди да наведе глава обратно, с цел да изследва модела.
Но пътищата са необичайно празни. Къде са всички туристи?
Заедно с Бухара и Самарканд, Хива - локално произнасяно „ Хеева “ - образува тройката от градове по Пътя на коприната в Узбекистан. Но единствено първите два станаха известни измежду туристите, заради близостта си до столицата Ташкент. Само споменаването на тези имена е задоволително, с цел да разсъни облици от времето, когато тези градове са били в сърцето на авторитетната мрежа от търговски пътища, разпростряли се от Китай чак до Рим и Венеция. През по-голямата част от тези 1500 години, почти от 130 година прочие н. е. до 1453 година сл. н. е., този централноазиатски район води продан освен на коприна и подправки, само че и на всевъзможни хрумвания и философии.
Има археологически доказателства, които демонстрират, че Хива е съществувал от 6-ти век. Той се трансформира във значим търговски пост по Пътя на коприната и се издига до още по-голяма популярност в района през 1600 година, когато става столица на Ханството (кралството на владетелите на Хан).
В своя пик Хива била привлекателен оазис за изтощени пътешественици, които не били обезсърчени от страховитата известност на града за търговия с плебеи. След като към този момент прекосили пустинята Кизулкум на път от Бухара, тези търговци и търговци спирали в Хива за отмора и ободряване и с цел да натоварят караваните си с съществени хранителни запаси, преди да се насочат към обширния сектор от непримирима пустиня към Персия. В своята стратегия „ Пътят на коприната “ ЮНЕСКО разказва Хива като „ център на образованието, науката и културата, и като люлка на цивилизации, обхващащи хилядолетия “.
Като се има поради тази история, е изненадващо по какъв начин модерна Хива наподобява приема единствено дребна част от туристите, които се тълпят в Самарканд и Бухара.
Преди Ичан Кала да стане обект на международното културно завещание на ЮНЕСКО през 1990 година, държавното управление реалокира жителите отвън крепостните стени, с цел да резервира и възвърне паметниците, които са се разпаднали. Днес Ичан Кала е обаятелен град в града и жив музей, който е необятно реставриран като открита витрина на районната история.
„ Жива светиня измежду пустинната простор “
Бехзад Лари, основен изпълнителен шеф на Voygr Expeditions, компания, профилирана в отговорно пътешестване от Централна Азия, разказва Хива като „ жива светиня измежду пустинната простор “ и „ античен град, който примамва туристите да се върнат обратно във времето “. Той изясни, че независимият дизайн на Ичан Кала предлага на посетителите късмет за по-детайлноизследване на неговите забележителности, както и смислени взаимоотношения с локалната общественост.
Хива излъчва несъмнена аура на древността, която я отличава от нейните по-известни събратя по Пътя на коприната като Бухара и Самарканд, където остарялото хармонично съжителства с новото “, добави той.
Въпреки че локалните поданици не живеят в крепостта, те идват тук всеки ден в своите ателиета, магазини, заведения за хранене и чайни, с цел да работят. Из тесните улички на Хива се откриват доста благосъстояния: замък с плочки от синьозелен цвят, джамия с доста колони, улична скулптура в действителен размер на двама мъже, които си бъбрят радостно с клокочещия самовар в краката им, килимарска работилница към керамично ателие. В музей в цитаделата Куня-Арк експонати описват по какъв начин понятия като алгебра и логаритъм имат корени в тази част на света и по-специално в работата на родения в Хива математик Мохамед ибн Муса ал-Хорезми.
Анита Сети Рамакришна, индийка, която живее в Ташкент през последните няколко години и е пътувала доста през Узбекистан, споделя, че разглеждането на Хива я кара да се усеща като малко дете.
Чувствам се като Алиса в страната на чудесата, скитайки се из лабиринта от дребни улички, които ненадейно се отварят в необятни площади, и попадам на занаятчии и търговци, които продават своите артикули. “
Въпреки разрастването на града от 26 хектара, туристическото сърце на Итчан Кала е стилен и елементарен за навигация пешком.
Забележителности
Интересен за разглеждане е Тош Хаули или каменният замък, издигнат от Алакули Хан в средата на 30-те години на 19 век и прикрит в ъгъла към Северната врата. Плочките в стаите и дворовете на региона на харема, където Ханът живеел с четирите си съпруги и 40 наложници, имат някои от най-изящните цветове и шарки, открити на всички места в Итчан Кала.
Цитаделата Куня-Арк, която е различен огромен дворцов комплекс тук, датира от 12-ти век и съдържа тронна зала, монетен двор, конюшни и красива лятна джамия със сини стенни плочки и кафяв, оранжев и златен таван.
„ Здрачът е обичаното ми време в Хива “, беше споделил Лари, „ тъй като до момента в който слънцето залязва последователно, градските стени разкриват финален подарък - панорамна панорама към античния контур, окъпан в златист нюанс. “ Залезът в пустинята е в действителност впечатляващ, смела палитра от розови и портокали със златен нюанс.
Докато множеството от старите монументи в Ичан Кала са възобновени до предходната си популярност, някогашните медресета (ислямски училища) са преустроени в занаятчийски работилници или пазари за сувенири. Тук всичко някак си изглеждаше по-бавно, всички по-спокойни.
Както сподели Сетхи Рамакришна,
Тук няма напрежение, както в по-големите градове – можете да отделите време и да седнете да отпиете узбекски чай с лимон и да видите продавачите да вършат своите продажби и младите двойки да вършат фотосесия. И да се чудите по какъв начин тогавашните кервани са намирали пътя си до това красиво място по пътя на коприната. “
Самият Път на коприната може да е нещо от предишното, неговата значителност е заличена от появяването на по-удобни морски направления. Но седейки тук, в ъгъла на Хива, е ясно, че нейното завещание продължава да живее.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ