Проблемът в България е битовата обвързаност на институциите
В края на годината " Дневник " съблюдава традицията си и се обърна към философи, политолози и социолози за оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 година В специфичната тематика " Годината " през днешния ден е позицията на Юлиан Попов.
С какво ще запомните българската политическа 2017 година? - За България това беше една политически много скучна година, което е добре. Ще запомня активизирането на външната политика, подписването на контракта с Македония, признаването на българското малцинство в Албания, както и ред други районни срещи, с които България подържа упоритостта да бъде външнополитически състезател, изключително във връзка с по-нататъшната интеграция на Западните Балкани. Дали обаче тези начинания ще доведат до смислена смяна зависи в огромна степен от това дали външната политика и действителната стопанска система на България беседват между тях. Ще запомня годината и с единомислещото решение на Народното събрание да не приема позицията на европейската дирекция за конкуренцията за монополното състояние на " Булгартрансгаз ". Този чудноват избор един ден може да отиде в учебниците по история.
Коя е думата на тази година в България /Жана Попова предложи в " Култура " да е " постцензура " /?- Биткойн. Обичаме чудеса, конспирации и вълшебен решения на проблемите ни. Защо в края на 2017 година ръководещите се заеха да търсят отговорни за " незаконната приватизация "? - Търсят се вещици в купа сено. Това е самодейност, която няма нищо общо с правото или справедливостта, ще забави икономическото ни развиване и няма да докара до никакво познание, което да бъде политически или стопански потребно на България. Юридически изцяло безпочвена, само че с мощен популистки заряд.
Твърдението, че някой е разграбил благосъстоянията на България посредством приватизация е комично, тъй като голяма част от приватизираните активи няма особена стойност. Инициативата обаче възбужда фолклорната увереност на мнозина за съкровището, което е сграбчено от зли същества. Ако желаеме да извлечем нещо потребно от опита с приватизацията, би трябвало да създадем публично следствие на процеса. У нас обаче няма сходна институция. Какъв е приносът на Обединените патриоти в ръководещата коалиция? - Приносът им е, че не заемат извънредно националистични позиции. Тоест, че не се държат по този начин както се държаха, с цел да влязат в Народното събрание. Това е обнадеждаващо. Как оценявате Бойко Борисов в новата му роля на " посланик и геополитик " /по израз в медиите/? - Крайно време беше България да стартира да се държи външнополитически. Дълги години пропускахме тази опция. Външнополитическата интензивност не може да бъде изолирано държание на външния министър. Не одобрявам подигравките за това, че един политик танцувал със саби, различен карал аероплан и изобщо каква била тази работа, държели се били като циркаджии. Външната политика е нещо друго от протоколната дипломация.
Въпросът е дали тази интензивност е подбудена от вътрешнополитическа досада, дали е ентусиазъм за многообразие или е обвързвана със стратегическо желание. Засега е мъчно да се каже. Изненадва ли с нещо министър-председателят в третия си мандат? - С нищо. Мнозинството или опозицията задава тона в Народното събрание? - Парламентът е какофоничен, той няма звук, да не приказваме за някаква мелодия. Един от главните проблеми на Народното събрание е, че обществото не разисква съществено бюджета. Приемането на националния бюджет би трябвало да е главното политическо събитие на годината. Ние обаче мислим за бюджета към момента в категории от преди 1989 година. След като няма публичен и парламентарен спор за бюджета, няма и парламентарна мелодия, има шумотевица, която може да бъде провокирана от всеки народен представител. Чия партия е ГЕРБ? - ГЕРБ е българска консервативна партия. " Консервативна " не значи безусловно някаква солидна идейна платформа. Това може и да е просто настройка за опазване на нещата такива каквито са, с уклон към последователно безрисково замогване и домашното благополучие. ГЕРБ има добър нюх за това по какъв начин да дава отговор на тази настройка.
Чия партия е Българска социалистическа партия? - Българска социалистическа партия е българска носталгична партия. Принадлежи на спомените си. Това е тъпо, тъй като България има потребност от смислена лява партия, само че Българска социалистическа партия непрекъснато пропуща опцията да се трансформира в такава. Ако не се освободи от носталгията по тягостното си минало и слугинския си сантиметализъм към Русия, малко евентуално е да се трансформира в в действителност сериозен политически състезател.
Чия партия е Движение за права и свободи? - Движение за права и свободи е турска етническа партия. Тъжното е, че тази принадлежност се манипулира и експлоатира за корпоративни цели. Вината за това е значително на останалите партии у нас, които странят от членската маса на Движение за права и свободи като върколак от торба с чесън.
Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев? - Като скучно и постепенно нахлуване в политиката. Той още се пробва да разбере какво значи политика, каква е ролята на президента, къде може да откри поддръжка. Но, както се очакваше, последователно се еманципира от Българска социалистическа партия, напипва тематики, които да му прилягат. Има ли фактически разделяне на управляващите? - Разделението на управляващите не трябва да се идеализира. Никъде няма идеално разделяне на управляващите. Няма го и в България. Проблемът у нас е битовата обязаност на институциите. Всеки познава всеки, всеки се пробва на всеки да подлее вода, а след това на всеки му е жалост за всеки. Като в една огромна объркана фамилия.
Европейска страна ли е България 10 години след влизането в Европейския съюз?
- България постоянно е била европейска страна. Сега е толкоз европейска, колкото беше преди 10, 20, 50 или 100 години. Това което се трансформира не е това дали България става по-малко или повече европейска, а това какъв брой мощно страда от комплекса си за принадлежност. България се намира в тежко положение във връзка с просветителните си стандарти и свободата на медиите. Това ни прави затворен, подозрителни и потиснати и ни кара да се усещаме някъде другаде, не в Европа. Хибридните офанзиви катализират това гниене.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (692)
С какво ще запомните българската политическа 2017 година? - За България това беше една политически много скучна година, което е добре. Ще запомня активизирането на външната политика, подписването на контракта с Македония, признаването на българското малцинство в Албания, както и ред други районни срещи, с които България подържа упоритостта да бъде външнополитически състезател, изключително във връзка с по-нататъшната интеграция на Западните Балкани. Дали обаче тези начинания ще доведат до смислена смяна зависи в огромна степен от това дали външната политика и действителната стопанска система на България беседват между тях. Ще запомня годината и с единомислещото решение на Народното събрание да не приема позицията на европейската дирекция за конкуренцията за монополното състояние на " Булгартрансгаз ". Този чудноват избор един ден може да отиде в учебниците по история.
Коя е думата на тази година в България /Жана Попова предложи в " Култура " да е " постцензура " /?- Биткойн. Обичаме чудеса, конспирации и вълшебен решения на проблемите ни. Защо в края на 2017 година ръководещите се заеха да търсят отговорни за " незаконната приватизация "? - Търсят се вещици в купа сено. Това е самодейност, която няма нищо общо с правото или справедливостта, ще забави икономическото ни развиване и няма да докара до никакво познание, което да бъде политически или стопански потребно на България. Юридически изцяло безпочвена, само че с мощен популистки заряд.
Твърдението, че някой е разграбил благосъстоянията на България посредством приватизация е комично, тъй като голяма част от приватизираните активи няма особена стойност. Инициативата обаче възбужда фолклорната увереност на мнозина за съкровището, което е сграбчено от зли същества. Ако желаеме да извлечем нещо потребно от опита с приватизацията, би трябвало да създадем публично следствие на процеса. У нас обаче няма сходна институция. Какъв е приносът на Обединените патриоти в ръководещата коалиция? - Приносът им е, че не заемат извънредно националистични позиции. Тоест, че не се държат по този начин както се държаха, с цел да влязат в Народното събрание. Това е обнадеждаващо. Как оценявате Бойко Борисов в новата му роля на " посланик и геополитик " /по израз в медиите/? - Крайно време беше България да стартира да се държи външнополитически. Дълги години пропускахме тази опция. Външнополитическата интензивност не може да бъде изолирано държание на външния министър. Не одобрявам подигравките за това, че един политик танцувал със саби, различен карал аероплан и изобщо каква била тази работа, държели се били като циркаджии. Външната политика е нещо друго от протоколната дипломация.
Въпросът е дали тази интензивност е подбудена от вътрешнополитическа досада, дали е ентусиазъм за многообразие или е обвързвана със стратегическо желание. Засега е мъчно да се каже. Изненадва ли с нещо министър-председателят в третия си мандат? - С нищо. Мнозинството или опозицията задава тона в Народното събрание? - Парламентът е какофоничен, той няма звук, да не приказваме за някаква мелодия. Един от главните проблеми на Народното събрание е, че обществото не разисква съществено бюджета. Приемането на националния бюджет би трябвало да е главното политическо събитие на годината. Ние обаче мислим за бюджета към момента в категории от преди 1989 година. След като няма публичен и парламентарен спор за бюджета, няма и парламентарна мелодия, има шумотевица, която може да бъде провокирана от всеки народен представител. Чия партия е ГЕРБ? - ГЕРБ е българска консервативна партия. " Консервативна " не значи безусловно някаква солидна идейна платформа. Това може и да е просто настройка за опазване на нещата такива каквито са, с уклон към последователно безрисково замогване и домашното благополучие. ГЕРБ има добър нюх за това по какъв начин да дава отговор на тази настройка.
Чия партия е Българска социалистическа партия? - Българска социалистическа партия е българска носталгична партия. Принадлежи на спомените си. Това е тъпо, тъй като България има потребност от смислена лява партия, само че Българска социалистическа партия непрекъснато пропуща опцията да се трансформира в такава. Ако не се освободи от носталгията по тягостното си минало и слугинския си сантиметализъм към Русия, малко евентуално е да се трансформира в в действителност сериозен политически състезател.
Чия партия е Движение за права и свободи? - Движение за права и свободи е турска етническа партия. Тъжното е, че тази принадлежност се манипулира и експлоатира за корпоративни цели. Вината за това е значително на останалите партии у нас, които странят от членската маса на Движение за права и свободи като върколак от торба с чесън.
Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев? - Като скучно и постепенно нахлуване в политиката. Той още се пробва да разбере какво значи политика, каква е ролята на президента, къде може да откри поддръжка. Но, както се очакваше, последователно се еманципира от Българска социалистическа партия, напипва тематики, които да му прилягат. Има ли фактически разделяне на управляващите? - Разделението на управляващите не трябва да се идеализира. Никъде няма идеално разделяне на управляващите. Няма го и в България. Проблемът у нас е битовата обязаност на институциите. Всеки познава всеки, всеки се пробва на всеки да подлее вода, а след това на всеки му е жалост за всеки. Като в една огромна объркана фамилия.
Европейска страна ли е България 10 години след влизането в Европейския съюз?
- България постоянно е била европейска страна. Сега е толкоз европейска, колкото беше преди 10, 20, 50 или 100 години. Това което се трансформира не е това дали България става по-малко или повече европейска, а това какъв брой мощно страда от комплекса си за принадлежност. България се намира в тежко положение във връзка с просветителните си стандарти и свободата на медиите. Това ни прави затворен, подозрителни и потиснати и ни кара да се усещаме някъде другаде, не в Европа. Хибридните офанзиви катализират това гниене.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (692)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ