Свобода, благородство, отдаденост – скритите в с. Петрич символи на героите
В края на април и началото на май ние, българитe, си припомняме за удивителния ентусиазъм към независимост на героите от.
Много пъти сме говорили за делото на априлци през 1876 година и даже ни се коства, че тази тематика към този момент не крие изненади. Но по този начин е досега, в който попадаме в село Петрѝч, единствено на 60 км от София. Там безусловно всеки дом носи загатна за съдбовната 1876 година По време на въстанието против османския поробител, поради борбения дух на петричани (около 1600 жители), селото се трансформира в главен пункт на Четвърти революционен окръг.
Закриляни от възвишенията на Балкана, бунтовниците се чувствали свободни и изцяло уверени в триумфа на делото си . В подготовката на въстанието се включват всички поданици – от децата, до най-възрастните. Те построяват окопи и диги край селото, с помощта на което още при първите конфликти с поробителя хората тук изживяват насладата от успеха. На помощ идва и Хвърковатата чета – конният отряд на Георги Бенковски. На върха на местността " Боището " се води огромна борба, при която въстаниците отблъскват турска армия от 500 души. На 25 април селото още веднъж е нападнато, в сраженията българите още веднъж реализират победа, като турските нападатели дават доста жертви.
Така Петрич остава в историята с единствените победни борби за българите над вековния тиранин в дните на Априлското въстание . На 28 април тук идва турска армия, башибозуци и черкези. Няколко дни селото е подложено на цялостен погром и опустошаване. Добитъкът и всичко скъпо е разграбено от нападателя. Историята и през днешния ден помни думите на героя от Петрич Нено Гугов. Заловен и окован, той споделя на османския паша, че единствено и само той е отговорен за въстанието. Така избавя от репресии разорените си съселяни.
Днес духът на априлци се усеща на всички места. Още с влизането в Петрич ни посреща признакът на селището – паметникът " Камбаната " . Тя е 8-метров паметник, изобразяващ счупена камбана, спомен за претопените църковни камбани, които послужили да се подготвят патрони за въстаниците.
Всяка година, в първата събота след Гергьовден – денят, в който избухнало въстанието, в Петрич се провежда възстановка на събитията от 1876г. По традиция честванията приключват със заря в местността " Боището ". Към днешна дата непрекъснатите поданици на селото са към 200 , само че пък то се радва на огромен интерес от младежи, които идват от околните градове и от столицата. Какво още може да се види в с. Петрич, споделя кметицата Мария Ангелова:
" Селището е доста остаряло, има сведения, че е съществувало от 1114 г . Ако идват туристи в този момент тук, има доста места, които могат да видят. Имаме забавна художествена изложба, открита във връзка честванията на 100-годишнината от Априлското въстание. Забележителна е и " Гуговата къща ".
В нея през 1876 година поставят клетва 7 революционери, които провеждат хората и организират въстанието. Притегателно място е и храмът " Св. Георги Победоносец " , където се леят патрони и се приготвят фишеци за националната битка. Село Петрич е освободено на 22 декември 1877 година от Трета гвардейска пехотна дивизия и тук, където са се водили сраженията, умират четирима генерали. Край селото има паметник-костница на съветските генерали Василий Каталей и Дмитрий Философов. ”
През последните 30 години несправедливо подбалканското село Петрич остава в сянката на другите селища, чиито имена свързваме с Априлското въстание. " Това не би трябвало да е по този начин, Петрич би трябвало да се подреди измежду другите героични места, като Батак, Перущица, Копривщица. Трябва да помним, че хората ни са взели извънредно присъединяване в Априлското въстание " – споделя Мария Ангелова.
По самодейност на кметството тази година към честванията беше добавено и нещо ново –, който прави отпратка към още една не по-малко героична персона – британската аристократка лейди Емили Странгфорд.
Тя идва тук директно след разгрома на въстанието и по всякакъв начин се пробва да помогне на оживелите, само че разорени поданици. Прави доста дарения на фамилиите, построява болница за потърпевшите българи. Местните показват огромна благодарност към своята благодетелка, на нея те са нарекли локалното учебно заведение.
Снимки: БГНЕС, Facebook/ArtCentreNestiya, Facebook/Празник-на-накита-село-Петрич и предоставени от читалище " Оборище " в с. Петрич
Много пъти сме говорили за делото на априлци през 1876 година и даже ни се коства, че тази тематика към този момент не крие изненади. Но по този начин е досега, в който попадаме в село Петрѝч, единствено на 60 км от София. Там безусловно всеки дом носи загатна за съдбовната 1876 година По време на въстанието против османския поробител, поради борбения дух на петричани (около 1600 жители), селото се трансформира в главен пункт на Четвърти революционен окръг.
Закриляни от възвишенията на Балкана, бунтовниците се чувствали свободни и изцяло уверени в триумфа на делото си . В подготовката на въстанието се включват всички поданици – от децата, до най-възрастните. Те построяват окопи и диги край селото, с помощта на което още при първите конфликти с поробителя хората тук изживяват насладата от успеха. На помощ идва и Хвърковатата чета – конният отряд на Георги Бенковски. На върха на местността " Боището " се води огромна борба, при която въстаниците отблъскват турска армия от 500 души. На 25 април селото още веднъж е нападнато, в сраженията българите още веднъж реализират победа, като турските нападатели дават доста жертви.
Така Петрич остава в историята с единствените победни борби за българите над вековния тиранин в дните на Априлското въстание . На 28 април тук идва турска армия, башибозуци и черкези. Няколко дни селото е подложено на цялостен погром и опустошаване. Добитъкът и всичко скъпо е разграбено от нападателя. Историята и през днешния ден помни думите на героя от Петрич Нено Гугов. Заловен и окован, той споделя на османския паша, че единствено и само той е отговорен за въстанието. Така избавя от репресии разорените си съселяни.
Днес духът на априлци се усеща на всички места. Още с влизането в Петрич ни посреща признакът на селището – паметникът " Камбаната " . Тя е 8-метров паметник, изобразяващ счупена камбана, спомен за претопените църковни камбани, които послужили да се подготвят патрони за въстаниците.
Всяка година, в първата събота след Гергьовден – денят, в който избухнало въстанието, в Петрич се провежда възстановка на събитията от 1876г. По традиция честванията приключват със заря в местността " Боището ". Към днешна дата непрекъснатите поданици на селото са към 200 , само че пък то се радва на огромен интерес от младежи, които идват от околните градове и от столицата. Какво още може да се види в с. Петрич, споделя кметицата Мария Ангелова:
" Селището е доста остаряло, има сведения, че е съществувало от 1114 г . Ако идват туристи в този момент тук, има доста места, които могат да видят. Имаме забавна художествена изложба, открита във връзка честванията на 100-годишнината от Априлското въстание. Забележителна е и " Гуговата къща ".
В нея през 1876 година поставят клетва 7 революционери, които провеждат хората и организират въстанието. Притегателно място е и храмът " Св. Георги Победоносец " , където се леят патрони и се приготвят фишеци за националната битка. Село Петрич е освободено на 22 декември 1877 година от Трета гвардейска пехотна дивизия и тук, където са се водили сраженията, умират четирима генерали. Край селото има паметник-костница на съветските генерали Василий Каталей и Дмитрий Философов. ”
През последните 30 години несправедливо подбалканското село Петрич остава в сянката на другите селища, чиито имена свързваме с Априлското въстание. " Това не би трябвало да е по този начин, Петрич би трябвало да се подреди измежду другите героични места, като Батак, Перущица, Копривщица. Трябва да помним, че хората ни са взели извънредно присъединяване в Априлското въстание " – споделя Мария Ангелова.
По самодейност на кметството тази година към честванията беше добавено и нещо ново –, който прави отпратка към още една не по-малко героична персона – британската аристократка лейди Емили Странгфорд.
Тя идва тук директно след разгрома на въстанието и по всякакъв начин се пробва да помогне на оживелите, само че разорени поданици. Прави доста дарения на фамилиите, построява болница за потърпевшите българи. Местните показват огромна благодарност към своята благодетелка, на нея те са нарекли локалното учебно заведение.
Снимки: БГНЕС, Facebook/ArtCentreNestiya, Facebook/Празник-на-накита-село-Петрич и предоставени от читалище " Оборище " в с. Петрич
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ