Изследване: На кого вярват българите?
В подтекста на войната в Украйна въздействието на подправените вести в България пораства, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която доближава до тях. Това са част от изводите от сондажа за осведомителната среда в България, сбъднат от „ Галъп интернешънъл “, оповестиха от организацията.
Проучването е извършено измежду 1003 пълнолетни българи, сред 2 и 10 юни 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ с таблети измежду двустепенна гнездова извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.
Повече от половината от реципиентите (53,1%) показват, че главният им източник на информация е малкия екран. Веднага по-късно идват обществените мрежи – 22,3%. Други 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници.
При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет, се показва в изводите на „ Галъп “.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Като цяло, българските медии са желани пред задграничните – 39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%.
Когато става въпрос за доверие измежду публиката, публичните медии у нас съумяват да „ изравнят резултата “ на комерсиалните медии, и на практика равни дялове от надлежно по 33,8% и 35% избират единия от двата вида медия, показват от „ Галъп “.
Според разбора на организацията 58,8% от хората настояват, че не утвърждават дейностите на съветския президент Владимир Путин в Украйна. Повече от 23 на 100 (23,3%) по-скоро утвърждават неговите дейности. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски.
В същото време 50,7% от хората считат, че информацията, която медиите в България популяризират за войната в Украйна, е по-скоро недостоверна, а 25,9% от запитаните считат, че е достоверна. Останалите се двоумят, демонстрират данните на „ Галъп “.
На този декор 35% свидетелстват, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. За подправени вести няколко пъти в месеца споделят 24,1% от хората, а 11,3 на 100 – най-малко един път месечно, се показва в изследването. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
От организацията напомнят, че преди четири години международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация.
Проучването е извършено измежду 1003 пълнолетни българи, сред 2 и 10 юни 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ с таблети измежду двустепенна гнездова извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.
Повече от половината от реципиентите (53,1%) показват, че главният им източник на информация е малкия екран. Веднага по-късно идват обществените мрежи – 22,3%. Други 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници.
При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет, се показва в изводите на „ Галъп “.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Като цяло, българските медии са желани пред задграничните – 39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%.
Когато става въпрос за доверие измежду публиката, публичните медии у нас съумяват да „ изравнят резултата “ на комерсиалните медии, и на практика равни дялове от надлежно по 33,8% и 35% избират единия от двата вида медия, показват от „ Галъп “.
Според разбора на организацията 58,8% от хората настояват, че не утвърждават дейностите на съветския президент Владимир Путин в Украйна. Повече от 23 на 100 (23,3%) по-скоро утвърждават неговите дейности. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски.
В същото време 50,7% от хората считат, че информацията, която медиите в България популяризират за войната в Украйна, е по-скоро недостоверна, а 25,9% от запитаните считат, че е достоверна. Останалите се двоумят, демонстрират данните на „ Галъп “.
На този декор 35% свидетелстват, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. За подправени вести няколко пъти в месеца споделят 24,1% от хората, а 11,3 на 100 – най-малко един път месечно, се показва в изследването. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
От организацията напомнят, че преди четири години международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ