В живота няма скокове и случайности – всичко си има

В живота няма скокове и случайности – всичко си има своята причина.

Всяка наша мисъл, всяко наше възприятие и постъпка изхождат из предишното и въздействат върху бъдещето.

Докато това минало и бъдеще е прикрито за нас, до момента в който ние гледаме на живота като на мистерия, неподозирайки, че сами сме се основали, до тогава явленията в нашия живот ще ни се демонстрират като инцидентно излезли из бездната на незнайното и срещнали нас в света.

Тъканта на човешката орис се изтъкава от самия човек с безчислени влакна, сплетени в неразбираема за нас трудност: една нишка изчезва от нашето схващане, само че тя не е изчезнала, а се е скрила надолу, друга се появява ненадейно, само че това е все тази, същата нишка, излязла от невидимата за нас страна на тъканта и още веднъж се явява на забележимата й квадратура.

Гледайки единствено на част от тъканта, и от нейна страна, нашето схващане не е в положение да схване всичката трудност на нейното заплитане.

Най-голямото затруднение е камъкът, на който да стъпим, за достигнем най-прекрасната опция.

Грешката се търкаля по наклонена низина, до момента в който истината би трябвало да се катери по хълма.

Моите книги са написани не против религията, не срещу Христа, а срещу страхливото двуличие на тези, които са убивали, изгаряли са хора на кладите в името на Всемогъщия Син Божи, започвайки да вършат това на практика незабавно откакто Той умря на Кръста за цялото човечество и изключително за падналите дами и всички тези, които са се отклонили от правия път – и всички зверства са били осъществявани в Негово Име!

Ние единствено оскърбяваме Бога с вярата си, че можем да убиваме, да наскърбяваме близките, да вършим доста други ужасни неща и да разпореждаме отговорността за всичко това върху така и така претрупаните рамене на Исуса Христа.

Той ни сподели пътя, само че не в синагогите или храмовете, както това правеха фарисеите, а в своя личен Храм, т.е. в дълбините на нашето лично сърце, на сърцето на всеки от нас.

Аз се изричам не срещу Христа или Буда, а срещу изобретените от хората догмати. Будизмът учи, че Царството Божие и Нирвана могат да бъдат заслужени с каузи, а не с празни думи.

Той учи, че сред съда на Бъдещето и Незнайния Бог няма различен медиатор, с изключение на нашите лични действия.

Христос за нас, Буда – за будистите, само че и двамата са учели слепите да виждат истината, обаче апостолите на Христа и Буда са изкривили доста от това, което са споделили техните учители, като едните са създали това заради своята духовна и физическа уязвимост, а другите, да вземем за пример папството, заради своята зла воля и егоистични упоритости.

Трябва да се учи, с цел да се знае; да се знае, с цел да се разбира; да се схваща, с цел да се съди!

Елена Блаватска /1831-1891/ , по татко Хан , известна и като Упасика , Рада-бай , както и с латинските си букви HPB , е съветски и американски публицист, създател на мистична литература и пътеписи, мъдрец с принос към езотеричната философия, съосновател на организацията „ Теософско общество “.

Блаватска е един от предвестниците на зараждащия се спиритизъм в Съединени американски щати.

Тогава спиритизмът е бил обсъждан като нещо приблизително сред псевдонаука и псевдорелигия, даващ успокоение на тези, в чиито очи християнството води неравна борба със злото и които науката е разочаровала с материализма си.

Разпространяваните от Обществото хрумвания на Блаватска, нейни или заимствани от други създатели, и такива, мощно повлияни от будизма и индуизма, са оказали доста въздействие в политиката, изкуството и религията.

Фактът, че нападна както религията, по този начин и науката, прави по този начин, че мненията за нея са в двете крайности. 

Притежавайки прелестна научна вътрешен глас и основавайки се на антични познания, тя твърдяла, на инат на всички престижи, че Дарвин и Нютон са прави надалеч не за всичко.

Блаватска издига теории, до които науката доближава чак през ХХ век. Тя предсказва откриването на ултразвука, знаела за еквивалентността на масата и силата, твърди, че Космосът минава през поредни цикли на разширение и стесняване.

Стивън Хоукинг и доста други модерни учени също мислят по този начин. Според мемоари на съвременници нейният най-известен труд „ Тайната Доктрина “ е била настолна книга на Айнщайн , а теософията са изучавали такива известни учени като изобретателят Томас Едисон , астрономът Камил Фламарион , химикът Уилям Крукс и доста други.