Изоставено от баща си малко момиче казало на майка си думи, които са урок за всички ни
В живота е доста значимо да можеш да прощаваш, макар че не постоянно е елементарно. Можем да извиним даже и на най-заклетите си врагове, защото цялата негативност, която човек натрупва в себе си, се излива единствено върху него и върху никой различен.
Историята на това момиче може да се стори нереална за някои, само че в действителност е истина.
„ Днес щерка ми е на 11 години. Не е виждала татко си от 7 години.
Когато щерка ми беше на 2 годинки, той ме попита дали е допустимо да се откаже от родителските права и да не ни заплаща прехрана. Съгласих се…исках да спася бебето от непотребни премеждия.
Дъщеря ми доста добре знаеше кой е татко й и за какво не е с нас. Не се пробвах да убедя момичето, че татко й е „ морски капитан “.
Когато тя навърши 4 години, някогашният ми брачен партньор ненадейно изиска среща, като сподели, че е диагностициран с рак. С щерка ми се разбрахме да се срещнем с него в парка. И макар че изиска няколко часа, в реалност двадесет минути му бяха задоволителни. А след това изчезна като в мъгла.
А преди към година наш общ другар ни сподели, че някогашният ми мъж има друго семейство и деца. Това ме хвърли в ступор. Дъщеря ми чу всичко… Приключихме диалога с него и се качихме в колата. Тя беше толкоз спокойна! Знаете ли какво ми сподели тя?
„ Мамо, това е добре! Татко най-сетне се е научил да бъде татко. Толкова се веселя за неговите дечица… “
И това е вместо изцяло оправдани обиди, сълзи и отвращение. Вместо всичко, което кипеше в мен! Тогава, след думите на щерка ми, разбрах какво е амнистия! “
