С напредването на възрастта започваме да приличаме на това, което заслужаваме
В живота постоянно се приказва за „ ориста “, „ шанса “ или „ съвпаденията “, които ни водят по непредвидими пътища. Но в дълбочината на всеки житейски избор и деяние, които подхващаме, се крие основополагащата истина: с времето, с напредването на възрастта, започваме да приличаме на това, което заслужаваме.
Тази промяна е неумолима и неотменима – тя се отразява освен на външния ни тип, само че и на нашия вътрешен свят, темперамент и взаимоотношения. Животът, който водим, се отпечатва върху нас по метод, който е по-видим, в сравнение с си представяме.
Още от най-ранните ни години, изборите, които вършим, и пътищата, по които вървим, образуват нашето бъдещо аз. Дали сме избрали добротата пред егоизма, прошката пред злопаметството, трудолюбието пред мързела?
С годините тези решения се наслагват и построяват личността, която виждаме в огледалото. Този развой не е просто случайност – той е резултат от житейската ни философия и постоянството на нашите дейности. Ако се обкръжаваме с негативност, в случай че разрешаваме на завистта, гнева или отчаянието да водят нашите стъпки, те ще оставят дълготраен белег освен върху душата ни, само че и върху лицата ни.
Един забавен феномен е по какъв начин страстите и вътрешното ни положение се отразяват във физическите ни черти. Хората, които са живели живот, изпълнен с доброта, грижа и съчувствие, постоянно излъчват успокоение и топлота. Техните лица, въпреки и белязани от времето, носят следи на мекост и приемане. Всяка гънка може да е белег от усмивка, всяка фина линия – спомен за наслада и смях.
В същото време тези, които са се отдавали на ненавист, яд и възмущение, носят следи от този вътрешен безпорядък върху лицата си – техните черти стават по-сурови, по-твърди, като че ли обременени от товара на насъбраните години на отричане и спорове.
Но тази смяна не е единствено физическа. Тя се отразява и във взаимоотношенията ни. С времето започваме да се обкръжаваме с хора, които отразяват нашите лични полезности и убеждения. Ако сме отдадени на добродетели като почтеност, съпричастност и правдивост, ще притеглим към себе си хора, които споделят тези правила. Те ще обогатят живота ни и ще го създадат по-смислен.
Но в случай че сме разрешили на негативността и цинизма да завладеят сърцето ни, ще открием, че нашият кръг е цялостен със същите тези хора, които споделят тази мрачевина. Така, с годините, започваме да приличаме освен на личните си мисли и дейности, само че и на обществото, което сме избрали да изградим към себе си.
Често, когато приказваме за това по какъв начин „ заслужаваме “ нещо, ние го свързваме с материални или външни триумфи – кариера, благосъстояние, обществен статус. Но същинската стойност на това, което заслужаваме, се крие в качеството на живота ни и в дълбочината на нашите вътрешни прекарвания. Как се усещаме, когато останем сами със себе си? Гордеем ли се с пътя, по който сме вървели, или се усещаме като заложници на неприятни решения и пропуснати благоприятни условия?
Животът е като огледало – той ни връща това, което му даваме. Ако сме посветили времето си на нещо стойностно, ще се любуваме на плодовете на тези старания. Ако сме допускали себе си да бъдем водени от негативност и безучастие, това ще се прояви както във външния, по този начин и във вътрешния ни свят.
И по този начин, с напредването на възрастта, от ден на ден започваме да носим лицето на това, което заслужаваме. С времето характерът ни се трансформира в нещо очевидно – в чертите на нашето лице, в тона на нашия глас, в силата, която излъчваме.
Старостта не може да се избегне, само че методът, по който я изживяваме, е отражение на това, какъв живот сме водили. Тази мисъл е по едно и също време мощна и вдъхновяваща – тя ни припомня, че ние сме създатели на личната си орис. С всяко деяние, с всяка мисъл, с всеки избор ние оформяме себе си.
И може би, най-важното, което би трябвало да разберем, е, че смяната е допустима във всеки миг. Ако се замислим за пътя, по който сме тръгнали, и осъзнаем, че не приличаме на това, което желаеме да бъдем, можем да променим посоката си.
Всяко решение, което вземаме през днешния ден, има капацитета да оформи лицето, което ще забележим на следващия ден в огледалото. В този смисъл животът е едно дълго пътешестване към това да станем тези, които заслужаваме да бъдем.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Най-лошото на старостта не е слабостта на тялото, а безразличието на душата – АНДРЕ МОРОА
