Норман Дюис – човекът, за когото скоростта беше начин на живот
В историята на автомобилните спортове ще открием редица забавни персони, които по един или различен метод, са принудени да прескочат рестриктивните мерки от тази ера. Днес автомобилът разполага с задоволително компютри и системи за сигурност, само че в предишното, някой е трябвало да ги създаде, а когато електрониката не го разрешава, единственият късмет на фирмите е да откриват тези луди хора, които да седнат в пилотската кабина и да ги основават. Чували сме историята на Карл Шелби и Кен Майлс, знаем доста добре какво е трябвало да направи Уолтър Рол в борбата против могъщото Audi Quattro. Някои истории са известни, а други минават под радара, най-малко за известно време. Историята на Норман Дюис е тъкмо такава.
Той е тестов водач за Jaguar и 33-годишната му кариера оказва помощ за основаването на редица нововъведения в колите. Целият му живот ухае на гориво и потвърждава, че този човек има една особена връзка с високите скорости. Връзката му с колите стартира в най-ранна възраст на 14-15-годишна възраст, когато татко му умира. Принуден да търси работа и да оказва помощ с приходите вкъщи. По това време Норман живее с баба си и дядо си. Понеже домът им се намира тъкмо против фабриката Humber в Ковънтри, това е и мястото, където отива. Работи към 8 месеца, като слага капаци на колите, само че осъзнава, че никой не прави оценка неговия труд и след време взема решение да смени компанията, като в Armstrong Siddeley е признат доста задушевно.
Животът продължава обикновено, до момента в който не избухва Втората Световна война. Норман е доброволец в Кралските Въздушни сили и дълго време извършва ролята на картечар в британските бомбардировачи. В края на войната, когато към този момент авиацията няма потребност от бранители, а от повече водачи за комерсиални полети, младежът е заставен още веднъж да търси нова специалност. Малко след нея кандидатства с привилегии като деец в компанията Lea-Francis. Там е изключително благополучен от обстоятелството, че има опция освен да кара прелестни коли, само че и да се включи по-активно в създаването им.
През 1951 година в дома му телефонира Бил Хейнс – основният инженер на Jaguar. Той обезверено търси първокласен водач, който да тества новите машини и да ревизира какво още може да се направи по тях. При всяко питане, получавал постоянно един и същи отговор – Дюис. Поканата в действителност вълнува младия водач, само че като цяло желае да почисти някои детайлности към контракта си. Двамата се срещат и най-после Бил задава този въпрос: „ Какво се надяваш да постигнеш? “. Норман желае спомагателни 2 паунда над месечната си заплата, което по това време е доста. Началството се съгласява с изискването, че никой различен не би трябвало да знае какви тъкмо пари взима новото попълнение, с цел да няма стачки. И по този начин стартира една от най-вълнуващите саги в автомобилната история.
До през днешния ден се счита, че Дюис е съумял да измине към 300 000 километра със междинна скорост от близо 160 км/ч. Новата позиция на тестов водач разрешава да се срещне и с величия като сър Стърлинг Мос, както и сър Уилям Лаянс. В заводите на Jaguar е квалифициран да работи върху подобряването на общоприетите проби и да помогне за по-високото качество на серийните коли, които компанията ще пусне. Една година след наемането си, той работи върху основаването на дисковите спирачки. Технологията е сложена в Jacugar C-type на Стърлинг Мос, като първата и проява идва непосредствено на по този начин наречената Mille Miglia – съревнование, в което се навъртат към 1600 километра.
С Мос зад кормилото, Норман сяда на пасажерската седалка и конкуренцията стартира. През цялото време се намират на 3-то място и съгласно тестовия водач, повода е, че Мос не желал още да рискува и да се довери толкоз на дисковите спирачки, които в същото време разрешавали по-сериозни офанзиви на завоите и убивали задоволително дейно високата скорост. На към 160 километра от финала завършват надпреварата си, откакто автомобилът им се блъска със канара на пътя. Една година по-късно, инженерите на Jaguar се пробват да слагат връх за скорост и техният автомобил е изпратен в Белгия, където на затворен обществен път ще се опитат да преминат границата от 200 км/ч.
Моделът е XK120 и до последните си дни, Норман счита, че всички са били извънредно глупави в устрема си да потвърдят на какво е способна компанията. Преди да се качи във возилото, един от техниците споделя, че при скорост от 256 км/ч се чака от болида да се отлепи от земята, тъй като съпротивлението в предната част пречупва бронята. Вместо да подходят малко по-професионално, множеството инженери подсигуряват машината, само че не толкоз Норман. След няколко по-специални теста и загряването на мотора, Норман сяда зад кормилото, натиска крепко педала и заковава радара на скорост от 275.2 км/ч. Само 3 години по-късно ще бъде част от спортния екип на Льо Ман, като на правата на пистата ще бъде засечен със скорост от 307 км/ч. Дори и с тези достижения, Норман помни до последно сър Уилям Лаянс с неговата придирчивост. Длъжни сме да отбележим, че не е част от формалните водачи, а единствено тест водач, който не се картотекира.
Една от обичаните истории в това отношение е моментът, когато една вечер след провеждането на тестванията, Норман е извикан от сър Уилям. По негови мемоари, притежателят в никакъв случай не се обръщал към никого с малко име и постоянно употребявал семейства. Една вечер, когато всички си потеглят и Норман е последният водач, притежателят го вика и показва осветлението в бокса, както и това на пистата – не разбирал за какво е оставено всичко да свети и тестовият водач е върнат, с цел да загаси. Въпреки това, професионалните връзки остават постоянно топли и водачът получава празен чек, с който да сътвори история за компанията.
Много постоянно сър Уилям бил приканван да сложи Норман в спортния тим, нямало никакъв спор, че това е индивидът, който може умерено да пресече финала без никакви проблеми, въпреки всичко познава всеки един спортен концепт и има задоволително опит да направи история, само че Лаянс не е на същото мнение. Причината Норман в никакъв случай да не става играч е точно фактът, че в случай че компанията изгуби тестовия си водач, няма никой различен, който да има опита и уменията, с които да го замести. И Норман постоянно стои до финала и следи надпреварите, най-често тези в Льо Ман. През 1955 година става очевидец на злополуката на Пиер Левег, в която болидът му напуща пистата и убива към 83 фена. Едва след този миг всеки стартира да насочва вниманието си в сигурността на водачите и феновете, а огромната права на Льо Ман се трансформира, с цел да се лимитират най-малко до известна степен препускащите машини за милиони долари.
Пилотът има и някои свои главоболия в това отношение. През 1971 година е зад кормилото на XJ13 и при скорост от 235.2 км/ч колата напуща правата. Машината стартира да се върти и в последния миг Норман съумява да изключи мотора и да залегне в пасажерската част. Шегува се, че това е най-големият му триумф – да бъде по-малък, с цел да се скрие – возилото няма никакви защитни колани. В идващите секунди болидът прави няколко превъртания във въздуха, преди да спре. Макар и да получава една седмица отмора, Норман се връща на другия ден, с цел да продължи работата си. Точно тя е постоянно е забелязвана и от другите компании, които на драго сърце са подготвени да си партнират.
През годините даже самия Енцо Ферари идва на пистата в Льо Ман, което е казус за самия него и прекарва няколко минути в диалог с Дюис. Енцо предлага настаняване, доста по-висока заплата от тази, която взима и несъмнено, всеки един разход се покрива напълно от компанията. Прибирайки се в родната Англия, водачът споделя това предложение със брачната половинка си. Тя му дава благословията, само че декларира, че избира да остане в родината си и да гледа децата. Дюис отхвърля, само че продължава да си мисли какви триумфи е можел да реализира с Ferrari. Най-вероятно много забавни, а и кой знае, може би тогава в никакъв случай Ford нямаше да се закичи с именитата си победа.
Една от най-интересните истории, които идват отвън спортната писта, наблюдават представянето на новия Jaguar E-Type. Това е легенда, която притегля вниманието на заможните персони по света. Освен красива, тя е и бърза, само че предлага едно изключително наслаждение – прибирането на покрива. Това возило прави своя дебют през 1961 година и обстановката в Женева е нагнетена до алено. Компанията към този момент е закарала един автомобил, който да показа на публиката, само че в последния миг сър Уилям телефонира до централата и декларира, че ще бъде прелестно, в случай че може да бъде изложен още един. Часът е 12 вечерта и на другия ден компанията ще направи своя дебют.
Задачата би трябвало да се извърши и Норман е зад кормилото, като има 13 часа да измине дистанцията от близо 1200 километра. В днешно време е несъмнено, че благодарение на GPS и малко повече мощ от мотора, всеки може да се случи доста елементарно, само че в това време, когато би трябвало да се разчита единствено на вътрешен глас и милостивия трафик, Норман натиска колата до алено, с цел да стигне единствено 10 минути преди началото на представянето. E-Type е изкаран пред публиката, до момента в който самият мотор е още парещ. До този миг няма различен човек, който да успее да реализира това, в толкоз неприятелската конюнктура на времето. И дано не забравяме, че тестовият водач би трябвало да запомни безусловно всичко, което се случва в колата, да го записва в придвижване и да се съветва с останалите инженери. Задължен е следи температурата на скоростната кутия, на мотора и всичко останало, с цел да може по-късно да стартира работата.
След като се прибира вкъщи си, когато тежката злополука се е случила, декларира на брачната половинка си, че е бил пуснат по-рано. На другия ден тя чете във вестника, че на тестовата писта на Jaguar се е случила една от най-тежките произшествия в историята на компанията. Норман се пенсионира през 1985 година и остава един от неофициалните посланици на Jaguar. Работи върху D-type болида, който взе участие в Льо Ман и понякога прави демонстрационни обиколки на пистите. Легендарният водач завършва житейския си път през 2019 година на възраст от 98 години, като споделя, че в никакъв случай не е съжалявал за своя избор и интимната връзка, която е имал с колите.
