10 октомври - 162 години от рождението на Фритьоф Нансен
В имението Стуре Фрьо, близо до Осло, в семейство на секретар на областен съд, се ражда Фритьоф Нансен - норвежки полярен откривател, океанограф, посланик, хуманист, мъдрец и интернационален активист, лауреат на Нобелова премия за мир за 1922 година
Още като младеж става първокачествен скиор и неведнъж печели шампионатите на Норвегия по ски. След довеждане докрай на междинното си обучение постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 година се насочва на биоложка процедура на кораба " Викинг " в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това корабоплаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му активност като полярен откривател. След довеждане докрай на образованието си през 1883 година става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 година работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 година е почетен с огромен златен орден на Кралската Академия на науките за своите проучвания по градежа на клетъчния уред на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 година, дружно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на продължение от 560 км. Пръв сформира подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и скотски свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите огромни резултати е награден със златен орден " Виктори " на Лондонското Кралско географско сдружение и орден " Вега " на Шведското сдружение по антропология и география.
Между 1893 и 1896 година провежда с цел анализиране на теченията в Северния ледовит океан.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Независимо от огромната му популярност той продължава своите проучвания в новата просвета океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, учи дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства принадлежности и инсталация за океанографски проучвания, издига смели научни хипотези. През 1897 година става професор по зоология в университета в Християния, без задължението да чете лекции. През 1900 година взе участие в експедиция за проучване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го трансформират в народен воин и улесняват влизането му в политиката при започване на века.
Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 година първи дипломатически делегат на страната в Лондон, пост който заема до 1908 година Завръща се в Норвегия и още веднъж се отдава на науката. Смъртта на брачната половинка му, а по-късно и на огромния му наследник са заплашителен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 плава около брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава напълно на дейна социална и политическа активност. Горещ покровител е на ОН. По време на глада, който настава след Октомврийската гражданска война, провежда интернационална помощ. Като висш комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите съветски и арменски бежанци. Неговите комитети поддържат и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922. За тези си заслуги получава Нобелова премия за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Инициира и основава през 1927 г, интернационалното сдружение " Аероарктик " и става негов доживотен президент. Независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Умира на 13 май 1930 година в градчето Люсакар, близо до Осло, на 69-годишна възраст.
Още като младеж става първокачествен скиор и неведнъж печели шампионатите на Норвегия по ски. След довеждане докрай на междинното си обучение постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 година се насочва на биоложка процедура на кораба " Викинг " в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това корабоплаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му активност като полярен откривател. След довеждане докрай на образованието си през 1883 година става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 година работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 година е почетен с огромен златен орден на Кралската Академия на науките за своите проучвания по градежа на клетъчния уред на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 година, дружно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на продължение от 560 км. Пръв сформира подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и скотски свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите огромни резултати е награден със златен орден " Виктори " на Лондонското Кралско географско сдружение и орден " Вега " на Шведското сдружение по антропология и география.
Между 1893 и 1896 година провежда с цел анализиране на теченията в Северния ледовит океан.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Независимо от огромната му популярност той продължава своите проучвания в новата просвета океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, учи дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства принадлежности и инсталация за океанографски проучвания, издига смели научни хипотези. През 1897 година става професор по зоология в университета в Християния, без задължението да чете лекции. През 1900 година взе участие в експедиция за проучване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го трансформират в народен воин и улесняват влизането му в политиката при започване на века.
Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 година първи дипломатически делегат на страната в Лондон, пост който заема до 1908 година Завръща се в Норвегия и още веднъж се отдава на науката. Смъртта на брачната половинка му, а по-късно и на огромния му наследник са заплашителен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 плава около брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава напълно на дейна социална и политическа активност. Горещ покровител е на ОН. По време на глада, който настава след Октомврийската гражданска война, провежда интернационална помощ. Като висш комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите съветски и арменски бежанци. Неговите комитети поддържат и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922. За тези си заслуги получава Нобелова премия за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Инициира и основава през 1927 г, интернационалното сдружение " Аероарктик " и става негов доживотен президент. Независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Умира на 13 май 1930 година в градчето Люсакар, близо до Осло, на 69-годишна възраст.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ