Забавният филм, който поставя срама в ъгъла
В година, в която се следиха един след различен удари по правата на дамите, Poor Things (Клети създания) е добре пристигнало, хапливо и занимателно бягство. В стиймпънк черната комедия на Йоргос Лантимос взе участие Ема Стоун, която дава най-хубавото си осъществяване в историята в ролята на Бела Бакстър, създание на вманиачен академик (Уилем Дафо), която живее напълно отвън рамките на патриархалния морал.
Филмът не би могъл да бъде по-подходящ за края на годината на " Барби " на Грета Гервиг, който доминираше през огромна част от времето. Колкото и да ми харесваше този съвсем съвършен филм, Клети създания се осмелява да отиде тук-там, на които " Барби " не искаше или не можеше да отиде (особено с производителя на Барби Mattel като продуцент). Режисьорът Лантимос ( " Омарът ", " Фаворитката " ) изследва по какъв начин наподобява една жена, която съществува в така наречен вежливо общество, до момента в който дава нула ум. Във всеки случай в метафоричен смисъл.
Началната глава, наподобяваща " Булката на Франкенщайн ", може да се окаже малко груба за пискливите фенове. При срещата си със студента по медицина на своя основател Бела го удря по носа и се смее от наслаждение при типа на кръвта. Присъединява се към героя на Дафо в лабораторията му и се забавлява, като пробожда очите на един мъртвец със скалпел ( " скърцане, скърцане! " ). Но защото в тази фикция мозъкът ѝ се развива с " ускорени темпове ", тя открива мастурбацията и пред нея се открива цялостен нов свят.
Голяма част от изявленията в пресата и полемиките в обществените мрежи за кино лентата, които започнаха още с фамозната му премиера на 80-ия интернационален кино фестивал във Венеция през септември, се въртяха към секса: Бела, която е изцяло безсрамна героиня, обикаля Европа с разнообразни мъже, измежду които Марк Ръфало в занимателното си осъществяване на Дънкан Уедърбърн, сръчен, само че малоумен юрист, който е добър в леглото.
Разбира се, някои подиуми са графични - има голота в цялостен растеж и доста симулиран секс. Но това, което намирам за шокиращо, е какъв брой повече внимание се обръща на любовното наличие на този филм, в сравнение с реките от кръв и непрестанното принуждение, които съставляват толкоз доста други всеобщи филми (все още не съм видял кино критик да се оплаква от непрестанното принуждение с револвери в " Джон Уик ", например).
Самата Стоун е коментирала тази странна дихотомия с откъс, който звучи като нещо, което би могло да пристигна от героинята ѝ от " Клети създания " в по-късната ѝ, по-ясна фаза: " Културата на Америка и нейната връзка с насилието е в действителност завладяваща, че тя е толкоз внимателна във връзка с сексуалността, нещо, което е част от естествения човешки опит и метода, по който хората безусловно се основават и раждат - това е срамно по някаква причина, само че методът, по който умират, не е ", споделя тя пред The Atlantic.
Срамът и неналичието на подобен е в основата на " Клети създания ", която посредством разнообразни глави наблюдава развиването на Бела от плътска, едносрична, лутаща се ИД в буен четец и новак социалист. (Филмът е основан на романа от 1992 година на Аласдър Грей, чийто анархичен дух явно е малко омекотен за филма).
Бела е цялостното олицетворение на един закостенял призрачен сън: жена, която няма никакъв интерес или условие да се подчинява на обичайните показа за това какво могат и какво не могат да вършат дамите. Трагично е, че свободата от срама и патриархата е подобен приказен терен, само че също по този начин е и занимателно да се гледа. Героят на Ръфало скърца със зъби, откакто научава, че Бела е спала с различен, а тя го гледа объркана: " Имах топлота, която се нуждаеше от освобождение. Така че по моя молба това беше ", споделя тя с повдигане на плещи.
Една от най-хубавите подиуми, разиграваща се на превъзходно натоварен круизен транспортен съд, ми подсети за сцената с автобусната спирка на " Барби ". Бела и една стара жена (иконата на немското кино Хана Шигула) се харесват и тя показва старата жена на Дънкан като " моята нова другарка, която не е била чукана от 20 години. Не е ли това удивление? " Нейният съвет към по-възрастната ѝ другарка: " Надявам се, че използваш ръката си сред краката, с цел да си щастлива! "
Бихте могли да разглеждате Клети създания като феминистки химеричен риф на викторианския пикаресков разказ, а и на епохата. Ако някоя същинска жена през XIX в. се е държала по този метод, евентуално е щяла да попадне в лудница или затвор. Но по-тъмната истина е, че през днешния ден дамите, тук, в Съединени американски щати, и по света, към момента са третирани като благосъстоятелност, към момента са нападани и заглушавани за това, че показват концепцията, че не са жители второкласен или че упражняват своята самостоятелност.
Филмът не би могъл да бъде по-подходящ за края на годината на " Барби " на Грета Гервиг, който доминираше през огромна част от времето. Колкото и да ми харесваше този съвсем съвършен филм, Клети създания се осмелява да отиде тук-там, на които " Барби " не искаше или не можеше да отиде (особено с производителя на Барби Mattel като продуцент). Режисьорът Лантимос ( " Омарът ", " Фаворитката " ) изследва по какъв начин наподобява една жена, която съществува в така наречен вежливо общество, до момента в който дава нула ум. Във всеки случай в метафоричен смисъл.
Началната глава, наподобяваща " Булката на Франкенщайн ", може да се окаже малко груба за пискливите фенове. При срещата си със студента по медицина на своя основател Бела го удря по носа и се смее от наслаждение при типа на кръвта. Присъединява се към героя на Дафо в лабораторията му и се забавлява, като пробожда очите на един мъртвец със скалпел ( " скърцане, скърцане! " ). Но защото в тази фикция мозъкът ѝ се развива с " ускорени темпове ", тя открива мастурбацията и пред нея се открива цялостен нов свят.
Голяма част от изявленията в пресата и полемиките в обществените мрежи за кино лентата, които започнаха още с фамозната му премиера на 80-ия интернационален кино фестивал във Венеция през септември, се въртяха към секса: Бела, която е изцяло безсрамна героиня, обикаля Европа с разнообразни мъже, измежду които Марк Ръфало в занимателното си осъществяване на Дънкан Уедърбърн, сръчен, само че малоумен юрист, който е добър в леглото.
Разбира се, някои подиуми са графични - има голота в цялостен растеж и доста симулиран секс. Но това, което намирам за шокиращо, е какъв брой повече внимание се обръща на любовното наличие на този филм, в сравнение с реките от кръв и непрестанното принуждение, които съставляват толкоз доста други всеобщи филми (все още не съм видял кино критик да се оплаква от непрестанното принуждение с револвери в " Джон Уик ", например).
Самата Стоун е коментирала тази странна дихотомия с откъс, който звучи като нещо, което би могло да пристигна от героинята ѝ от " Клети създания " в по-късната ѝ, по-ясна фаза: " Културата на Америка и нейната връзка с насилието е в действителност завладяваща, че тя е толкоз внимателна във връзка с сексуалността, нещо, което е част от естествения човешки опит и метода, по който хората безусловно се основават и раждат - това е срамно по някаква причина, само че методът, по който умират, не е ", споделя тя пред The Atlantic.
Срамът и неналичието на подобен е в основата на " Клети създания ", която посредством разнообразни глави наблюдава развиването на Бела от плътска, едносрична, лутаща се ИД в буен четец и новак социалист. (Филмът е основан на романа от 1992 година на Аласдър Грей, чийто анархичен дух явно е малко омекотен за филма).
Бела е цялостното олицетворение на един закостенял призрачен сън: жена, която няма никакъв интерес или условие да се подчинява на обичайните показа за това какво могат и какво не могат да вършат дамите. Трагично е, че свободата от срама и патриархата е подобен приказен терен, само че също по този начин е и занимателно да се гледа. Героят на Ръфало скърца със зъби, откакто научава, че Бела е спала с различен, а тя го гледа объркана: " Имах топлота, която се нуждаеше от освобождение. Така че по моя молба това беше ", споделя тя с повдигане на плещи.
Една от най-хубавите подиуми, разиграваща се на превъзходно натоварен круизен транспортен съд, ми подсети за сцената с автобусната спирка на " Барби ". Бела и една стара жена (иконата на немското кино Хана Шигула) се харесват и тя показва старата жена на Дънкан като " моята нова другарка, която не е била чукана от 20 години. Не е ли това удивление? " Нейният съвет към по-възрастната ѝ другарка: " Надявам се, че използваш ръката си сред краката, с цел да си щастлива! "
Бихте могли да разглеждате Клети създания като феминистки химеричен риф на викторианския пикаресков разказ, а и на епохата. Ако някоя същинска жена през XIX в. се е държала по този метод, евентуално е щяла да попадне в лудница или затвор. Но по-тъмната истина е, че през днешния ден дамите, тук, в Съединени американски щати, и по света, към момента са третирани като благосъстоятелност, към момента са нападани и заглушавани за това, че показват концепцията, че не са жители второкласен или че упражняват своята самостоятелност.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ