В глъбините на сърцата ни кипи океан от неизречени желания

...
В глъбините на сърцата ни кипи океан от неизречени желания
Коментари Харесай

Сърцевината на Човешката Душа

В глъбините на сърцата ни кипи океан от неизречени стремежи и изгубени фантазии.

Всеки взор, всяка дума, всеки досег може да раздруса душата ни и да ни потопи в огнените води на пристрастеност и обич.

Но съществува и мракът – спокоен, недоловим, който ни притиска и ни кара да се усещаме изгубени в безкрайната пустош на съществуването.

Понякога една усмивка може да ни избави от тъмнината, до момента в който различен път даже най-силната любов може да ни повали на колене пред болката.

Ние сме пленници на нашите усеща, буря от страсти, които ни карат да търсим смисъл и цел в безкрайното неразбиране на живота.

И въпреки всичко, в този безпорядък от страсти, ние откриваме хубост.

Във всяка сълза, във всяка усмивка, във всяка любов, която ни пречупва сърцата, има искра, която осветява пътя ни.

Без значение какъв брой сме уязвими или разрушени, ние продължаваме да търсим светлината. Защото във всеки мрак има някакво предзнаменование за зора.

Съществува и страхът – този неустановен боязън, който ни кара да се колебаем, да се питаме дали сме почтени, дали сме обичани, дали изобщо имаме стойност.

При цялата мощ на човешката душа, ние постоянно се усещаме като кораби, изгубени измежду бурята, без убеденост къде е пристанището.

И въпреки всичко, някъде надълбоко в нас, живее чувството, че всичко ще бъде наред, че в края на пътя ни чака някакво незабравимо благополучие.

Така човешката душа продължава своя път, изпълнена с тествания и обятия, с наслади и скръби.

Въпреки всичко, ние не сме сами в този пътешествие; душите ни се преплитат, обменят топлота и разтуха.

С всеки изгрев и с всеки залез, ние откриваме нови способи да обичаме, да прощаваме и да се радваме на живота.

Нашите страсти, даже и спорни, са доказателство за нашия живост, нашата дарба да усещаме, да съпереживаме, да сътворяваме.

Затова да обичаме безпределно, да се радваме на моментите и да оставаме правилни на себе си е най-голямото предопределение на човешкото сърце.

В този безкрайен танц на усеща и прекарвания, дано да намерим своя път към същинската мощ и смисъл.

създател: Катерина Петрова

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Амбивалентността и страхът от нея

Източник: chetilishte.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР