Лобистите – кой има нужда от тях?
В Германия през последните години лобизмът на няколко пъти попада в центъра на публичната полемика
Терминът “лобизъм ” в действителност отбелязва активността, която групи по ползи правят в политиката, с цел да реализират своите групови цели – да вземем за пример производителите на коли, лекарите, в случай че щете даже пожарникарите и хомосексуалните хора. Те откриват връзка вътре в изпълнителната, законодателната и правосъдната власт и се мъчат да прокарат своите – нормално законни – ползи.
В Германия през последните години лобизмът на няколко пъти попада в центъра на публичната полемика. И то нормално по отношение на една основна промишленост в страната – автомобилостроенето. Концернът „ Фолксваген “, да вземем за пример, е частично държавна благосъстоятелност. Федералната провинция Долна Саксония е притежател на 20 % от акциите му. Дълго преди да стане външен министър, социалдемократът Зигмар Габриел беше министър председател на Долна Саксония. В тази си функционалност той беше и член на Надзорния съвет на „ Фолксваген “ – от 1999 до 2003 година. Същото е и със настоящия министър-председател на провинцията Щефан Вайл.
И това надалеч не е единственият образец за топлата връзка сред политиката и автомобилната промишленост. Главният лобист на концерна „ Даймлер, Екарт декор Кледен, е някогашен политик от ХДС и до 2013 година беше държавен секретар в канцлерството. Прокуратурата в Берлин преди време стартира следствие против декор Кледен, който на бърза ръка излезе от политиката и незабавно беше назначен в „ Даймлер “. Разследването обаче беше прекъснато.
След това бяха въведени нови правила: през 2015 година немското държавно управление гласоподава закон, който урежда въпроса за трудовоправните връзки на членовете на държавното управление и държавните секретари след тяхното излизане от политиката. Законът планува 18-месечна така наречен “фаза на изстудяване ”, през която те нямат право да одобряват постове в частния бранш.
(със съкращения)
Терминът “лобизъм ” в действителност отбелязва активността, която групи по ползи правят в политиката, с цел да реализират своите групови цели – да вземем за пример производителите на коли, лекарите, в случай че щете даже пожарникарите и хомосексуалните хора. Те откриват връзка вътре в изпълнителната, законодателната и правосъдната власт и се мъчат да прокарат своите – нормално законни – ползи.
В Германия през последните години лобизмът на няколко пъти попада в центъра на публичната полемика. И то нормално по отношение на една основна промишленост в страната – автомобилостроенето. Концернът „ Фолксваген “, да вземем за пример, е частично държавна благосъстоятелност. Федералната провинция Долна Саксония е притежател на 20 % от акциите му. Дълго преди да стане външен министър, социалдемократът Зигмар Габриел беше министър председател на Долна Саксония. В тази си функционалност той беше и член на Надзорния съвет на „ Фолксваген “ – от 1999 до 2003 година. Същото е и със настоящия министър-председател на провинцията Щефан Вайл.
И това надалеч не е единственият образец за топлата връзка сред политиката и автомобилната промишленост. Главният лобист на концерна „ Даймлер, Екарт декор Кледен, е някогашен политик от ХДС и до 2013 година беше държавен секретар в канцлерството. Прокуратурата в Берлин преди време стартира следствие против декор Кледен, който на бърза ръка излезе от политиката и незабавно беше назначен в „ Даймлер “. Разследването обаче беше прекъснато.
След това бяха въведени нови правила: през 2015 година немското държавно управление гласоподава закон, който урежда въпроса за трудовоправните връзки на членовете на държавното управление и държавните секретари след тяхното излизане от политиката. Законът планува 18-месечна така наречен “фаза на изстудяване ”, през която те нямат право да одобряват постове в частния бранш.
(със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ