Ограничаването на въздействието на Сръбската черква е въпрос на оцеляване и бъдеще за Черна гора. Особено рискови са начинания като въвеждането на вероучение в държавните учебни заведения, които опонират на светския темперамент на страната и отварят пространство за идеологическа индоктринация на младите генерации.
Сръбската православна черква в Черна гора от дълго време е излязла отвън рамките на религиозна институция и се е трансформирала в мощен политически фактор, който оказва директно въздействие върху публичните процеси, вземането на решения и образуването на идентичностни модели, несъвместими със светския и цивилен темперамент на страната.
Това съобщи историкът Вукота Вукотич пред „ Порталаналитика “.
Той дефинира ролята на сръбската черква като деструктивна за черногорското общество и държавност.
По думите му, макар конституционно обезпеченото разделяне сред черква и страна, Сръбската черква се употребява с изключителни материални и институционални привилегии – от прекачване на скъпи парцели и даване на атрактивни имоти до постоянно финансиране от обществени средства. Подобен модел, съгласно Вукотич, слага под подозрение действителния суверенитет на страната и разкрива рискова форма на политическа взаимозависимост. Допълнително безпокойствие буди фактът, че активността на църквата все по-често съответствува с ползи отвън Черна гора, до момента в който вътрешните напрежения се задълбочават посредством тематики като еднаквост, обучение и държавност.
В исторически проект Вукотич отбелязва, че православието на територията на днешна Черна гора съществува от времето на Великата схизма през 1054 година, само че още през цялото време е било налагано извън и възприемано като религия на окупатора – първо на Византия, а по-късно на сръбската династия на Неманичите.
В продължение на епохи западното християнство има преобладаващо въздействие, изключително в Дукля и крайбрежните региони, където латиноезичното население и монашеските ордени от Италия играят основна роля. Православието се утвърждава измежду популацията постепенно и последователно.
Историкът оспорва изказванията, че православната църковна организация в Черна гора води началото си от времето на Неманичите. Данни от папски документи още от XI век демонстрират съществуване на православни епархии преди тяхното ръководство. Зетската епископия, завършена към 1230 година, е част от държавния уред на Неманичите, само че това не значи, че православието е било преобладаващо измежду народа. Приемането на католицизма от династията Балшичи след оповестяването на независимостта на Зета, съгласно Вукотич, е явен знак за действителното конфесионално съответствие на силите.
След рухването на средновековната сръбска страна и премахването на сръбската патриаршия, православието в Черна гора не изчезва. Напротив, династията Черноевичи основава лична, автокефална църковна организация. С Вранянската харта от 1455 година се оформя Зетската епископия, която не признава върховенството на други православни центрове и работи без значение. По думите на Вукотич, сред тази епископия и Немањичката няма никаква последователност.
Той акцентира още, че митът за „ сръбството “ на черногорските владетели от династията Петровичи е артикул на по-късна агитация. Петровичите са се възприемали като черногорци, а позоваването им на сръбство е било в църковен подтекст – като форма на разграничаване от Вселенската патриаршия. В по-широк политически проект това е било част от тактиката, подкрепяна от Русия, за обединяване на балканските славяни, в която понятието „ сръбство “ е употребявано инструментално.
По отношение на възобновяване на автокефалността на Черногорската православна черква Вукотич е безапелационен, че това е дълъг и комплициран развой, мощно подвластен от политическите условия. Вселенската патриаршия постоянно взема решенията си, съобразявайки ги с геополитическата обстановка, а Черна гора е изгубила скъпо време след 2006 година, без обаче процесът да е необратим.
В актуалния подтекст Вукотич дефинира Сръбската черква като „ пета колона “, която работи против ползите на черногорската страна и подкопава нейния суверенитет. Укрепването на църковната власт, акцентира той, в никакъв случай не е било благотворно за едно общество. Особено рискови са начинания като въвеждането на вероучение в държавните учебни заведения, които опонират на светския темперамент на страната и отварят пространство за идеологическа индоктринация на младите генерации.
„ Само неспособна страна не е в положение да се опълчи на сходни пагубни планове “, споделя Вукотич в умозаключение, настоявайки, че ограничението на въздействието на Сръбската черква е въпрос на оцеляване и бъдеще за Черна гора. /БГНЕС
Сръбската православна черква в Черна гора от дълго време е излязла отвън рамките на религиозна институция и се е трансформирала в мощен политически фактор, който оказва директно въздействие върху публичните процеси, вземането на решения и образуването на идентичностни модели, несъвместими със светския и цивилен темперамент на страната.
Това съобщи историкът Вукота Вукотич пред „ Порталаналитика “.
Той дефинира ролята на сръбската черква като деструктивна за черногорското общество и държавност.
По думите му, макар конституционно обезпеченото разделяне сред черква и страна, Сръбската черква се употребява с изключителни материални и институционални привилегии – от прекачване на скъпи парцели и даване на атрактивни имоти до постоянно финансиране от обществени средства. Подобен модел, съгласно Вукотич, слага под подозрение действителния суверенитет на страната и разкрива рискова форма на политическа взаимозависимост. Допълнително безпокойствие буди фактът, че активността на църквата все по-често съответствува с ползи отвън Черна гора, до момента в който вътрешните напрежения се задълбочават посредством тематики като еднаквост, обучение и държавност.
В исторически проект Вукотич отбелязва, че православието на територията на днешна Черна гора съществува от времето на Великата схизма през 1054 година, само че още през цялото време е било налагано извън и възприемано като религия на окупатора – първо на Византия, а по-късно на сръбската династия на Неманичите.
В продължение на епохи западното християнство има преобладаващо въздействие, изключително в Дукля и крайбрежните региони, където латиноезичното население и монашеските ордени от Италия играят основна роля. Православието се утвърждава измежду популацията постепенно и последователно.
Историкът оспорва изказванията, че православната църковна организация в Черна гора води началото си от времето на Неманичите. Данни от папски документи още от XI век демонстрират съществуване на православни епархии преди тяхното ръководство. Зетската епископия, завършена към 1230 година, е част от държавния уред на Неманичите, само че това не значи, че православието е било преобладаващо измежду народа. Приемането на католицизма от династията Балшичи след оповестяването на независимостта на Зета, съгласно Вукотич, е явен знак за действителното конфесионално съответствие на силите.
След рухването на средновековната сръбска страна и премахването на сръбската патриаршия, православието в Черна гора не изчезва. Напротив, династията Черноевичи основава лична, автокефална църковна организация. С Вранянската харта от 1455 година се оформя Зетската епископия, която не признава върховенството на други православни центрове и работи без значение. По думите на Вукотич, сред тази епископия и Немањичката няма никаква последователност.
Той акцентира още, че митът за „ сръбството “ на черногорските владетели от династията Петровичи е артикул на по-късна агитация. Петровичите са се възприемали като черногорци, а позоваването им на сръбство е било в църковен подтекст – като форма на разграничаване от Вселенската патриаршия. В по-широк политически проект това е било част от тактиката, подкрепяна от Русия, за обединяване на балканските славяни, в която понятието „ сръбство “ е употребявано инструментално.
По отношение на възобновяване на автокефалността на Черногорската православна черква Вукотич е безапелационен, че това е дълъг и комплициран развой, мощно подвластен от политическите условия. Вселенската патриаршия постоянно взема решенията си, съобразявайки ги с геополитическата обстановка, а Черна гора е изгубила скъпо време след 2006 година, без обаче процесът да е необратим.
В актуалния подтекст Вукотич дефинира Сръбската черква като „ пета колона “, която работи против ползите на черногорската страна и подкопава нейния суверенитет. Укрепването на църковната власт, акцентира той, в никакъв случай не е било благотворно за едно общество. Особено рискови са начинания като въвеждането на вероучение в държавните учебни заведения, които опонират на светския темперамент на страната и отварят пространство за идеологическа индоктринация на младите генерации.
„ Само неспособна страна не е в положение да се опълчи на сходни пагубни планове “, споделя Вукотич в умозаключение, настоявайки, че ограничението на въздействието на Сръбската черква е въпрос на оцеляване и бъдеще за Черна гора. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ