МБАЛ Рахила Ангелова в град Перник се опита да овладее тежката кадрова криза
МБАЛ " Рахила Ангелова " в град Перник се опита да овладее тежката кадрова рецесия, като назначи 14 лекари от Индия, Судан, Сомалия, Турция и Иран. Чуждестранните медици към този момент работят в основни отделения като педиатрия, инфекциозни заболявания, кардиология и неврология, заяви шефът на лечебното заведение доктор Явор Дренски, съобщи NOVA.
Привличането на екипа е станало посредством посредническа организация, след което болничното заведение самодейно е потърсила още претенденти. Към момента деветима от лекарите са от Индия, а останалите петима са от други страни от Близкия изток и Африка.
Въпреки оптимизма на управлението, езиковата преграда остава сериозен фактор. Директорът доктор Явор Дренски призна, че равнищата на притежаване на български език са разнообразни. Поради тази причина за всяко дежурство е обезпечен ментор, който да оказва помощ при връзката с пациентите и попълването на медицинските протоколи.
" Моят наставник доктор Стойчева ми оказва помощ във всичко – от протоколи до характерни процедури като тромболиза ", показа доктор Ален от неврологичното поделение. Той и сътрудниците му употребяват най-вече британски език за връзка с личния състав и се пробват да приказват на български с пациентите.
Кадровата рецесия – решена или единствено отсрочена?
Според доктор Явор Дренски всички позиции в болничното заведение към този момент са заети, в това число тези за специализанти, и дефицитът на фрагменти е преодолян. Въпросът обаче остава дали това не е единствено краткотрайно решение на систематичния проблем с приключването на български медици към чужбина и частния бранш.
Младите задгранични лекари работят в Перник от средата на предходната година. Макар част от тях да показват предпочитание да останат в България поради качественото обучение и клинични практики, историята на българското опазване на здравето демонстрира, че доста задгранични фрагменти употребяват страната ни като трамплин за кариера в Западна Европа.
Привличането на екипа е станало посредством посредническа организация, след което болничното заведение самодейно е потърсила още претенденти. Към момента деветима от лекарите са от Индия, а останалите петима са от други страни от Близкия изток и Африка.
Въпреки оптимизма на управлението, езиковата преграда остава сериозен фактор. Директорът доктор Явор Дренски призна, че равнищата на притежаване на български език са разнообразни. Поради тази причина за всяко дежурство е обезпечен ментор, който да оказва помощ при връзката с пациентите и попълването на медицинските протоколи.
" Моят наставник доктор Стойчева ми оказва помощ във всичко – от протоколи до характерни процедури като тромболиза ", показа доктор Ален от неврологичното поделение. Той и сътрудниците му употребяват най-вече британски език за връзка с личния състав и се пробват да приказват на български с пациентите.
Кадровата рецесия – решена или единствено отсрочена?
Според доктор Явор Дренски всички позиции в болничното заведение към този момент са заети, в това число тези за специализанти, и дефицитът на фрагменти е преодолян. Въпросът обаче остава дали това не е единствено краткотрайно решение на систематичния проблем с приключването на български медици към чужбина и частния бранш.
Младите задгранични лекари работят в Перник от средата на предходната година. Макар част от тях да показват предпочитание да останат в България поради качественото обучение и клинични практики, историята на българското опазване на здравето демонстрира, че доста задгранични фрагменти употребяват страната ни като трамплин за кариера в Западна Европа.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ