Как да си отгледаме четящо дете? Ранната възраст
В ерата на технологиите е по-важно от всеки път децата да четат, да обичат книгите и да отдават това по този начин скъпо време за четене. Така стоят нещата, че четящите хора внезапно ще се разграничават от тези, които не четат, и това постоянно, постоянно ще бъде в тяхна изгода. Четящите деца резервират сериозното си мислене будно, фантазията си жива, развиват емпатия и кой каквото ще да споделя - това би довело до благополучие и цялостна себереализация в по-голяма степен от каквото и да е.
И в случай че вие сте четящи хора, без подозрение сте надълбоко уверени в това, тъй като съдите по себе си и намирате книгите за висша полезност, която ви е направила по-стойностни хора. Защо имате потребност следователно от съвет по какъв начин да въведете книгите в света на детето си? Не е ли задоволително да купуваме доста книжки, да четем приказки, да ги научим рано да четат и да им осигурим достъп към тези стойностни книги, които се водят " класика " и без които никой не може да се назова четец?
“Не, през днешния ден това не е задоволително. ”
Днес децата се разсейват бързо, имат голям брой тласъци, които като се изключи че им крадат времето, обезценяват книгата и четенето. Днес бебетата се хранят на фона на телефон с детски песнички, заспиват на таблети и могат да стоят с часове, учейки игри, до момента в който родителите им крадат скъпи минутки тишина. Не съдя никого, само че по-добре безшумно дете, което чете, в сравнение с безшумно дете с джаджа в ръцете.
Във възрастта, когато четящото дете си личи и се разграничава от останалите - преди и към началото на пубертета, е късно да бъде " накарано " да чете. Това е възрастта, в която детето прави свободен избор по какъв начин да прекара времето си. От тази възраст нататък, в случай че не сме свършили тази работа, да създадем детето си четец, то го оставяме напълно единствено да открие книгите. Което може да стане, може и да не стане. Далеч по-лесно е да се играе на таблет, телефон, да " цъка " приложения и да виси в обществени мрежи и чатове.
Ние не помним по какъв начин сме станали читатели, по какъв начин е посято семенцето на тази обич, само че откакто го желаеме също и за децата си, може да потърсим хрумвания за нашите деца. Идеи, които биха ни предиздвикали да разберем по-добре тях и връзките им с книгите.
Читател от бебе
Бебешките книжки са изцяло наложителни. Да, бебето не може да чете и те имат по-скоро разрастваща тактилността и моториката функционалност, само че този вид играчка би трябвало да бъде разпознавана и обичана наред с другите. Колкото по-тиха среда, толкоз повече книжките ще изпъкват. Намалете или премахнете въобще играчките с мелодии, придвижвания и тези, които приказват или даже описват приказки.
Четете на глас на бебето от самото му раждане. И то освен детски книжки, четете му от вашата книга. Нека свикне с този по-различен звук, който придобиваме, когато четем на глас, дано свикне с този темп на писаната тирада. Новородените реагират извънредно интензивно на гласа на майката и бащата. Не се тормозете да четете на глас в парка или до момента в който го приспивате.
Гледайте бебето в очите понякога, четете артистично и му позволявайте да гледа в книгата и да пипа страниците. Четенето ангажира всички сетива и оттатък тях - на прочувствено равнище. Този отзив е сложен за схващане за нашите сетива, само че е доста мощен за едно малко дребосъче, което занапред развива когнитивните си умения.
Бебетата реагират - слушайте ги. Понякога, отговор на вашето прочувствено четене, бебето издава тон, засмива се, плаши се. Оставете тази страст да премине през него, изслушайте го и чак тогава продължете нататък. Четенето не е неподвижен развой, а непрекъсната интеракция. Четящ-слушател, автор-читател.
Възпитавайте изящен усет и подбирайте книгите, които купувате. Нека не са с грозни, изопачени илюстрации, с прекомерно ярки цветове, герои с изцъклени очи. На пазара има задоволително книжки със семпли, естетични и смислени илюстрации, които имат идея оттатък думите. Нека бебето свикне с ненатоварващото ненужно присъединяване на книгите, вместо с отблъскващи лица и муцуни.
По-големите дечица, сред 1-3 години:
Задължително би трябвало да имат книжки с твърди страници. Те не трябва да се купуват в огромни количества. Нека свикне, опознае, изследва до дъно новата книга, преди да му се предложи нова. Не бързайте и не го презадоволявайте в устрема си. Уважавайте усета му и не натрапвайте, единствено тъй като е по- " педагогическо ". Четенето е независимост и тя стартира тогава - когато детето ви осъзнае границите на своята взаимозависимост и търси своята самостоятелност от вас.
Четенето вечер също е обред, само че би трябвало да четете когато и да е на деня, на всяко място. На почивка, на село, в рейса, заран, в събота, до момента в който се разбуждате умерено. Четенето не трябва да се лимитира единствено с вечерите, то е свободна активност, за която постоянно имаме време.
Нормално е и е желателно детето ви да ви прекъсва и да задава въпроси. Задавайте му и вие, търсете мнението му. Това кара детето да се осъзнае като деен участник в това значимо нещо, в този голям свят. Уважавайте, без да се прехласвате, неговото присъединяване и даже да нямате отговори - най-малко го изслушвайте деликатно. Размишлявайте дружно.
Детето може да избира книгите единствено, да държи и да отгръща страниците. Това е обвързвано с насладата, свободата, удоволствието да държиш и притежаваш тази или онази прелестна книга. Оставяйте го и единствено да се заиграва, да си приказва, да се преструва, че чете. Не се месете всякога да го поправяте или насочвате към " вярното ". Нека следва личното си възприятие.
И в случай че вие сте четящи хора, без подозрение сте надълбоко уверени в това, тъй като съдите по себе си и намирате книгите за висша полезност, която ви е направила по-стойностни хора. Защо имате потребност следователно от съвет по какъв начин да въведете книгите в света на детето си? Не е ли задоволително да купуваме доста книжки, да четем приказки, да ги научим рано да четат и да им осигурим достъп към тези стойностни книги, които се водят " класика " и без които никой не може да се назова четец?
“Не, през днешния ден това не е задоволително. ”
Днес децата се разсейват бързо, имат голям брой тласъци, които като се изключи че им крадат времето, обезценяват книгата и четенето. Днес бебетата се хранят на фона на телефон с детски песнички, заспиват на таблети и могат да стоят с часове, учейки игри, до момента в който родителите им крадат скъпи минутки тишина. Не съдя никого, само че по-добре безшумно дете, което чете, в сравнение с безшумно дете с джаджа в ръцете.
Във възрастта, когато четящото дете си личи и се разграничава от останалите - преди и към началото на пубертета, е късно да бъде " накарано " да чете. Това е възрастта, в която детето прави свободен избор по какъв начин да прекара времето си. От тази възраст нататък, в случай че не сме свършили тази работа, да създадем детето си четец, то го оставяме напълно единствено да открие книгите. Което може да стане, може и да не стане. Далеч по-лесно е да се играе на таблет, телефон, да " цъка " приложения и да виси в обществени мрежи и чатове.
Ние не помним по какъв начин сме станали читатели, по какъв начин е посято семенцето на тази обич, само че откакто го желаеме също и за децата си, може да потърсим хрумвания за нашите деца. Идеи, които биха ни предиздвикали да разберем по-добре тях и връзките им с книгите.
Читател от бебе
Бебешките книжки са изцяло наложителни. Да, бебето не може да чете и те имат по-скоро разрастваща тактилността и моториката функционалност, само че този вид играчка би трябвало да бъде разпознавана и обичана наред с другите. Колкото по-тиха среда, толкоз повече книжките ще изпъкват. Намалете или премахнете въобще играчките с мелодии, придвижвания и тези, които приказват или даже описват приказки.
Четете на глас на бебето от самото му раждане. И то освен детски книжки, четете му от вашата книга. Нека свикне с този по-различен звук, който придобиваме, когато четем на глас, дано свикне с този темп на писаната тирада. Новородените реагират извънредно интензивно на гласа на майката и бащата. Не се тормозете да четете на глас в парка или до момента в който го приспивате.
Гледайте бебето в очите понякога, четете артистично и му позволявайте да гледа в книгата и да пипа страниците. Четенето ангажира всички сетива и оттатък тях - на прочувствено равнище. Този отзив е сложен за схващане за нашите сетива, само че е доста мощен за едно малко дребосъче, което занапред развива когнитивните си умения.
Бебетата реагират - слушайте ги. Понякога, отговор на вашето прочувствено четене, бебето издава тон, засмива се, плаши се. Оставете тази страст да премине през него, изслушайте го и чак тогава продължете нататък. Четенето не е неподвижен развой, а непрекъсната интеракция. Четящ-слушател, автор-читател.
Възпитавайте изящен усет и подбирайте книгите, които купувате. Нека не са с грозни, изопачени илюстрации, с прекомерно ярки цветове, герои с изцъклени очи. На пазара има задоволително книжки със семпли, естетични и смислени илюстрации, които имат идея оттатък думите. Нека бебето свикне с ненатоварващото ненужно присъединяване на книгите, вместо с отблъскващи лица и муцуни.
По-големите дечица, сред 1-3 години:
Задължително би трябвало да имат книжки с твърди страници. Те не трябва да се купуват в огромни количества. Нека свикне, опознае, изследва до дъно новата книга, преди да му се предложи нова. Не бързайте и не го презадоволявайте в устрема си. Уважавайте усета му и не натрапвайте, единствено тъй като е по- " педагогическо ". Четенето е независимост и тя стартира тогава - когато детето ви осъзнае границите на своята взаимозависимост и търси своята самостоятелност от вас.
Четенето вечер също е обред, само че би трябвало да четете когато и да е на деня, на всяко място. На почивка, на село, в рейса, заран, в събота, до момента в който се разбуждате умерено. Четенето не трябва да се лимитира единствено с вечерите, то е свободна активност, за която постоянно имаме време.
Нормално е и е желателно детето ви да ви прекъсва и да задава въпроси. Задавайте му и вие, търсете мнението му. Това кара детето да се осъзнае като деен участник в това значимо нещо, в този голям свят. Уважавайте, без да се прехласвате, неговото присъединяване и даже да нямате отговори - най-малко го изслушвайте деликатно. Размишлявайте дружно.
Детето може да избира книгите единствено, да държи и да отгръща страниците. Това е обвързвано с насладата, свободата, удоволствието да държиш и притежаваш тази или онази прелестна книга. Оставяйте го и единствено да се заиграва, да си приказва, да се преструва, че чете. Не се месете всякога да го поправяте или насочвате към " вярното ". Нека следва личното си възприятие.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ